Михаил Кантакузин: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
| псевдоним = |
| псевдоним = |
||
| вложки = |
| вложки = |
||
| още = |
| още = {{България}} |
||
| баща = |
| баща = |
||
| майка = |
| майка = |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
}} |
}} |
||
'''Михаил Александрович Кантакузин''' ({{lang|ru|Михаил Александрович Кантакузин}}) е наследствен княз. Руски офицер, генерал-майор |
'''Михаил Александрович Кантакузин''' ({{lang|ru|Михаил Александрович Кантакузин}}) е наследствен княз. Руски офицер, генерал-майор. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]]. Български офицер, Военен министър на [[Княжество България|Княжество България (1884-1885)]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
Версия от 13:18, 21 януари 2020
Михаил Кантакузин | |
руски офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | Русия |
България |
Михаил Александрович Кантакузин (на руски: Михаил Александрович Кантакузин) е наследствен княз. Руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Български офицер, Военен министър на Княжество България (1884-1885).
Биография
Михаил Кантакузин е роден през 1840 година в Русия в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Военно училище и Николаевската академия на Генералния щаб (1859,1868). Участва в работите по конвенцията за съвместни действия на Русия и Румъния срещу Османската империя.
Участва в Руско-турската война (1877-1878) като помощник на началника щаба на Действащата руска армия на Балканския полуостров.
След войната остава на служба в Българската армия. Назначен за военен министър на Княжество България (1884-1885). Спазва стриктно Българо-руската военна конвенция от 1883 г. Полага усилия да се изгради целесъобразна структура на армията. По негово време са сформирани пехотните полкове (1884), което води до пълноценни пехотни бригади, които са създадени през 1883 г. Като цяло армията е подготвена и с успех участва в Сръбско-българската война от 1885 г. На 22 септември 1885 г. поради отзоваване на всички руски офицери от Княжество България е освободен от поста и се завръща в Русия.
Умира през 1891 година.
Източници
- Цураков А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, с. 36.
|
|