Аида

Аида е опера, композирана от италианския композитор Джузепе Верди.

Файл:AidaVerdi.jpeg

Действащи лица

• Фараона на Египет - /бас/,
• Амнерис - негова дъщеря /мецосопран/,
• Аида - робиня - етопска принцеса /сопран/,
• Радамес - египетски военачалник /тенор/,
• Рамфис - върховен жрец /бас/,
• Амонасро - цар на Етиопия, баща на Аида /баритон/.

Либрето

Действието се развива в Мемфис и Тива по време на царуването на фараоните.

Първо действие

Зала в двореца на фараона в Мемфис. Върховният жрец Рамфис съобщава на военачалника Радамес, че етиопския цар с войските си е нападнал Египет. Рамфис вече се е помолил на богинята Изида да му посочи предводител за войските. Сега той отива да каже на фараона решението на богинята. Радамес силно се надява, че предводител на войските ще е той самият. Така ще може, след като се завърне като победител, да освободи любимата си - робинята Аида. Мислите му са прекъснати от дъщерята на фараона Амнерис. Принцесата отдавна е влюбена в младия Радамес, но усеща, че в неговото сърце има друга. Тя се опитва да разбере коя е жената, в която той е влюбен, но Радамес отбягва отговора. Идва Аида. От смутените погледи, които двамата си разменят, Амнерис разбира, че собствената й робиня я е изместила от сърцето на Радамес. Дива ревност завладява принцесата. В този момент под тържествени фанфари влиза фараонът, заедно с върховния жрец. Вестител оповестява на всички за нахлуването на етиопците в земите на Египет. Фараонът нарежда на войските незабавно да потеглят срешу враговете. Техен предводител по волята на Изида ще бъде Радамес. Амнерис му предава знамето. Всички пожелават на Радамес победа. Аида също иска да се присъедини към пожеланията, но победа на Радамес означава гибел за родината й. Объркана, тя моли боговете да й помогнат да умре.

В храма. Върховната жрица моли всесилния бог Ра да отреди победа на египетските войски. Рамфис, заобиколен от жреците, извършва обреда за връчването на свещения меч на Радамес.

Второ действие В покоите на Амнерис.

Принцесата е щастлива. Радамес е победил. Сега тя с помоща на робините си се подготвя да го посрещне. Съмнението, че Аида и Радамес се обичат още я държи. Тя решава да изпита Аида. Тъгата по лицето на робинята при вестта, че Радамес е убит, както и радоста от факта, че е жив потвърждават подозренията на принцесата. Без да може повече да се владее, Амнерис заявява, че самата тя обича Радамес. Аида моли за милост, тя е готова да се примири с нещастната си съдба. Тържествени фанфари възвестяват пристигането на победителите. Амнерис тръгва да ги посреща и заповядва на Аида да я последва.

Площад в Тива. Народът се е събрал и очаква победителите. Срещу храма на Амон Ра под издигнатата арка тържествено се изкачва фараона, придружен от дъщеря си и жреците. Народът с радостни възгласи посреща войската, начело с Радамес. Амнерис увенчава меча на Радамес с венеца на победата. В знак на признателност фараонът се заклева да изпълни всяко желание на победителя. Сред пленените войници е и бащата на Аида - етиопският цар Амонасро. Той дава знак на Аида да си мълчи, защото до този момент никой не е разбрал кой е той. Амонасро се представя за приближен на загиналия цар и моли фараона за милост. Обаче жреците настояват за смъртно наказание. Радамес също моли за милост към пленените, като напомня на фараона за клетвата му към него. Молбата му е изпълнена. Задържат само Аида и Амонасро. Фараонът заявява пред всички, че в знак на признателност дава на Радамес дъщеря си за жена. Народът прославя победителя. Радамес е сломен. Амнерис ликува. Амонасро успокоява съкрушената си дъщеря, че скоро ще настъпи време за отплата.

Трето действие Край брега на Нил.

Върховният жрец завежда Амнерис в храма на Изида, където тя трябва да прекара нощта преди сватбата. Идва и Аида, която иска да се срещне за последен път с Радамес. Знаейки за любовта й към Радамес, Амонасро я кара да узнае откъде ще минат египетските войски, които трябва да сломят съпротивата на останалите етиопци. Аида отказва да изпълни заръката. Баща й я нарича предателка на родината си. Разкъсвана от противоречия и след дълго колебание Аида обещава на баща си да изпълни волята му. Идва Радамес и Амонасро се скрива. Аида моли Радамес да избягат, но той не е съгласен. Аида страстно го убеждава, че в нейната родина ще бъдат щастливи. Завладян от мечти за безгрижно щастие, Радамес отстъпва. Той знае откъде могат да избягат. Проходът, по който ще минат утре египетските войски, сега е свободен. В този момент Амонасро излиза от прикритието си и се назовава с истинското си име. Радамес разбира какво е направил. Радосните възгласи на Амонасро са чути от Амнерис и Рамфис. Идват стражите за да арестуват предателя, но Радамес сам хвърля меча си и се предава. Аида и Амонасро успяват да избягат.

Четвърто действие Зала в храма.

Амнерис очаква Радамес. Тя му предлага да го спаси, но в замяна той трябва да забрави за Аида. Радамес обаче отказва категорично. Макар и неволно, той е станал предател на родината си. Отвеждат Радамес в подземието, където жреците го полагат на съд. Рамфис излиза и съобщава за тяхното решение: Радамес трябва да бъде погребан жив. Амнерис е покрусена и упреква жреците за суровото наказание.

Вътрешност на храма. Входът на подземието е зазидан. Радамес не престава да мисли за своята любима Аида. Неочаквано тя се показва от вътрешността на храма. Научила за страшната присъда, Аида е влязла тайно в подземието, за да умре заедно със своя любим. Тя умира в прегръдките на Радамес. Горе в храма Амнерис оплаква загубената си любов.

История около операта

Операта е на писана по поръчка на Исмаил паша по случай откриването на Суецкия канал. Либретото е от четирима автори - Едуард Мариет, френски историк - египтолог, подготвил сценария по легенда, разшифрована от папирус. Вторият, Камий дю Локл, написва оперния текст в проза. Третият, Антонио Гисланцони - журналист, поет и певец - написва италианското либрето в стихове. Четвъртият е самият Верди.

Пруско-френската война от 1870 г. става причина за отлагането на премиерата. Представлението е изнесено шест месеца след подписване на мира. "Аида" е изпълнена на 24 декември 1871 г. в Кайро с изключителен успех. На 8 февруари 1872 г. операта се изнася и в миланския театър 'Ла Скала'.

България

В България премиерата на "Аида" е изнесена от Оперната дружба през 1914 г. с диригент Тодор Хаджиев и режисьор Драгомир Казаков.