Руски и съветски паметници във Великотърновска област: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 104: Ред 104:
|[[Файл:Паметник Дзюба3.jpg|155x155пкс]]
|[[Файл:Паметник Дзюба3.jpg|155x155пкс]]
|Надгробен паметник на капитан Василий Моисеевич Дзюба от 5-ти Калужки полк, починал от раните при превземането на Ловеч на 22 август 1877 г.
|Надгробен паметник на капитан Василий Моисеевич Дзюба от 5-ти Калужки полк, починал от раните при превземането на Ловеч на 22 август 1877 г.
|5-го Пњхотнаго Калужскаго ЕГО ИМПЕРАТОРСКО Королевскаго Величества Императора Германскаго Короля Прусскаго полка Капитанъ Василсй Мойсеевичъ Дзюда Умеръ отъ раны полученной 22 августа 1877 года при взятiй штурмомъ укрҍпленiй с.Ловчи
|5-го Пњхотнаго Калужскаго ЕГО ИМПЕРАТОРСКО Королевскаго Величества Императора Германскаго Короля Прусскаго полка Капитанъ Василсй Мойсеевичъ Дзюба Умеръ отъ раны полученной 22 августа 1877 года при взятiй штурмомъ укрҍпленiй с.Ловчи
|[[Горна Студена]]
|[[Горна Студена]]
|Намира се в двора до олтара на църква „Свети Димитър“
|Намира се в двора до олтара на църква „Свети Димитър“

Версия от 15:34, 18 януари 2020

Снимка Описание/дати стар стил Надпис Местоположение

Местоположение

Камбанария в чест на руските войски и Освобождението на града от османско владичество „Памѧтникъ“.

Направиса тъзи камбанариiа на 1878.г въ честь на Н. Имп. В. Осв. Нашаго Алекс.II.(1877г) — на Н. Выс.I.Бълг.Кнѧз Алекс.I.(1878г) въ памѧть на погынѫлитѣ ны поборницы въ Др. мънастиръ Св.Архангель (1876г) и — на новоназначенното име на селото ны „Бѣла—Църкова“ (1878г), а Русскытѣ Императ. войскы пырвы пѫть влѣзохѫ въ селото ны въ 1877 г. юнiй 24 д. с Бѣла—Църкова 20 декемвр 1880

Бяла черква Камбанарията е издигната през 1878 г.

на градския площад

43°12′19.6″ с. ш. 25°18′39.9″ и. д. / 43.205444° с. ш. 25.311083° и. д.

Паметник-бюст на генерал-лейтенант Йосиф Гурко генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко 1828-1901 Велико Търново Намира се на алея в парк „Марино поле“

43°04′49″ с. ш. 25°37′55″ и. д. / 43.080278° с. ш. 25.631944° и. д.

Братска могила на загиналите от 8-ми драгунски Астрахански полк: на 28 юни при с. Кадъкьой (Стражица) И. Кукуруз и Ф. Данко, на 4 юли при с. Уфлани (Ветрен) Т. Комар, на 19 юли при гр. Ески Загора И. Шаповалов, Т. Прежвалски, Д. Лаврентиев, С. Моцар, К. Козичкин и Д. Абидулин, на 28 август при с. Долни Дъбник Н. Костин, на 17 декември при с. Долна Малина М. Горбунов, на 26 и 27 декември при гр. Ихтиман С. Трухачев и Тютин и на починалите от раните: на 11 август прапоршчик А. Шатов, на 10 август редови А. Луценко и на 30 август редови Д. Боярнюк. В памятъ павшихъ войновъ 8. Драгунскаго Астраханскаго полка 1877. г. Въ 1877. г. 28. Iюня у д. Кадикюй: И. Кукуруза, Ф. Данко.

4. Iюля у д. Уфланҍ: Т. Комарь. 19. Iюля у д. Ески-Загра: И. Шаповаловъ, Т. Прежвальскiй, Д. Лаврентьевъ, С. Моцарь, К. Козичкинъ, Д. Абидулинъ.

28. Августа: у д. Долнiй Дубнякъ: Н. Костинъ. 17. Декабря у д . дольн Малина М. Горбуновъ. 26. и 27. у д. Ихтимана: С. Трухачевъ и Тютинъ.

Мiръ праху ихъ!

Умершiе отъ ранъ: прапорщик А. Шатовъ 11. Авг. Рядов: (А. Луценко 10. " (Д. Боярнюкъ 30. "

Велико Търново Намира се на хълма Света Гора

43°04′31″ с. ш. 25°38′42″ и. д. / 43.075278° с. ш. 25.645° и. д.

Братска могила на руски воини, загинали през 1877-1878 г., издигнат през 1922 г. от войните от I-ви Армейски корпус Дҍдамъ и отцамъ павшимъ за освобожденiе Болгарiи въ 1877 - 78 гг

Іi Армейскiй Корпусъ Русской Армiй 1922 г.

Велико Търново Намира се в местността Руски гробища, близо до олтара на православен храм „Възкресение Христово“. Построен е от преселили се в града белогвардейци.

43°04′24.3″ с. ш. 25°36′44.2″ и. д. / 43.073417° с. ш. 25.612278° и. д.

унищожен Надгробна плоча с кръст в памет на щабс-капитан Павел Карлов от стрелкови батальон, починал на 7 август 1878 г. Стрелкового батальона щабс капитан Павел Карлов, умер 7.8. 1878 г. Велико Търново Намира се в местността Руски гробища, близо до олтара на православен храм „Възкресение Христово“

43°04′24″ с. ш. 25°36′44.2″ и. д. / 43.073333° с. ш. 25.612278° и. д.

Надгробна плоча с кръст в памет на доктор Иван Фьодорович Анич, починал на 15 март 1878 г. Иван Феодорович Аньич — доктор медицини, скончился 15 март 1878 г. Помяни Господа раба твоето в Царствие твоего Велико Търново Намира се в местността Руски гробища, близо до олтара на православен храм „Възкресение Христово“

43°04′24″ с. ш. 25°36′44.2″ и. д. / 43.073333° с. ш. 25.612278° и. д.

Паметник в чест на преминаването на конния отряд на генерал Отон Раух през Хаинбоаз на 30 юни 1877 г. В чест на преминаването на конно-сапьорния отряд на генерал Раух през Балкана на 30 юни 1877 г. Велико Търново Намира се в местността Предела в прохода на Републиката

42°47′50.1″ с. ш. 25°40′39.1″ и. д. / 42.79725° с. ш. 25.677528° и. д.

Къща–музей на главната квартира на руската армия от 9 август 1877 г., а от 14 август 1877 г. и императорска квартира "1877 В Горна Студена е нямало сражение, не се е проливала човешка кръв, но от всички български села, Горна Студена е селото в историята ще е с най-блестящото значение, тъй като тук окончателно се начертава съдбата на войната."

граф В.А. Соллогуб

Горна Студена Намира се в парка в южните покрайнини

43°25′17.9″ с. ш. 25°21′16.1″ и. д. / 43.421639° с. ш. 25.354472° и. д.

Братска могила на починали от рани руски войници в Руско-турската война 1877 – 1878 г. Горна Студена Намира се в парка на къщата-музея в южните покрайнини

43°25′14.3″ с. ш. 25°21′16.7″ и. д. / 43.420639° с. ш. 25.354639° и. д.

Братска могила на починали от рани след боевете при Никопол, Плевен, Ловеч и Шипка над 3000 руски войни в Руско-турската война 1877 – 1878 г. Тук почива прахът на загиналите от рани руски герои при Шипка, Плевен, Ловеч, Никопол и пр. Тази могила е въздигната от комитета „Цар Освободител Александър II на 30 август 1904 г. за вечни времена Горна Студена Намира се в северните покрайнини в местността Руски гробища

43°25′34.2″ с. ш. 25°20′57.9″ и. д. / 43.426167° с. ш. 25.349417° и. д.

Надгробен паметник на Донот Бек, полковник от Лейб-гвардейски Гродненски хусарски полк, починал от тиф на 1 ноември 1877 г. Здесь покоится прахъ Лейбъ гвардии Гродненскаго гусарскаго полка полковника Донота Бек, умеръ 1-го ноября 1877 г. ... летъ до свидания мой Донатъ! Горна Студена Намира се в северните покрайнини в местността Руски гробища

43°25′34.2″ с. ш. 25°20′57.9″ и. д. / 43.426167° с. ш. 25.349417° и. д.

Надгробен паметник на капитан Василий Моисеевич Дзюба от 5-ти Калужки полк, починал от раните при превземането на Ловеч на 22 август 1877 г. 5-го Пњхотнаго Калужскаго ЕГО ИМПЕРАТОРСКО Королевскаго Величества Императора Германскаго Короля Прусскаго полка Капитанъ Василсй Мойсеевичъ Дзюба Умеръ отъ раны полученной 22 августа 1877 года при взятiй штурмомъ укрҍпленiй с.Ловчи Горна Студена Намира се в двора до олтара на църква „Свети Димитър“

43°25′29.2″ с. ш. 25°21′14.9″ и. д. / 43.424778° с. ш. 25.354139° и. д.

Надгробен паметник на милосърдната сестра Олга Карловна Мягкова (моминско Петерсен), починала на 3 февруари 1878 г. [1] сестра милосердiя

МЯГКОВА

умерла 1878 г.

Горна Студена Намира се в двора до олтара на църква „Свети Димитър“

43°25′29.2″ с. ш. 25°21′14.9″ и. д. / 43.424778° с. ш. 25.354139° и. д.

Надгробен паметник на главния лекар на 67-ма военновременна болница хирург Валентин Фьодорович Кипарский, роден на 28 март 1838 г. в гр. Вереден и починал от болест на 7 февруари 1878 г. в с. Горна Студена главный врачъ 67-го военно временнаго госпиталя статскiй совҍтникъ докт. мед. и хирургъ Валентинъ Өеодоровичъ Кипарскiй палъ жертвою болҍзни при усердныхъ изпольненiи много трудныхъ служебныхъ обязанностей во время войны род. въ городъ Вендень 28 марта 1838 г. умеръ въ Горном Студенъ 7 февраля 1878 г. Горна Студена Намира се в двора до олтара на църква „Свети Димитър“

43°25′29.2″ с. ш. 25°21′14.9″ и. д. / 43.424778° с. ш. 25.354139° и. д.

Надгробен паметник на полковия свещеник на 11-ти драгунски Рижски полк Иван Красовский, починал на 5 август 1877 г. Полковой Священникъ 11 драгун. Рижскаго полка Иванъ Красовскiй скончялся 5 Августа 1877 г Горна Студена Намира се в двора до олтара на църква „Свети Димитър“

43°25′29.2″ с. ш. 25°21′14.9″ и. д. / 43.424778° с. ш. 25.354139° и. д.

Братска могила на 9 нисши чина от 42-ри Якутски полк, убити на 6 октомври 1877 г. при Дурна дере (с.Росно) и 5 нисши чина от 43-ти Охотски полк, убити на 21-26 декември 1877 г. при с. Синанци (изселено 1880 г.) и с. Козлубик (Сливовица) 43 пех. Охотскаго пол. убить 21-26 дек.1877 при с.Синанси.и.Козлубек нижни чин.5 чел.

42 пех. Якутскаго пол.уби 6 окт ер.1877.г.при с.Дурна.дере.нижни чин.9.ч.

Горско Ново село Намира се в двора на църквата „Свети Архангел Михаил“

43°05′25.9″ с. ш. 25°56′36.3″ и. д. / 43.090528° с. ш. 25.943417° и. д.

Братска могила на 5 нисши чина от 42-ри Якутски полк: Степан Денисенко, Константин Марчук, Василий Селецкий, Стефан Бондар, Константин Лагодини, убити при с. Козлубик (Сливовица) на 24 септември 1877 г. 42-го пҍх. Якутского полка убитые при с. Козлубека 24 Сент. 1877 г. нижних чин 3 человек Джулюница Намира се на 100 м южно от центъра

43°08′05.8″ с. ш. 25°54′14.6″ и. д. / 43.134944° с. ш. 25.904056° и. д.

Братска могила на 3 нисши чина от 43-ти Охотски полк:Иван Дешевы, Димитрий Матвейчук, Ануфрий Максименко, убити при с. Козлубик (Сливовица) на 31 юли 1877 г. [2] 43 пҍх. Охотского полка убитые при с. Козлубека 31 Iюля 1877 г. нижних чин 3 человек Джулюница Намира се на 100 м южно от центъра

43°08′05.8″ с. ш. 25°54′14.6″ и. д. / 43.134944° с. ш. 25.904056° и. д.

Паметник на загиналите на 22 ноември 1877 г. руски воини и офицери за свободата на България през Руско-турската война 1877 – 1878 г. Паднали руски офицери:

отъ Севски полкъ 7

отъ Орловски полкъ 11

отъ 9 арт.бриг. 1

Елена Намира се в западната част на града, на ул. „Казаци“

43°55′48.1″ с. ш. 25°51′27.6″ и. д. / 43.930028° с. ш. 25.857667° и. д.

Паметник на загинали на 22 ноември 1877 руски офицери и нисши чинове при защитата на град Елена Въ памятъ на падналите руски синове за свободата на България при защитата на гр. Елена на 22 ноемвр. 1877 г.

Паднали руски офицери

Севский полкъ 7

Орловский полкъ 11

9 Артелер.бриг. 1

Нижний чинове 558

Елена Намира се в местността Долни Чукани, северно от града

43°56′17.2″ с. ш. 25°53′02.7″ и. д. / 43.938111° с. ш. 25.884083° и. д.

Братска могила на 7 нисши чина от 101-ви Пермски полк, убити край Златарица на 24 ноември 1877 г.: Дмитрий Лаичанский, Андрей Тарканов, Антон Бафойто, Арон Кровчик, Станислав Гержадович, Михаил Гайдучек, Викентий Жук. [3] Братская могила

Здесь погребены 7ми нижнихъ чиновъ 101го пҧх. пермскаго полка убитихъ въ сражения съ турками. - 24 ноября 1877 г. при д. Златарица.

Златарица Намира се на около 2 км западно в местността Попово бърдо

43°02′24″ с. ш. 25°51′15.8″ и. д. / 43.04° с. ш. 25.854389° и. д.

Надгробен паметник на неизвестен руски войник от 42-ри Якутски полк, убит при с. Чатал дере (Разсоха) 42го пехот. Якутскаго полка убит.при село Чатал дере Златарица Намира се в двора на църквата „Свети Никола“

43°02′46.6″ с. ш. 25°53′24.8″ и. д. / 43.046278° с. ш. 25.890222° и. д.

Братска могила на убитите на 29 юли 1877 г. при с. Чайркьой (Камен) от 8-ми улански Вознесенски полк щабс-ротмистър Василий Николаевич Литвинов, унтер офицер Елисей Бурбаики, редови Кирсан Разомостов, Давид Анисов, Тихон Калиниченко и Сайфуид Курдалев; на младши вахтмистър Зиновий Гусарчук, убит на 28 ноември 1877 г. при с. Ковачевица; на портупей юнкер Аполон Дисенкулов и 1 казак, убити на 23 юли 1877 г. Братская могила нижных чинов 8-го вознесенского полка убитых в деле 29-го iюля 1877 года при с Чаиркьой; Унтер-офицера Елисея Бурбаiки; редовых - Кирсана Разомоство, Давида Анисова, Тихоня Калиниченки, Сайфуида Курдалева; младшаго - вахмистера Зиновiя Гусарчука, убитого 28 ноября 1877 года при с. Ковачица и едного казака 8 полка, убитого в деле 29 го юля 1877 года при с. Чаиркьой; Щабс ротмистър Василiи Николаевич Литвинов, убит в деле 29 iюня 1877 года при Чаиркьой; Портупей юнкер Аполон Дисенкулов, убит в деле 23 iюля 1877 года Камен Намира се в двора на църквата „Свети Георги“

43°18′43.59″ с. ш. 25°55′24.38″ и. д. / 43.312108° с. ш. 25.923439° и. д.

Надгробен паметник на прапоршчик Алексей Чернушович от 11-ти драгунски Рижски полк, ранен на 1 октомври при Караагач (Брестник) и починал от рани на 7 октомври 1877 г. [4] Здесъ покоится прапорщик 11 Драгунского Рижского полка Алексей Чернушевич. Смертельно раненыи при с. Карагаче.

7 октобря 1877 год.

Камен Намира се в двора на църквата „Свети Георги“

43°18′43.59″ с. ш. 25°55′24.38″ и. д. / 43.312108° с. ш. 25.923439° и. д.

Братска могила на подпоручик Александър Сойманов командирован в 125-ти Курски полк от 21-ви Муромски полк, капитани Степан Поснов от 125-ти Курски полк и Николай Лебядов от 126-ти Рилски полк и 63 нисши чина от 125-ти Курски и 126-ти Рилски полк, убити на 9 септември 1877 г. при с. Чайркьой (Камен) Братская могила 63 руским войнам 125 пех. Курского и 126 Рылского полков.

Александра Соймонова подпоручика 21 п. Муромского и убит в рядах 125 Курского п. Степана Поснова капитана 125 пех. Курского п. Николая Лебядова подпоручика 126 пех.

Рылского полкав убитым в сраженiи с турками 9 сентебря 1877 год. у с. Чаирскюй.

Камен Намира се в двора на църквата „Свети Георги“

43°18′43.59″ с. ш. 25°55′24.38″ и. д. / 43.312108° с. ш. 25.923439° и. д.

Рижски Братска могила на 1 унтер-офицер от 11-ти драгунски Рижски полк и 3 нисши чина от 11-ти улански Чугуевски полк, убити на 7 септември 1877 г. край с. Юрюклери (с. Николаево) Здесь покоится 11 драгун Рижского полка унтер офицер и 3 рядовых 11 Уланского Чугуевского полка убитые 7 сентебря 1877 г. под с. Юриклером Камен Намира се в двора на църквата „Свети Георги“

43°18′43.59″ с. ш. 25°55′24.38″ и. д. / 43.312108° с. ш. 25.923439° и. д.

Братска могила на 12 нисши чина от 101-ви Пермски полк, убити в бой с турците на 9 септември 1877 г. край с. Чайркьой (Камен): Матвей Молочко, Максим Колягин, Аксентий Зубрицкий, Осип Носков, Павел Коваленог, Павел Квач, Кусел Левин, Николай Береденюк, Варфоломей Кардаш, Карл Януцик, Алексей Каскевич. [5] Помени Господи войнов сих. Здесь погребаный 12-тех нижние чинов 101-и пех. Перыского полка убитых в сражение с турками 9 сентембря 1877 год. Чаиркьой. Камен Намира се в местността Табията

43°18′29.2″ с. ш. 25°57′04.4″ и. д. / 43.308111° с. ш. 25.951222° и. д.

Надгробен паметник на подпоручик Михаил Андреевич Макшеев от 1-ви Невски полк, убит на 9 септември 1877 г. край с. Чайркьой (Камен) [6] (Нечетливо) Поручикъ Михаилъ Макшеевъ убитъ въ бою 9-го Сентября 1877 г. Камен Построен е през 1879 г. в селското гробище

43°18′59″ с. ш. 25°54′55.2″ и. д. / 43.316389° с. ш. 25.915333° и. д.

Надгробен паметник на воините Тодор Пановски от 44-ти Камчатски полк, убит на 9 септември 1877 г. и Михаил Прокончук от 43-ти Охотски полк, убит на 15 ноември 1877 г. при с. Кесарево убити руски войници

Тодор Пановски

44 Камчатски полк

9 IX 1877 г.

Михаил Прокончук

43 Охотски полк

15 XI 1877 г.

Кесарево Намира се в двора до олтара на църква „Свети Димитър“

43°08′56″ с. ш. 25°58′00.2″ и. д. / 43.148889° с. ш. 25.966722° и. д.

Паметна плоча на 7 нисши чина, загинали на 13 юли 1877 г. при с. Тръстеник (Нечетливо) 40 п. полк на 13 юли 1877 г. загинали при с. Трестеникьой 7 долни чинове Кесарево Поставена е на входа на църква „Свети Димитър“

43°08′56″ с. ш. 25°57′58.9″ и. д. / 43.148889° с. ш. 25.966361° и. д.

Братска могила на 39 нисши чина от 102-ри Вятски полк, загинали на 25 декември 1877 г. при с. Ахмедлий (дн. Константин) Братская могила

Здҧсь покоятся 39 нижнихъ чиновъ 102-го Вятскаго полка

Константин Намира се в двора на църквата „Св. св. Кирил и Методий“

42°56′59.1″ с. ш. 26°04′12.1″ и. д. / 42.94975° с. ш. 26.070028° и. д.

Паметник на героите от Руско-турската Освободителна война опълченците Иван Недялков, Никола Ангелов и Христо Милков, участници в Шипченската епопея В чест и памет на героите от Освободителната война 1877 – 1878 г. опълченци Иван Недялков, Никола Ангелов, Христо Милков с. Костел. На вас герои от кървавата

Шипченска епопея, вечна признателност от близките им

Костел Построен през 1936 г. в двора на църквата „Свети Димитър“

42°53′18″ с. ш. 25°59′40.5″ и. д. / 42.888333° с. ш. 25.994583° и. д.

Надгробен паметник на поручик Иванович от 41-ви Селенгински полк и на полкови свещеник Иван Смирнов от 42-ри Якутски полк, починал от тиф на 28 януари 1878 г. Лясковец Намира се в двора на църквата „Свети Димитър“

43°06′13.2″ с. ш. 25°43′01.1″ и. д. / 43.103667° с. ш. 25.716972° и. д.

Казашки кръст в памет на 13-ти Донски казашки, 13-ти драгунски Орденски, 13-ти хусарски Нарвски, 34-ти Севски, 36-ти Орловски, 42-ри Якутски, 102-ри Вятски полк, 20-та конна батарея, 4-та батарея на 9-та и 5-та батарея на 14-та артилерийска бригада, участвали в бой с турците на 22 ноември 1877 г. Те защитаваха град Елена:

13-и Донски казашки полк

12-и Драгунски Орденски полк

34-и Севски пехотен полк

36-и Орловски пехотен полк

42-и Якутски пехотен полк

13-и Хусарски Гвардейски полк

102-и Вятски пехотен полк

20-а конна батарея

4-а батарея на 9-а артилерийска бригада, 5-а батарея на 14-а артилерийска бригада

Марян Намира се на северозапад до пътя, в местността Дъбравите

42°55′57.7″ с. ш. 25°57′36.2″ и. д. / 42.932694° с. ш. 25.960056° и. д.

Братска могила на загиналите руски войни на 22 ноември 1877 г. около с. Руховци Марян Намира се на севорозапад до пътя, в местността Дъбравите

42°55′57.7″ с. ш. 25°57′35.7″ и. д. / 42.932694° с. ш. 25.959917° и. д.

Братска могила на капитан Казимир Процки и 192 нисши чина от 34-ти Севски полк и подпоручик Валентин Романовски, Александър Змиев, прапоршчик Илья Горнич-Горницкий и 115 нисши чина от 36-ти Орловски полк, загинали на 22 ноември 1877 г. БРАТСКАЯ МОГИЛА

память русскимъ воинамъ павшимъ за свободу славянъ балканскаго полуострова въ битвҧ съ турками 22 ноября 1877.го года.

34го пҧхотнаго Севскаго полка капитанъ Казимiръ Процкiй и 192 нижнихъ чиновъ. 36го пҧхотнаго Орловскаго полка: подпоручики Валентинъ Романовскiй, Александръ Змieвъ, прапорщикъ Илья Горнич-Горницкiй и 115 ниж.

Марян Намира се на запад, в местността Дъбравите

42°55′24″ с. ш. 25°57′14″ и. д. / 42.923333° с. ш. 25.953889° и. д.

Братска могила на майор Константин Иванович Емолски и 30 нисши чина от 42-ри Якутски полк, загинали на 24 ноември 1877 г. около с. Руховци В ПАМЕТ

НА ЗАГИНАЛИТЕ ОТ 42-ри ЯКУТСКИ ПОЛК

Миндя Намира се западно в местността Грънчеря

43°01′24″ с. ш. 25°50′38″ и. д. / 43.023333° с. ш. 25.843889° и. д.

Надгробен паметник на докторите братя Громови и милосърдната сестра Мезерницкая, починали от тиф ВРАЧИ

БРАТЬЯ ГРОМОВЫ

СЕСТРА МИЛОСЕРДIЯ

МЕЗЬРНИЦКАЯ

3IАРТЪ 1878

Поликраище Намира се в двора на църквата "Света Великомъченица Марина"

43°10′44.9″ с. ш. 25°37′17.3″ и. д. / 43.179139° с. ш. 25.621472° и. д.

Паметен знак на мястото, където на 7 юли 1877 г. са посрещнати руските освободители и български опълченци от Предния отряд на генерал Гурко ТУК НА 7 ЮЛИ 1877 ГОДИНА САМОВОДЧАНИ ПОСРЕЩАТ РУСКИТЕ ОСВОБОДИТЕЛИ И БЪЛГАРСКИ ОПЪЛЧЕНЦИ ВОДЕНИ ОТ ГЕНЕРАЛ ГУРКО Самоводене Намира на 1 км северно в ляво от пътя за с. Ресен и край Самоводската чешма

43°09′14.8″ с. ш. 25°36′02.2″ и. д. / 43.154111° с. ш. 25.600611° и. д.

Надгробен паметник на полковник Александър Иванович Степанов командир на 123-ти Козловски полк, починал на 1 август 1877 г. от получените рани във втората атака на Плевен нечетливо Свищов Намира се в двора на църква "Свети Димитър" в старото гробище

43°37′18.9″ с. ш. 25°20′35.7″ и. д. / 43.621917° с. ш. 25.34325° и. д.

Братска могила на офицерите от 17-ти Архангелогородски полк: подполковник Андрей Петрошевский, ранен на 18 юли при Плевен и починал на 5 август 1877 г., капитан Иван Мухин, смъртоносно ранен на 30 август при Гривица, и щабс-капитан Иван Черняков, починал от болест на 11 октомври 1877 г. Въ памятъ геройски павшимъ 17 пехотнаго Архангелогородскаго полка подполковникъ Андрҍй Петрошевскiй смертельно раненъ 18 iюля въ дҍлҍ подъ г. Плевною скончался 5 августа 1877 г.; капитанъ Иванъ Мухинъ смертельно раненъ при взятiи Гривицкаго редута 30 августа 1877 г. подъ г. Плевною; ш. капитанъ Иван Черняковъ скончался отъ болезни октября 11 дня 1877 года. Свищов Намира се в двора на църква "Свети Димитър" в старото гробище

43°37′18.9″ с. ш. 25°20′35.7″ и. д. / 43.621917° с. ш. 25.34325° и. д.

Надгробен паметник на капитан Николай Павлович Чихаев от 139-ти Моршански полк, ранен в коляното на 11 август 1877 г. при Аязлар (с. Светлен) и починал на 5 февруари 1878 г. Здњсь погребено тњло умершаго отъ раны въ колњно капитана 139≈ пехотнаго Моршанскаго полка Николай Павловича Чихаъева былъ раненъ 11≈ августа 1877 года въ дњлњ съ турками при Аяслярњ, умеръ 5≈ февраля 1878 года Свищов Намира се в двора на църква "Света Троица"

43°36′59.4″ с. ш. 25°21′04.1″ и. д. / 43.6165° с. ш. 25.351139° и. д.

Надгробен паметник на щабс-капитан Александър Андреевич Сиверский от Лейб-гвардейски Литовски полк, починал от рани на 18 март 1878 г. получени при прехода през Балкана Александръ Андреевичъ Сиверскiй штабсъ капитанъ лейбъ гвардiи Литовскаго полка умеръ 18 марта 1878 г. отъ раны, полученой при переходҍ чрезъ Балканы Свищов Намира се в двора на църква "Света Троица"

43°36′59.4″ с. ш. 25°21′04.1″ и. д. / 43.6165° с. ш. 25.351139° и. д.

Надгробен паметник на полковник Елмар Прокопе от Лейб-гвардейски Финландски полк, тежко ранен на 12 октомври при Горни Дъбник и починал от раните на 28 ноември 1877 г. в Свищов. полковникъ Л. Гв. Финляндскаго полка ЯЛЬМАРЪ ПРОКОПЕ скончался 28 Октября 1877 отъ ранъ полученныхъ въ дҍле подъ Горнымъ Дубняком на 36 году жизнии Свищов Намира се в двора на църква "Света Троица"

43°36′59.4″ с. ш. 25°21′04.1″ и. д. / 43.6165° с. ш. 25.351139° и. д.

Надгробен паметник на милосърдна сестра, студентката Некрасова, убита при Свищов студетку

Некрасова

Свищов Намира се в двора на църква "Света Троица"

43°36′59.4″ с. ш. 25°21′04.1″ и. д. / 43.6165° с. ш. 25.351139° и. д.

Надгробна плоча на д-р Антон Игнатиевич Змиградский от 3-ти сапьорен батальон, починал от тиф на 15 февруари 1878 г. Врачь 3го Сапëрнаго Баталiона Антонъ Игнатьевичъ Змитрадскiй Умеръ отъ тифа 15го Февраля 1878 г. Свищов Намира се в двора на манастир "Св. св. Петър и Павел"

43°37′03.6″ с. ш. 25°20′56.6″ и. д. / 43.617667° с. ш. 25.349056° и. д.

Паметник на генерал Михаил Драгомиров, командир на 14-та пехотна дивизия

генерал

ДРАГОМИРОВ

Михаил Иванович

Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.3″ с. ш. 25°24′00.9″ и. д. / 43.614528° с. ш. 25.40025° и. д.

Паметник на всички руски войскови части, участвували в дебаркирането и овладяването брега край гр. Свищов на 15 юни 1877 г. ВЪ ЦАРСТВОВАНИIЕ

РОССIЙСКАГО ИМПЕРАТОРА

АЛЕКСАНДРА II

подъ главнымъ начальствомъ Генералъ-Лейтенантъ Радецкаго 15 юня 1877 года.

переправа черезъ дунай у зимницы и бой у систова

участвували въ бою:

Почетный ЕГО ВЕЛИЧЕСТВА конвой, рота гвардейскаго экипажа, флотская стрѣлковая ротаучебнаго пѣхотнаго батальона. Пѣхотные полки: Брянскiй, Волынский, Минскiй, Подольскiй, Житомирскiй, 4-я стрѣлковая бригада. Донской казачiй № 23 полкъ, Уральская казачя сотня и 2 сотни Кубанскаго казачьяго войска. 1-я, 2 и 3 батареи 9-й арт.бригады , 14-я арт.бригада, 7-й сапёрный батальонъ. 3-й, 4, 5 и 6 понтонные батальоный.

Свищов Намира се на високия бряг на Дунав, източно от местността Текир дере

43°36′52.9″ с. ш. 25°24′09.6″ и. д. / 43.614694° с. ш. 25.402667° и. д.

Паметник в чест на посрещането на руските войски в града и в памет на 812 загинали руски воини НА ТОВА МЯСТО

В полунощ на 27 юни 1877 година изненадващо за противника първите части на 14 пехотна дивизия и 4 стрелкова бригада на руската армия под командуването на генерал-майор Михаил Иванович Драгомиров стъпиха на българска земя.

Оттук започна великия освободителен поход на руската армия, преминал през Плевен Шипка и София, до историческото Сан Стефано.

При преминаването на река Дунав в боевете за Свищовските височини загинаха 812 руски войни - свидни жертви за свободата на България.

Дълбок поклон пред подвига и паметта на героите.

Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′50.2″ с. ш. 25°24′03.6″ и. д. / 43.613944° с. ш. 25.401° и. д.

Паметна плоча на мястото където на 27 юни 1877 г. слизат пластуните от сотнята на есаул Пруст Тук в 2.45 ч.

На 27 юни 1877 г.

слезе пластунската

сотня на есаула

Пруст.

Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.9″ с. ш. 25°23′52″ и. д. / 43.614694° с. ш. 25.397778° и. д.

Братска могила и седем обелиска в памет на 10 офицери и 229 нисши чина от 14-та пехотна дивизия загинали на 15 юли 1877 г. при десанта на дунавския бряг Братская могила въ памятъ

Русскимъ войнамъ павшимъ въ бою 15 Iюня 1877 года пре переправҧ чрез Дунай

14 пҧхотной дивизiи

Офицеровъ 10

Нижнихъ чиновъ 229

Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметник на щабс капитан Ящинский 3-ти от 53-ти Волински полк 53 пҧхотнаго Волынскаго полка Штабсъ-капитанъ Ящинскiй 3-iй Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметник на щабс капитан Брянов от 53-ти Волински полк 53 пҧхотнаго Волынскаго полка Штабсъ-капитанъ Бряновъ Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметник на щабс капитан Антон Петрович Кожухаров от 54-ти Мински полк, българин и руски поданик 54 пҧхотнаго Минскаго полка Штабсъ капитанъ Петровичъ Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметник на подпоручик Каненберг от 54-ти Мински полк 54 пҧхотнаго Минскаго полка Подпоручикъ Каненбергъ Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметник на прапорщик Фьодоров от 54-ти Мински полк 54 пҧхотнаго Минскаго полка Прапорщик Фӫдоровъ Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметник на прапорщик Рижкин от 54-ти Мински полк

и прапоршчик Тихон Здан от 55-ти Подолски полк

54 пҧхотнаго Минскаго полка Прапорщик Рыжкинъ

55 пҧхотнаго Подольскаго полка Прапорщик Зданъ

Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметник на прапорщик Иванов от 54-ти Мински полк и поручик Григорашвили от 53-ти Волински полк Прапрщикъ Ивановъ и Подпоручикъ Григоръ-Швили Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Братска могила на руски воини Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.5″ с. ш. 25°23′53″ и. д. / 43.614583° с. ш. 25.398056° и. д.

Паметна плоча на подполковник Стрелбицкий, командир на батарея подполковник Стрелбицки командир на батарея загинал заедно с 30 артилеристи при потъване на понтон Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметна плоча на щабс капитан Брянов от 53-ти Волински полк щабскапитан Брянов от 53-ти пехотен Волински полк промушен и вдигнат на 9 щика от турците починал на 24 юни в Зимнич


Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′51.7″ с. ш. 25°24′06.1″ и. д. / 43.614361° с. ш. 25.401694° и. д.

Паметна плоча на щабс капитан Фок от 53-ти Волински полк Щабс Капитан Фок 53-ти Волински полк 1843-1926 Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.1″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614472° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметна плоча на подпоручик Григорашвили от 53-ти Волински полк подпоручик Григорашвили от 53-ти пехотен Волински полк загинал на Свищовския бряг Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметна плоча на подпоручик Лукиянов от 53-ти Волински полк подпоручик Лукиянов от 53-ти пехотен Волински полк загинал на Свищовския бряг Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметна плоча на щабс капитан Антон Петрович Кожухаров, българин от 54-ти Мински полк щабскапитан Антон Петрович Кожухаров българин руски възпитаник от 54-ти пехотен Мински полк загинал на 27 юни на Свищовския бряг Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметна плоча на подпоручик Каненберг от 54-ти Мински полк подпоручик Каненберг от 54-ти пехотен Мински полк загинал на Свищовския бряг Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.2″ с. ш. 25°23′52.1″ и. д. / 43.6145° с. ш. 25.397806° и. д.

Паметна плоча на прапоршчик Иванов от 54-ти Мински полк прапоршчик Иванов от 54-ти пехотен Мински полк загинал на Свищовския бряг Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.1″ с. ш. 25°23′52″ и. д. / 43.614472° с. ш. 25.397778° и. д.

Паметна плоча на прапоршчик Фьодоров от 54-ти Мински полк прапоршчик Фьодоров от 54-ти пехотен Мински полк загинал на Свищовския бряг Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметна плоча на прапоршчик Тихон Здан от 55-ти Подолски полк прапоршчик Здан от 55-ти пехотен Подолски полк загинал на Свищовския бряг Свищов Намира се в „Парка на освободителите“

43°36′52.6″ с. ш. 25°23′55.3″ и. д. / 43.614611° с. ш. 25.398694° и. д.

Паметник и костница-параклис „Св. Георги“ на 28 руски офицери и войници, загинали в боевете край с. Кадъкьой (Стражица) Стражица Намира се в двора на храм „Успение Богородично“

43°13′45.7″ с. ш. 25°57′40″ и. д. / 43.229361° с. ш. 25.961111° и. д.

Надгробен паметник на капитан Николай Лейковски, роден 1849 г. и починал 1877 г. в Руско-турската Освободителна война Дорогому брату и другу моему Николаю Лейковскому - родился въ 1849 г. Скончался 1877 г. Сушица Намира се в двора до олтара на храм „Св. Великомъченица Параскева“

43°15′28.9″ с. ш. 25°49′24.9″ и. д. / 43.258028° с. ш. 25.823583° и. д.

Източници

  1. Памятник Восточной войны 1877-1878 гг., Старчевский, А.А., СПб, 1878 г., стр.254
  2. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Вып.36: Действия войск, подчиненных ген. Радецкому (Южный фронт) с 1 августа по 1 сентября 1877 года, СПб, 1902, стр.671
  3. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 91, ч.2: Дневники и журналы военных действий 26-й и 32-й пех. дивизий, СПб, 1911, стр.63
  4. Памятка из истории 11-го драгунского Рижского полка. 1709-1909 гг., А. Богородский, Кременец 1909, стр.37
  5. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 91, ч.2: Дневники и журналы военных действий 26-й и 32-й пех. дивизий, СПб, 1911, стр.59
  6. Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877-78 гг. на Балканском полуострове, Вып. 92: Дневники частей XIII Арм. корпуса, СПб, 1910, стр.5 прил.