Червена вода

Червена вода
Червена вода 43.805645, 26.098897 Червена вода
Общи данни
Население	1828 души (15 март 2024 г.)
Надм. височина	89 m
Пощ. код	7051
Тел. код	08115
МПС код	Р
ЕКАТТЕ	80460
Администрация
Държава	България
Област	Русе
Община    – кмет	Русе Пенчо Милков (БСП за България, Левицата!, ПДСД, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2019)
Кметство    – кмет	Червена вода Свилена Острева (РЗС)

Червена вода е село в Северна България. То се намира в община Русе, област Русе.

Религии

Православно християнство.

Обществени институции

Кметство, полиция, читалище, поща.

История

Вероятно тук в далечните хилядолетия е имало древно тракийско селище, за което говорят старите предания за съкровища, намерени в отдавна разкопаните и изчезнали тракийски могили. Съществуват запазени скривалища с дялани камъни, зидове забелязани в 1905 година, римска гробница, кивгир, остатъци от калдъръми, гърне с пари от времето на Аврелиан, камъчета с образи (за пръстени) – много от тях продадени в град Русе, главно на англичани и белгийци при строежа на ж.п. линията Русе-Варна в 1856 година.

През 1966 година при прекопаване на водопровод в село Червена вода са намерени и два глинени съда с 889 сребърни монети – „денарии“. Монетите са най-вече от римските императори – Нерон, Галба, Вителий, Веспапиан, Тит, Домициан, Нерва, Траян и Адреан. Най-много монети има от Траян. Всички монети са сечени в Рим и само един екземпляр в провинция Ликия в Мала Азия.

Съществуват също и останки от римски път, строен през времето на Траян, който минава покрай гарата /на сегашното село Червена вода/ с посока Дунава /град Русе/ към Разград. След като римляните завладяват Балканския полуостров 40 – 50 години преди Христа, вдигат около това селище укрепление, охраняващо важния каменен път от крепостта Сексагинта Приста (Русе) за град Абритус (край Разград); в този кастел за няколко месеца през зимата на 8 година след Христа е заключен римският поет Овидий на път към далечната Понтийска крепост Томис (Констанца), където е заточен от император Гай Октавиан Август поради това, че поетът му написва подигравателна епиграма; в този кастел Овидий започва да пише своите „Скръбни елегии“.

По-късно римската твърдина е използвана и от византийците като щит срещу нахлуващите от северскитски племена, но скоро крепостта е превзета от варварите. По време на Първата българска държава около разрушения кастел израства ново селище, но какво е било то и как се е наричало остава неизвестно. Знае се единствено, че е разрушено до основи от османските турци в края на XIV век.

В началото на ХV в. селото е пусто и още първите му турски собственици се стремят да го заселят. Вероятно някой от тях, неизвестен за нас, е довел първите му жители, сред които не малко албанци, което личи от фамилните им имена – Гьорг, Гьон, Беко, Мекиш, Лека и т.н. Селището се споменава за първи път в османски регистър от 1497 г. с името Червена вода. За него отбелязва в дневника си френският учен-юрист Яков Бонграс, който, пътувайки от Виена за Цариград, минава оттук във вторник, 3 юли 1585 г. Селището явно процъфтява и е представлява малък град (паланка), защото в счетоводните тефтери на дубровнишкия търговец Бенедето Рести от 1590 г. присъстват имената на 14 търговци от Червена вода. За това свидетелства и австрийският посланик граф Фолган Етингенски, който век по-късно, през 1700 г., минава през местността. Секретарят му монахът Симперт отбелязва: „Графът беше посрещнат с военна духова музика и приветствуван от владиката, съпроводен от седмина духовници, представящи седемте тукашни черкви“. Черна вода е седалище на епархия, спомената в епархийския поменик, открит в Зографския манастир в Света гора.

Синът на прогонения от австрийците унгарски крал Ференц Ракоци – принц Йозеф Ракоци след смъртта на баща си в Цариград събира унгарските хъшове и тръгва да освобождава поробената си от Австрия родина. Но преди да премине с войската си Дунава, той се разболява и умира през 1738 г. в Червена вода. Погребан е в тогавашната църква „Свети Йоан Предтеча“. През 1767 г., минавайки оттук, датският пътешественик Карстен Нибур пише, че след като не бил видял часовникова кула нито в Египет, нито в Арабия, ни в Индия, в Персия или в цяла Турция от Басра до Балкана, той остава удивен от височината и красотата на червеноводската часовникова кула.

Когато през 1811 г. Русия започва шестата си война срещу Турция, руските войски, предвождани от генерал Кутузов, минават Дунава, но в това време Наполеон Бонапарт напада Русия и Кутузов се връща обратно. Тогава турците запалват Червена вода, събарят седемте черкви (местата, където са били, се наричат „черковища“), събарят и кулата с часовника, изколват населението, а оцелелите жители побягват през Дунава на север, следвайки Кутузов, като отнасят със себе си на север и името на града си (днешният град Черна вода в Румъния).

Десетина години по-късно, към средата на XIX век, тук се заселват други българи, които слизат от Стара планина – от града Трявна и махалите наоколо, тези българи били избягали там от Търновград след превземането му от турците в края на XIV век. Те кръщават новото селище Червена вода, според някои името идва от червената рекичка, извираща по онова време от глинения хълм, според други – от потоците пролята наоколо човешка кръв, според трети – от хубавото червено вино, което пиели. Върху развалините на старата църква „Св. Йоан Предтеча“ през 1860 година майстор Димитър Сергюв от Трявна изгражда нова черква с ново име „Св. Архангел Михаил“, а намерената сред буренаците надгробна плоча на крал Йозеф Ракоци вгражда над самия вход на храма. Слезлите от Стара планина преселници запазват извоюваните си планинските права – в селото не влизат нито турци, ни черкези. Те стануват край селото, където и до днес има две чешми – едната се нарича „турска“, а другата – „черкезка“. В селото както тогава, така и до днес не живее нито един турчин за разлика от околните полутурски села.

Тези преселници от Балкана запазват и непокорството си. Те единствени в придунавска България се вдигат да освобождават своето Отечество през 1875 г., за което пише във всички учебници по история, описва го и Захарий Стоянов в своите „Записки по българските въстания“: "Когато пристигнал и войводата на четата Върбан Юрданов, готовите юнаци трябвало да принесат клетва, че ще бъдат верни на своята мила родина. За чудо, тия се закълнали в черкова, по начин твърде тържествен. Доколкото ми е позната историята на новите български движения, не зная почти никъде, щото чета с байряк, с войвода и пр. да се е клела в черкова… а това не е малка дързост. Байрякът бил внесен в божия храм, той бил предварително осветен от двамата патриоти-свещеници. Юнаците застанали под него гологлави, направили по три поклона и дали обещание, че ще го пазят. Това било вечер. Навън, около черковните дувари, пазела стража. Докато четицата целувала байряка, докато всичките млади юнаци плачели като деца, не от страх или от скръб, че им е мило за живота, но просто ей така, че всичките те били идеални и благородни души, не били умирисани и осквернени от калното блато, което се нарича „благоразумие“, „верноподанически чувства“ и пр., ненадейно и нечакано тия били прободени не от турския ятаган, не от черкезката кама, но от архиерейския златокован жезъл на негово високопреосвещенство святи Доростоло-Червенски митрополит Григорий, който взел ролята на гнусен шпионин спрямо червеноводските юнаци...“

Митрополит Григорий не само издава четата на поробителя, но и лично арестува предводителя ѝ Тома Кърджиев, като го примамва уж на христолюбива беседа в митрополията. Въпреки това, на 21 септември, в неделя вечерта, четата тръгва с новия си войвода и „се упътила към историческата Трапезица, за да се съедини с голямата търновска чета“. Когато стигнали до Търново, разбрали, че търновци не са въстанали и дружината се разпръснала – „момчетата си взели очите кой накъдето види“. Войводата Върбан Юрданов е предаден от друг българин, двама турски стражари повеждат към Русе окования във вериги войвода, но той успява да извади скрития в пояса си револвер и да убие единия от стражарите, но другият го прострелва, а после го съсича. „А знамето можа да оцелее у един селянин – пише Захарий. – После то се пренесе в Румъния и биде честито да се закълнят под него храбрите герои на „Радецки“, заедно с дързостния им войвода Хр. Ботев.“ Това свято знаме се пазеше в църквата до 1944 – 1945 г. До тези години селото имаше над 5000 жители, имаше две седемкласни прогимназиални училища (в едното от тях през турско е учителствал Тома Кърджиев) и едно полусредно земеделско училище в Образцов чифлик (там пък учител е бил Ангел Кънчев).

През 1896 г. населението събира средства и се построява камбанария от майстор Цанко Иванов от Боженци – едно чудесно произведение на архитектурата, което е най-красивата сграда в Червена вода.

Бунтарският дух на тукашните жители не угасва дълги години – през 1950 – 1952 г. село Червена вода е един от центровете на въоръжената съпротива на българите срещу комунистическата диктатура. Цветана (Ценка) Стефанова Георгиева Попкоева Чалъкова, 22-годишна, член на нелегалното ръководство на горяните, вдъхновител на движението и участничка в сраженията, е осъдена задочно на смърт, след година е заловена и разстреляна. За нея, както и за другите поборници, дали живота си за днешната наша свобода, няма паметен знак.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	1433	100.00
Българи	1287	89.81
Турци	57	3.97
Цигани	0	0.00
Други	10	0.69
Не се самоопределят	3	0.20
Не отговорили	76	5.30

Икономика

В селото е разположена птицеферма на групата „Градус“.

Личности

Родени в Червена вода

• Иван Грозев (1872 – 1957) – поет, мистик и драматург, учител на Йордан Йовков и Ст. Л. Костов
• Стефан Цанев (р. 1936), български драматург и поет
• Цена Стефанова Георгиева (Чалъкова) е родена на 19 април 1929 г. Активна участничка в горянското движение в Русенския край през 1950-те години. Осъдена на смърт, тя е екзекутирана на 26 май 1952 г., леля на Стефан Цанев.
• д-р Михо Михов, написал три тома история на селото в обем 900 страници, която е публикувана. Послучай 100 години от рождението на д-р Михов и 135 години от Червеноводската чета, читалище „Тома Кърджиев 1873“ и кметство с. Червена вода издадоха книга от 403 страници, която включва томовете на д-р Михо Михов.
• Веселин Пенгезов (р. 1959), българския съдия, генерал-лейтенант
• Тодор Цанев (р. 1931), инженер, бивш кмет на Русе

Починали в Червена вода

• Йожеф Ракоци (1700 – 1738), унгарски принц

Други

Побратимено със село Ракоцифалва, Унгария през 2009 година.

Литература

• Бьодей, Й. Гербът на унгарския княз Ракоци в село Червена вода, Русенско. – Векове, 1976, № 4, 37 – 46.
• Градева, Р. Селяни в международната търговия: Червена вода, ХVІІ-ХVІІІ в. – В: Алманах за историята на Русе. Т. ІV, 2002,