Стефан II Милутин: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м излишен празен ред; козметични промени |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Стефан II Милутин |
| име = Стефан II Милутин |
||
| описание = сръбски [[крал]] и православен [[светец]] |
| описание = сръбски [[крал]] и православен [[светец]] |
||
| изображение за личността = [[Файл:Ljevis31.jpg| |
| изображение за личността = [[Файл:Ljevis31.jpg|център|200px|Стефан Милутин]] |
||
| описание на изображението = <small>Крал Стефан Милутин, изобразен в църквата "[[Богородица Левишка|Света Богородица Левишка]]"</small> |
| описание на изображението = <small>Крал Стефан Милутин, изобразен в църквата "[[Богородица Левишка|Света Богородица Левишка]]"</small> |
||
| управление = [[1282]] |
| управление = [[1282]]–[[1321]] |
||
| коронация = |
| коронация = |
||
| обкръжение = |
| обкръжение = |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
| майка = [[Елена д'Анжу|Елена Анжуйска]] |
| майка = [[Елена д'Анжу|Елена Анжуйска]] |
||
}} |
}} |
||
'''Стефан Урош II Милутин''' е сръбски [[крал]] от династията [[Неманичи]], управлявал от [[1282]] до [[1321]]. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна [[Македония (област)|Македония]] и северозападните български земи ([[Браничево]]). |
'''Стефан Урош II Милутин''' е сръбски [[крал]] от династията [[Неманичи]], управлявал от [[1282]] до [[1321]]. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна [[Македония (област)|Македония]] и северозападните български земи ([[Браничево]]). |
||
Закрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София. |
Закрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в [[Света Неделя (София)|църквата "Света Неделя"]] в София. |
||
== Потекло и издигане == |
== Потекло и издигане == |
||
[[ |
[[Файл:Mladi milutin Sopocani.jpg|ляво|мини|200п|Крал Стефан Милутин на младини (фреска от манастира [[Сопочани]])]] |
||
Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена Анжуйска]], която е [[род (общност)|роднина]] на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и според хипотези издънка на френската кралска династия и фамилията [[Куртене]].<ref>McDaniel, Gordon. [http://epa.oszk.hu/01500/01536/00012/pdf/UJ_1982_1983_043-050.pdf On Hungarian-Serbian Relations in the Thirteenth Century: John Angelos and Queen Jelena], с. 43, 46-47, в: Ungarn-Jahrbuch, т. 12 (1982-1983).</ref> |
Стефан Милутин е втори син на крал [[Стефан Урош I]] (1243 — 1276) и кралица [[Елена Анжуйска]], която е [[род (общност)|роднина]] на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Карл I Анжуйски]] (1266 - 1285) и според хипотези издънка на френската кралска династия и фамилията [[Куртене]].<ref>McDaniel, Gordon. [http://epa.oszk.hu/01500/01536/00012/pdf/UJ_1982_1983_043-050.pdf On Hungarian-Serbian Relations in the Thirteenth Century: John Angelos and Queen Jelena], с. 43, 46-47, в: Ungarn-Jahrbuch, т. 12 (1982-1983).</ref> |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
== Войни и договори == |
== Войни и договори == |
||
=== Завоевания в Македония === |
=== Завоевания в Македония === |
||
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император [[Михаил VIII Палеолог]], между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]] и редица области и градове – [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref> |
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във [[Византия|византийските]] владения в [[Македония (област)|Македония]], достигайки [[Кавала|Христопол]] и [[Света гора]]. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на [[Неаполитанско кралство|неаполитанския крал]] [[Шарл I Анжуйски|Карл Анжуйски]] в опита му да възстанови [[Латинската империя]], но я продължават дълго след провала му.{{hrf|Fine|1994|219}} Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император [[Михаил VIII Палеолог]], между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно [[Скопие]] и редица области и градове – [[Горни Полог|Горни]] и [[Долни Полог]], [[Овче поле (Северна Македония)|Овче поле]], [[Пиянец]], [[Кичево]], [[Дебър]].<ref>{{cite book | last = Матанов | first = Христо | title = Югозападните български земи през XIV век | publisher = Наука и изкуство | location = София | year = 1986 | page = 12 | url = http://www.promacedonia.org/hm2/index.html}}</ref> |
||
=== Война с Браничевското и Видинското княжество === |
=== Война с Браничевското и Видинското княжество === |
||
[[ |
[[Файл:Milutinst.jpg|мини|ляво|200п|Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.]] |
||
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман и Куделин]].<ref>{{cite book | last = Ников | first = Петър | title = История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8 | publisher = Печатница П. Глушков | location = София | year = 1922 | page = 62 | url = http://www.promacedonia.org/pnv/index.htm}}</ref> Това го вкарва в конфликт с владетеля на [[Бдин]] – [[Шишман]] (бащата на по-късния търновски цар [[Михаил III Шишман]]). С [[татари|татарски]] войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до [[Ипек]]. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града{{hrf|Ников|1922|68-71}}, за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан [[Ногай]]. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като [[Стефан Дечански]]) и сръбски боляри.{{hrf|Fine|1994|220-221}} След смъртта на Ногай (1299 година) Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.{{hrf|Fine|1994|261}} |
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на [[Белград]] и областта [[Мачва]] от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на [[Браничево]] и областта [[Дърман и Куделин]].<ref>{{cite book | last = Ников | first = Петър | title = История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8 | publisher = Печатница П. Глушков | location = София | year = 1922 | page = 62 | url = http://www.promacedonia.org/pnv/index.htm}}</ref> Това го вкарва в конфликт с владетеля на [[Бдин]] – [[Шишман]] (бащата на по-късния търновски цар [[Михаил III Шишман]]). С [[татари|татарски]] войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до [[Ипек]]. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града{{hrf|Ников|1922|68-71}}, за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан [[Ногай]]. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като [[Стефан Дечански]]) и сръбски боляри.{{hrf|Fine|1994|220-221}} След смъртта на Ногай (1299 година) Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.{{hrf|Fine|1994|261}} |
||
=== Отношения с Търновското царство === |
=== Отношения с Търновското царство === |
||
Ред 53: | Ред 52: | ||
=== Мирен договор с Византия === |
=== Мирен договор с Византия === |
||
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай [[Струмица]], [[Щип]], [[Прилеп]] и [[Охрид]], които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император [[Андроник II]] – 5-годишната [[Симонида Палеологина|Симонида]].{{hrf|Fine|1994|222}} Венчанието е извършено от [[Охридска архиепископия|охридския архиепископ]] [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на [[Цариградска патриаршия|Цариградската църква]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref> |
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай [[Струмица]], [[Щип]], [[Прилеп]] и [[Охрид]], които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император [[Андроник II]] – 5-годишната [[Симонида Палеологина|Симонида]].{{hrf|Fine|1994|222}} Венчанието е извършено от [[Охридска архиепископия|охридския архиепископ]] [[Макарий I|Макарий]], а не от представител на [[Цариградска патриаршия|Цариградската църква]].<ref>{{Снегаров-ИОА-1|212|is_2_5_1.html#a_20}}</ref> |
||
Ред 72: | Ред 70: | ||
== Рударство == |
== Рударство == |
||
Стефан Милутин развива добива на сребро повече от сръбските владетели преди него. Във владенията му се експлоатират 7 мини. Една от тях, край град [[Ново бърдо (град)|Ново бърдо]] се превръща в най-доходоносната сребърна мина на Балканите.{{hrf|Fine|1994|257}} |
Стефан Милутин развива добива на сребро повече от сръбските владетели преди него. Във владенията му се експлоатират 7 мини. Една от тях, край град [[Ново бърдо (град)|Ново бърдо]] се превръща в най-доходоносната сребърна мина на Балканите.{{hrf|Fine|1994|257}} |
||
Милутин използва добитото сребро, за значителни емисии монети, с които копира [[Венеция|венецианските]], но с по-малко сребърно съдържание за по-голяма печалба. С придобитото от мините богатство издържа наемните войски и духовенството, които крепят властта му.{{hrf|Fine|1994|257}} |
Милутин използва добитото сребро, за значителни емисии монети, с които копира [[Венеция|венецианските]], но с по-малко сребърно съдържание за по-голяма печалба. С придобитото от мините богатство издържа наемните войски и духовенството, които крепят властта му.{{hrf|Fine|1994|257}} |
||
Ред 84: | Ред 82: | ||
Култът към Стефан Милутин („Свети Крал“) е широко разпространен в западните български земи през XVIII и XIX век почти до края на [[Османското владичество]]. Показателни за това са изображенията му в [[Самоковски манастир „Покров Богородичен“|Девичия манастир „Покров Богородичен“]] и [[Бельова църква|Бельовата църква]] в [[Самоков]].<ref>Джурова, Аксиния. [http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2007/0584-98880744521D.pdf Владетелският култ – емблема на сръбската държавност.] В: Зборник радова Византолошког института, т. XLIV. Београд, Византолошки институт Српске академиjе наука и уметности, 2007, с. 530-533. Посетен на 04.01.2020.</ref> |
Култът към Стефан Милутин („Свети Крал“) е широко разпространен в западните български земи през XVIII и XIX век почти до края на [[Османското владичество]]. Показателни за това са изображенията му в [[Самоковски манастир „Покров Богородичен“|Девичия манастир „Покров Богородичен“]] и [[Бельова църква|Бельовата църква]] в [[Самоков]].<ref>Джурова, Аксиния. [http://www.doiserbia.nb.rs/img/doi/0584-9888/2007/0584-98880744521D.pdf Владетелският култ – емблема на сръбската държавност.] В: Зборник радова Византолошког института, т. XLIV. Београд, Византолошки институт Српске академиjе наука и уметности, 2007, с. 530-533. Посетен на 04.01.2020.</ref> |
||
През 2006 година Сръбската православна църква предявява претенции към мощите на Стефан Милутин. При официалното си посещение в София на 19 септември 2013 |
През 2006 година Сръбската православна църква предявява претенции към мощите на Стефан Милутин. При официалното си посещение в София на 19 септември 2013 президентът на Сърбия [[Томислав Николич]] получава само парченце от дрехата на краля-светец.<ref>[http://dveri.bg/33ydu Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин] ("Фокус", 18.12.2006 г.)</ref><ref>[http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=119979 Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин] ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)</ref> |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<gallery class="center"> |
<gallery class="center"> |
||
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin.jpg|Мощите на Свети Крал Стефан Милутин |
Image: Relic Stefan Uroš II Milutin.jpg|Мощите на Свети Крал Стефан Милутин |
||
Ред 104: | Ред 101: | ||
{{Династия Неманичи}} |
{{Династия Неманичи}} |
||
[[Категория:Крале на Сръбското кралство]] |
[[Категория:Крале на Сръбското кралство]] |
||
[[Категория:История на София]] |
[[Категория:История на София]] |
Версия от 16:26, 15 януари 2020
Стефан II Милутин | |
сръбски крал и православен светец | |
Крал Стефан Милутин, изобразен в църквата "Света Богородица Левишка" | |
Управление | 1282–1321 |
---|---|
Наследил | Стефан Драгутин |
Наследник | Стефан Дечански |
Лични данни | |
Роден | около 1253 г.
днешна Сърбия |
Починал | 12 ноември 1321 г.
|
Погребан в | Банска, днес в Света Неделя в София |
Пълно име | Стефан Урош II Милутин Неманич |
Други титли | крал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие [1] |
Подпис | |
Семейство | |
Династия | Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади |
Баща | Стефан Урош I |
Майка | Елена Анжуйска |
Бракове | Елена Йоанна Дукина Елисавета Арпад Анна Тертер Симонида Палеологина |
Потомци | Стефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда |
Стефан II Милутин в Общомедия |
Стефан Урош II Милутин е сръбски крал от династията Неманичи, управлявал от 1282 до 1321. По негово време сръбската държава постига значително териториално разширение в северна Македония и северозападните български земи (Браничево).
Закрилник и дарител на православната църква приживе, след смъртта си Стефан Милутин е обявен за светец. Мощите му се съхраняват в църквата "Света Неделя" в София.
Потекло и издигане
Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена Анжуйска, която е роднина на неаполитанския крал Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и според хипотези издънка на френската кралска династия и фамилията Куртене.[2]
През 1282 година крал Стефан Драгутин – по-големият брат на Милутин – чупи и трайно уврежда крака си при инцидент. На събор в Дежево сръбските първенци издигат за крал Милутин. В замяна Драгутин получава градове в поречието на Западна Морава и други владения. Въпросът кой ще управлява след Милутин (дали неговият или Драгутиновият син) не е уреден и става причина за продължителни междуособици.[3]
Войни и договори
Завоевания в Македония
Крал Стефан Милутин започва управлението си с поредица от походи дълбоко във византийските владения в Македония, достигайки Христопол и Света гора. Сърбите повеждат война срещу Византия като съюзници на неаполитанския крал Карл Анжуйски в опита му да възстанови Латинската империя, но я продължават дълго след провала му.[4] Възползвайки се от отслабването на византийците след смъртта на император Михаил VIII Палеолог, между 1282 и 1284 година Милутин завладява трайно Скопие и редица области и градове – Горни и Долни Полог, Овче поле, Пиянец, Кичево, Дебър.[5]
Война с Браничевското и Видинското княжество
През 1291 година крал Стефан Милутин помага на брат си Драгутин (владетел на Белград и областта Мачва от името на унгарския крал) да се справи с последните български владетели на Браничево и областта Дърман и Куделин.[6] Това го вкарва в конфликт с владетеля на Бдин – Шишман (бащата на по-късния търновски цар Михаил III Шишман). С татарски войски през 1292 година Шишман плячкосва Милутиновите владения до Ипек. В отговор Милутин завладява Бдин, но по-късно се помирява с бдинския владетел и му връща града[7], за да не предизвика отмъщението на сюзерена на Шишман – татарския хан Ногай. За да омилостиви Ногай, Милутин му праща дарове и заложници – сина си Стефан Урош (известен по-късно като Стефан Дечански) и сръбски боляри.[8] След смъртта на Ногай (1299 година) Видинското княжество изпада в дълготрайна зависимост от сръбския крал.[9]
Отношения с Търновското царство
В търсене на съюзник срещу Византия, през 1284 година Стефан Милутин се обръща към търновския цар Георги I Тертер. Антивизантийският съюз е скрепен с брак между сръбския крал и дъщерята на българския цар Анна Тертер, но не се материализира, поради татарския натиск върху България.[10]
През 1298 година вдовицата на цар Смилец се обръща към Стефан Милутин с предложение за нов съюз и брак, но по това време сръбският владетел вече е решил да се помири с Византия и отхвърля българските пратеници.[11]
Мирен договор с Византия
През 1299 година крал Милутин слага край на войната с Византия. Сръбско-византийската граница е прокарана покрай Струмица, Щип, Прилеп и Охрид, които остават във византийски ръце. Мирният договор е скрепен с женитба на Милутин за дъщерята на император Андроник II – 5-годишната Симонида.[12] Венчанието е извършено от охридския архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква.[13]
Освен северна Македония, държавата на Стефан Милутин обхваща и Велбъжд и Знеполе.[14] Кралската му резиденция е в Скопие.[12]
Междуособици
През 1301 година властелите, недоволни от прекратяването на походите срещу Византия, въстават срещу крал Милутин в полза на брат му Драгутин. Междуособната борба продължава 11 години, докато Драгутин е принуден да се подчини.[15]
През 1314 срещу Милутин въстава синът му Стефан Дечански, който владее областтаЗета. Кралят излиза победител и от тази междуособица.[16]
Война с Унгария
След 1316 година, след смъртта на Драгутин, крал Милутин залавя сина му Владислав, елиминирайки го като претендент за сръбската корона, и завладява владенията на брат си, включително части от Унгарското кралство – Мачва и Белград. До 1319 унгарският крал Карл Роберт успява да отвоюва тези земи. Милутин си запазва останалите владения на Драгутин (Рудник, Арилие, Браничево).[9][17]
Бракове
Стефан Милутин се жени пет пъти. През 1282 или 1283 година се разделя с първата си съпруга (неизвестна по име), за да се ожени за дъщерята на севастократор Йоан Ангел, господар на Тесалия. Малко по-късно взима за съпруга унгарката Елисавета (сестра на кралица Катарина, жената на Драгутин).[18] През 1284 година се жени за Анна Тертер, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. Петнадесет години по-късно Стефан Милутин разтрогва и този брак, за да се ожени за византийката Симонида.[19]
Известни са четири деца на крал Стефан Милутин – Стефан Урош (сръбски крал през 1322 – 1331), Константин, Зорица и Анна Неда[20] (българска царица, съпруга на цар Михаил III Шишман).
Рударство
Стефан Милутин развива добива на сребро повече от сръбските владетели преди него. Във владенията му се експлоатират 7 мини. Една от тях, край град Ново бърдо се превръща в най-доходоносната сребърна мина на Балканите.[21]
Милутин използва добитото сребро, за значителни емисии монети, с които копира венецианските, но с по-малко сребърно съдържание за по-голяма печалба. С придобитото от мините богатство издържа наемните войски и духовенството, които крепят властта му.[21]
Ктитор и светец
Крал Стефан Милутин се изявява като покровител на църквата. По негова заповед и с негови средства са построени или обновени десетки църкви и манастири.[21] Най-известни, запазени и до днес, са Богородица Левишка, Грачаница и Банска – построена от краля като негово лобно място. По времето на Милутин е издигната и църквата на Света Богородица в Хилендарския манастир.[22]
След смъртта му на 29 октомври 1321 година Стефан Милутин е канонизиран от православната църква.[23] Погребан е в манастира Банска. По време на османското нашествие мощите му са пренасяни неколкократно – първо в Трепча, а към 1460 година в Софийско. Днес се съхраняват в църквата "Света Неделя".[24]
Култът към Стефан Милутин („Свети Крал“) е широко разпространен в западните български земи през XVIII и XIX век почти до края на Османското владичество. Показателни за това са изображенията му в Девичия манастир „Покров Богородичен“ и Бельовата църква в Самоков.[25]
През 2006 година Сръбската православна църква предявява претенции към мощите на Стефан Милутин. При официалното си посещение в София на 19 септември 2013 президентът на Сърбия Томислав Николич получава само парченце от дрехата на краля-светец.[26][27]
Галерия
-
Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
-
Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — тролар
Източници
- ↑ Ангелов, Петър. Названията "България" и "българи" в титулатурата на сръбските крале от XIV век. списание "Векове", книжка № 2, 1979.
- ↑ McDaniel, Gordon. On Hungarian-Serbian Relations in the Thirteenth Century: John Angelos and Queen Jelena, с. 43, 46-47, в: Ungarn-Jahrbuch, т. 12 (1982-1983).
- ↑ Fine, John V. A. The Late Medieval Balkans. A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Ann Arbor, The University of Michigan Press, 1994. с. 217-218.
- ↑ Fine 1994, с. 219.
- ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 12.
- ↑ Ников, Петър. История на Видинското княжество до 1323 година. В: Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. Книга XVIII, 8. София, Печатница П. Глушков, 1922. с. 62.
- ↑ Ников 1922, с. 68 – 71.
- ↑ Fine 1994, с. 220 – 221.
- ↑ а б Fine 1994, с. 261.
- ↑ Мишић, Синиша. Српско-бугарски односи на краjу 13. века. В: Зборник радова Византолошког института, т. XLVI. Београд, Византолошки институт Српске академиjе наука и уметности, 2009. с. 333-335. Посетен на 04.01.2020.
- ↑ Мишић 2009, с. 337.
- ↑ а б Fine 1994, с. 222.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 212.
- ↑ Логос, Александар. Историjа срба. Београд, АТЦ, 2017. с. 280.
- ↑ Fine 1994, с. 256 – 259.
- ↑ Fine 1994, с. 259 – 260.
- ↑ Ников 1922, с. 64 – 66.
- ↑ Логос 2017, с. 279.
- ↑ Кръстев, Красимир. Съдбата на българската царкиня Анна Тертер, с. 651-654, в: Тангра: Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006. ISBN 954072435X
- ↑ Логос 2017, с. 279 – 280.
- ↑ а б в Fine 1994, с. 257.
- ↑ Логос 2017, с. 273.
- ↑ Логос 2017, с. 286.
- ↑ Житие на свети крал Стефан Милутин. Официален сайт на Софийска епархия (достъп от 27.12.2019).
- ↑ Джурова, Аксиния. Владетелският култ – емблема на сръбската държавност. В: Зборник радова Византолошког института, т. XLIV. Београд, Византолошки институт Српске академиjе наука и уметности, 2007, с. 530-533. Посетен на 04.01.2020.
- ↑ Сърбия иска мощите на св. крал Стефан Милутин ("Фокус", 18.12.2006 г.)
- ↑ Сръбският президент Томислав Николич се поклони на мощите на свети крал Стефан Милутин ("Св. Синод на БПЦ", 19.09.2013 г.)
Стефан Драгутин | → | крал на Сърбия (1282 – 1321) | → | Стефан Дечански |
|