Андрей Петкович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Вижте също, форм. отстъп |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място= |
| починал-място= |
||
}} |
}} |
||
'''Андрей Димитриевич Петкович''' е [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] [[общественик]]. |
'''Андрей Димитриевич Петкович''' е [[българи|български]] [[Възраждане|възрожденски]] [[общественик]]. |
||
==Биография== |
== Биография == |
||
Брат на [[Димитър Петкович]] и [[Константин Петкович]]. Учител във [[Велес (град)|Велес]] в края на 40-те години на XIX век. От 1854 до 1860 г. учи в [[Ришельовския лицей]] в Одеса. Завършва с кандидатска степей Юридическия факултет на Петербургския университет през 1864 г. Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на БКД в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави. Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „[[Цариградски вестник]]" (1859 – 1860 г.). Умира в чужбина. |
Брат на [[Димитър Петкович]] и [[Константин Петкович]]. Учител във [[Велес (град)|Велес]] в края на 40-те години на XIX век. От 1854 до 1860 г. учи в [[Ришельовския лицей]] в Одеса. Завършва с кандидатска степей Юридическия факултет на Петербургския университет през 1864 г. Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на БКД в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави. Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „[[Цариградски вестник]]" (1859 – 1860 г.). Умира в чужбина. |
||
==Литература== |
== Литература == |
||
* А. Стоилов, Български книжовници в Македония. 1. С. 1922, с. 89; |
* А. Стоилов, Български книжовници в Македония. 1. С. 1922, с. 89; |
||
* Хр. Чочков, Велес, с. 23; |
* Хр. Чочков, Велес, с. 23; |
||
| Ред 22: | Ред 21: | ||
* Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519; |
* Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519; |
||
* Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216 |
* Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216 |
||
== Вижте също == |
|||
* [[Димитър Петкович]] |
|||
* [[Константин Петкович]] |
|||
[[Категория: Български просветни дейци от Македония|Петкович, Андрей]] |
[[Категория: Български просветни дейци от Македония|Петкович, Андрей]] |
||
Версия от 07:28, 28 май 2007
| Андрей Петкович | |
| български учител и руски дипломат | |
 | |
| Роден |
12 декември 1837 г.
Башино село, днес Р.Македония |
|---|---|
| Починал | |
Андрей Димитриевич Петкович е български възрожденски общественик.
Биография
Брат на Димитър Петкович и Константин Петкович. Учител във Велес в края на 40-те години на XIX век. От 1854 до 1860 г. учи в Ришельовския лицей в Одеса. Завършва с кандидатска степей Юридическия факултет на Петербургския университет през 1864 г. Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в Яш поддържа преписка с основателите на БКД в Браила. Титулярен руски консул в различни държави. Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „Цариградски вестник" (1859 – 1860 г.). Умира в чужбина.
Литература
- А. Стоилов, Български книжовници в Македония. 1. С. 1922, с. 89;
- Хр. Чочков, Велес, с. 23;
- М. Стоянов, БВК, с. 285;
- Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / Разгледи, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
- Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519;
- Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216