Марко Дошен: Разлика между версии
м излишен празен ред |
|||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
Марко Дошен умира на 7 септември 1944 година в [[Загреб]]. |
Марко Дошен умира на 7 септември 1944 година в [[Загреб]]. |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=959 "Нашият съюз с македонските българи и за какво се борим ние – хърватите"], София, 1934 година |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 09:03, 19 януари 2020
| Марко Дошен Marko Došen | |
| хърватски политик | |
 Марко Дошен приветства Великия македонски събор в Горна Джумая от името на Анте Павелич, 12 февруари 1933 г. До него е председателят на Събора Христо Станишев. Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 7 септември 1944 г.
|
| Погребан | Загреб, Хърватия |
| Политика | |
| Партия | Партия на правата (1918 - 1920) Хърватска селска партия (1920 - 1925), Усташа (1929 – 1944) |
| Марко Дошен в Общомедия | |
Марко Дошен (на хърватски: Marko Došen) е хърватски политик.
Биография
Марко Дошен е роден на 7 юли 1859 година в Мушалук, село край Госпич. През 1890 година заминава за Санкт Петербург, където отваря книжарница и издава история на хърватите. През 1893 година се връща в Госпич, където в продължение на десет години издава седмичника „Хърват“. От 1913 до 1918 година е депутат в хърватския парламент като представител на Партията на правата на Анте Старчевич. След образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци на няколко пъти е депутат от Хърватската селска партия, но я напуска през 1925 година, когато нейният лидер Степан Радич сключва споразумение с министър-председателя Никола Пашич.
След установяването на диктатурата на крал Александър I през 1929 година Дошен се присъединява към организацията Усташа - Хърватско революционно движение. Като един от организаторите на Велебитското въстание от 1932 година, през следващите години той живее в изгнание.
По това време той натоварен и с връзките на Усташа с българската Вътрешна македонска революционна организация. През 1933 година предприема обиколка из България, където чете публични лекции и взима участие във Великия македонски събор. Резултат от сътрудничеството на двете организации е проведеният през 1934 година Марсилски атентат, при който е убит крал Александър I.[1]
След създаването на Независимата хърватска държава Дошен се връща в Хърватия. През 1942 година е избран за председател на парламента и остава на този пост до края на живота си.
Марко Дошен умира на 7 септември 1944 година в Загреб.
Външни препратки
- "Нашият съюз с македонските българи и за какво се борим ние – хърватите", София, 1934 година
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 268.
