Кайкавско наречие: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
добавки |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Език |
|||
[[File:Croatian dialects.PNG|мини|350п|Кайкавското наречие на картата на Хърватия]] |
|||
| родно име = kajkavščina |
|||
[[File:Serbo croatian dialects historical distribution.png|мини|350п|Разпространение на наречието преди миграцията от 16 век към [[военна граница|военната граница]]]] |
|||
| страна = {{флагче с име|Хърватия}} |
|||
'''Кайкавското наречие''' в общия [[сърбохърватски език]] или още и '''Кайкавският диалект''' в [[хърватски език|хърватския език]], е едно от трите наречия в този език. |
|||
| сем1 = Индоевропейски |
|||
| сем2 = Славянски |
|||
| сем3 = Южнославянски |
|||
| сем4 = Западни южнославянски |
|||
| сем5 = Сърбохърватски |
|||
| сем6 = Кайкавски |
|||
| карта = [[Файл:Kajkavstina.png|220п]] |
|||
}} |
|||
'''Кайкавското наречие''' ({{lang|hr|kajkavsko narječje}}) е [[Диалект|диалектна група]] в [[сърбохърватски език|сърбохърватския език]], разпространена в северозападните части на [[Хърватия]]. |
|||
Разпространено е в [[Загреб]] и северозападна [[Хърватска]]. |
|||
То е една от трите основни диалектни групи в сърбохърватския – наред с [[Чакавско наречие|чакавската]] и [[Щокавско наречие|щокавската]], – които имат ограничена взаимна разбираемост и понякога са определяни като три самостоятелни езика. Трите форми дължат наименованията си на произношението на думата „какво“ (съответно като „кай“, „ча“ и „що“), но се различават и по много други характеристики. Кайкавското наречие заема преходно положение между сърбохърватския и [[словенски език|словенския език]], като в много отношения е по-близко до словенския, отколкото до щокавските диалекти.<ref name="алекзандър">{{cite | фамилия-част = Алекзандър | име-част = Ронел | автор-част-препратка = Ронел Алекзандър | заглавие-част = Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 350 – 352}}</ref> |
|||
== Източници == |
|||
* [http://www.ihjj.hr/oHrJeziku-povijest-1.html Институт за хърватски език и езикословие – ORGANSKA PODLOGA HRVATSKOGA JEZIKA] |
|||
Традиционно кайкавските диалекти се говорят в по-голямата част от [[Централна Хърватия]], включително в столицата [[Загреб]]. В миналото те диалекти имат собствена книжовна норма, която е основна за [[хървати]]те през XVIII и началото на XIX век, но след това е заменена от съвременния щокавски стандартен сърбохърватски и [[хърватски език]].<ref name="алекзандър"/> |
|||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Хърватски диалекти]] |
* [[Хърватски диалекти]] |
||
* [[Драгутин Домянич]] |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{Хърватия-мъниче}} |
|||
[[Категория:Сърбохърватски диалекти]] |
[[Категория:Сърбохърватски диалекти]] |
||
[[Категория:Хърватски език]] |
|||
Текуща версия към 12:08, 19 януари 2020
| Кайкавско наречие kajkavščina | |
| Страна |  Хърватия |
|---|---|
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиЗападни южнославянскиСърбохърватски Кайкавски | |
| Кодове | |
| ISO 639-3 | kjv |
 | |
| Кайкавско наречие в Общомедия | |
Кайкавското наречие (на хърватски: kajkavsko narječje) е диалектна група в сърбохърватския език, разпространена в северозападните части на Хърватия.
То е една от трите основни диалектни групи в сърбохърватския – наред с чакавската и щокавската, – които имат ограничена взаимна разбираемост и понякога са определяни като три самостоятелни езика. Трите форми дължат наименованията си на произношението на думата „какво“ (съответно като „кай“, „ча“ и „що“), но се различават и по много други характеристики. Кайкавското наречие заема преходно положение между сърбохърватския и словенския език, като в много отношения е по-близко до словенския, отколкото до щокавските диалекти.[1]
Традиционно кайкавските диалекти се говорят в по-голямата част от Централна Хърватия, включително в столицата Загреб. В миналото те диалекти имат собствена книжовна норма, която е основна за хърватите през XVIII и началото на XIX век, но след това е заменена от съвременния щокавски стандартен сърбохърватски и хърватски език.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Алекзандър, Ронел. Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики. София, Издателство на Нов български университет, 2013. ISBN 978-954-535-793-0. с. 350 – 352.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|
