Надя Аспарухова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|политик
{{Личност|политик
| име = Надя Аспарухова
| портрет =
| описание = български политик
| роден-място = [[Помен (село)|Помен]], [[България]]
| още = {{Депутат-България|6н=1|7н=1|8н=1}}
| още = {{Депутат-България|6н=1|7н=1|8н=1}}
}}
}}


'''Надя Михайлова Аспарухова''' ('''Найде Мехмедова Ферхадова''') е [[България|български]] [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). За кратко е вицепремиер през 1989 – 1990 г.
'''Надя Михайлова Аспарухова''' е [[България|български]] [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП). За кратко е вицепремиер през 1989 – 1990 г.


== Биография ==
== Биография ==
Надя Аспарухова е родена през 1942 г. в [[Къзълбаши|къзълбашкото]] [[Помен (село)|село Помен]], Русенско като '''Найде Ферхадова'''. Завършва руска филология и започва работа като учителка в [[Ардино]]. От 1966 г. е член на БКП и секретар на окръжния комитет на [[ДКМС|Димитровския комунистически младежки съюз]] в [[Кърджали]]. През 1971 г. става член на новосъздадения [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]], а през 1972 г. – първи секретар на Градския комитет на БКП в Ардино.<ref name="ташев">{{ташев|35}}</ref>
Надя Аспарухова е родена през 1942 г. в [[Къзълбаши|къзълбашкото]] русенско село [[Помен (село)|Помен]] като '''Найде Мехмедова Ферхадова'''. Завършва руска филология и започва работа като учителка в [[Ардино]]. От 1966 г. е член на БКП и секретар на окръжния комитет на [[ДКМС|Димитровския комунистически младежки съюз]] в [[Кърджали]]. През 1971 г. става член на новосъздадения [[Държавен съвет на Народна република България|Държавен съвет]], а през 1972 г. – първи секретар на Градския комитет на БКП в Ардино.<ref name="ташев">{{ташев|35}}</ref>


След като за кратко е председател на окръжния съвет за изкуство и култура в Кърджали (1978 – 1979), през 1981 г. Найде Ферхадова става секретар на Окръжния съвет на БКП.<ref>Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 305</ref> Остава на този пост и по време на т.нар. [[Възродителен процес]], като променя името си на Надя Аспарухова и публично се изказва в подкрепа на политиката на режима.<ref>{{cite web | last = Христов| first = Христо (ред.)| coauthors = Георги Янков (съст.)| year = 1989| url = http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_pril_1.html| title = Декларация на група интелектуалци и общественици от средата на българите, възстановили българските си имена| work = Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес | publisher = promacedonia.org| accessdate = 26 април 2010 | ref = harv}}</ref> От 1981 г. е и кандидат-член на Централния комитет на БКП.<ref name="ташев"/>
След като за кратко е председател на окръжния съвет за изкуство и култура в Кърджали (1978 – 1979), през 1981 г. Найде Ферхадова става секретар на Окръжния съвет на БКП.<ref>Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 305</ref> Остава на този пост и по време на т.нар. [[Възродителен процес]], като променя името си на Надя Аспарухова и публично се изказва в подкрепа на политиката на режима.<ref>{{cite web | last = Христов| first = Христо (ред.)| coauthors = Георги Янков (съст.)| year = 1989| url = http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_pril_1.html| title = Декларация на група интелектуалци и общественици от средата на българите, възстановили българските си имена| work = Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес | publisher = promacedonia.org| accessdate = 26 април 2010 | ref = harv}}</ref> От 1981 г. е и кандидат-член на Централния комитет на БКП.<ref name="ташев"/>
Ред 16: Ред 12:
През 1986 г. Надя Аспарухова е освободена от Държавния съвет и Окръжния комитет на БКП и става секретар на [[Комитет на българските жени|Комитета на българските жени]]. На 18 декември 1989 г., малко след [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум]], става заместник-председател на Министерския съвет в [[Правителство на България (75)|правителството]] на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] и остава на този пост до неговата смяна на 8 февруари 1990 г.<ref name="ташев"/>
През 1986 г. Надя Аспарухова е освободена от Държавния съвет и Окръжния комитет на БКП и става секретар на [[Комитет на българските жени|Комитета на българските жени]]. На 18 декември 1989 г., малко след [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум]], става заместник-председател на Министерския съвет в [[Правителство на България (75)|правителството]] на [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] и остава на този пост до неговата смяна на 8 февруари 1990 г.<ref name="ташев"/>


== Източници ==
== Бележки ==
<references />
<references />



Версия от 13:59, 18 януари 2020

Надя Аспарухова
българска политичка
Родена
1 април 1942 г. (81 г.)
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   

Надя Михайлова Аспарухова е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). За кратко е вицепремиер през 1989 – 1990 г.

Биография

Надя Аспарухова е родена през 1942 г. в къзълбашкото русенско село Помен като Найде Мехмедова Ферхадова. Завършва руска филология и започва работа като учителка в Ардино. От 1966 г. е член на БКП и секретар на окръжния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз в Кърджали. През 1971 г. става член на новосъздадения Държавен съвет, а през 1972 г. – първи секретар на Градския комитет на БКП в Ардино.[1]

След като за кратко е председател на окръжния съвет за изкуство и култура в Кърджали (1978 – 1979), през 1981 г. Найде Ферхадова става секретар на Окръжния съвет на БКП.[2] Остава на този пост и по време на т.нар. Възродителен процес, като променя името си на Надя Аспарухова и публично се изказва в подкрепа на политиката на режима.[3] От 1981 г. е и кандидат-член на Централния комитет на БКП.[1]

През 1986 г. Надя Аспарухова е освободена от Държавния съвет и Окръжния комитет на БКП и става секретар на Комитета на българските жени. На 18 декември 1989 г., малко след Ноемврийския пленум, става заместник-председател на Министерския съвет в правителството на Георги Атанасов и остава на този пост до неговата смяна на 8 февруари 1990 г.[1]

Бележки

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 35.
  2. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 305
  3. Христов, Христо (ред.) и др. Декларация на група интелектуалци и общественици от средата на българите, възстановили българските си имена // Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес. promacedonia.org, 1989. Посетен на 26 април 2010.
Григор Стоичков заместник-председател на Министерския съвет (18 декември 1989 – 8 февруари 1990) Нора Ананиева