Стоян Костурков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред; козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|политик
{{Биография инфо|
име= Стоян Костурков
| име= Стоян Костурков
| портрет=
| портрет=
| описание= български политик
| описание= български политик
| роден-място=[[Панагюрище]], [[Османска империя]]
| роден-място=[[Панагюрище]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| още= {{Депутат-България|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|23о=1|26о=1|}}
| още=
{{Депутат-България|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|23о=1|26о=1|}}
}}
}}
'''Стоян Пенчев Костурков''' е български политик от [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]].
'''Стоян Пенчев Костурков''' е български политик от [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]].


== Биография ==
== Биография ==
В периода 1885-1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891-1892 учи право в [[Женева]]. След като завършва до 1906 година учителства в градове като [[Панагюрище]], [[Враца]], [[Хасково]], [[Поморие]], [[София]], [[Варна]], [[Пазарджик]]. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година.
В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в [[Женева]]. След като завършва до 1906 година учителства в градове като [[Панагюрище]], [[Враца]], [[Хасково]], [[Поморие]], [[София]], [[Варна]], [[Пазарджик]]. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година.


През 1918-1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа. През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. През 1935 година взима участие в образуването на [[Народен блок|Народния блок]]. В периода 1931-1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите.
През 1918 – 1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа. През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. През 1935 година взима участие в образуването на [[Народен блок|Народния блок]]. В периода 1931 – 1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите.


През 1933 година опозиционният депутат [[Григор Чешмеджиев]] подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 241-243 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
През 1933 година опозиционният депутат [[Григор Чешмеджиев]] подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 241 – 243 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>


През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1945 година неговата партия се обединява с [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение.
През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X</ref>. През 1945 година неговата партия се обединява с [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение.

Версия от 14:42, 19 януари 2020

Стоян Костурков
български политик
Роден
Починал

Учил вЖеневски университет
Народен представител в:
XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXIII ОНС   XXVI ОНС   
Стоян Костурков в Общомедия

Стоян Пенчев Костурков е български политик от Радикалдемократическата партия.

Биография

В периода 1885 – 1890 година учи в Духовно училище. След това за една година е учител в Панагюрище. През 1891 – 1892 учи право в Женева. След като завършва до 1906 година учителства в градове като Панагюрище, Враца, Хасково, Поморие, София, Варна, Пазарджик. През 1905 година става един от основателите на Радикалдемократическата партия, на която е секретар от 1906 до 1934 година.

През 1918 – 1919 година е назначен за министър на народната просвета. Между 1922 и 1923 година е измежду осъдените за Втората национална катастрофа. През 1923 се противопоставя на опитите за сливане на партията му с Демократическата партия. През 1935 година взима участие в образуването на Народния блок. В периода 1931 – 1934 е министър на железниците, пощите и телеграфите.

През 1933 година опозиционният депутат Григор Чешмеджиев подава интерпелация относно злоупотреби на Костурков при управлението на министерството. Тя е разгледана на 4 май 1934 година и парламентът гласува недоверие на министъра. Последвалата правителствена криза е сред поводите за извършване на Деветнадесетомайския преврат.[1]

През 1943 година Костурков се включва активно в защита на българските евреи[2]. През 1945 година неговата партия се обединява с Отечествения фронт. От 1945 до 1946 година е министър на народното просвещение.

Баща е на политика Пенчо Костурков.

Бележки

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 241 – 243.
  2. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 126, ISBN 954-528-790-X