Горнобански манастир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м интервал след точка в текст; козметични промени
Ред 19: Ред 19:
}}
}}
[[Файл:Горнобански манастир.jpg|мини|дясно|250п|Горнобански манастир]]
[[Файл:Горнобански манастир.jpg|мини|дясно|250п|Горнобански манастир]]
'''Горнобанският''' или '''Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий“''' е действащ [[манастир]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].<ref>[http://poseti.guide-bulgaria.com/a/791/gorna_banya_monastery_sts._cyril_and_methodius.htm Горнобански Манастир „Св.Св.Кирил и Методий“, Гайд България]</ref>
'''Горнобанският''' или '''Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий“''' е действащ [[манастир]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]].<ref>[http://poseti.guide-bulgaria.com/a/791/gorna_banya_monastery_sts._cyril_and_methodius.htm Горнобански Манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Гайд България]</ref>


== Местоположение ==
== Местоположение ==
Намира се в самата [[Люлин планина]]. на около 6 км от центъра на вилния квартал [[Горна Баня]] на [[София]] на равно място сред смесена борова и широколистна гора. Манастирът е достъпен по нормален автомобилен път.<ref>[http://www.nasamnatam.com/statia/Gornobanski_manastir_Sv_sv_Kiril_i_Metodii_krai_Sofiia-2368.html Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ край София, Насам натам]</ref>
Намира се в самата [[Люлин планина]]. на около 6 км от центъра на вилния квартал [[Горна Баня]] на [[София]] на равно място сред смесена борова и широколистна гора. Манастирът е достъпен по нормален автомобилен път.<ref>[http://www.nasamnatam.com/statia/Gornobanski_manastir_Sv_sv_Kiril_i_Metodii_krai_Sofiia-2368.html Горнобански манастир „Св.св. Кирил и Методий“ край София, Насам натам]</ref>


== Архитектура ==
== Архитектура ==
Ред 28: Ред 28:


== История ==
== История ==
Манастирът вероятно е средновековен. В 1863 година жителите на село Горна Баня успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастира. Най-голям радетел на това дело е горнобанчанинът дедо Цене, чието име е вдълбано в камък от подновената стена на храма. Дедо Цене, който е доверен човек на [[Васил Левски]], започва възстановянето на храма без разрешение, но е арестуван и откаран на съд в [[Русе]]. С подкуп на чиновниците дедо Цене лежи само с два месеца и половина в затвора. След това събира 600 овце и овни и ги откарва в [[Цариград]], рушвет на великия везир и така издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“. Храмът на обителта е възстановен напълно в края на [[1875]] г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит [[Мелетий Софийски|Мелетий]] и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турскатата война]] от 1877 - 1878 година дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски. Той обаче бяга при руснаците и след няколко месеца влиза в София на [[4 януари]] [[1878]] г. заедно с войските на освободителите водени от [[Гурко|генерал Гурко]].<ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]</ref>
Манастирът вероятно е средновековен. В 1863 година жителите на село Горна Баня успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастира. Най-голям радетел на това дело е горнобанчанинът дедо Цене, чието име е вдълбано в камък от подновената стена на храма. Дедо Цене, който е доверен човек на [[Васил Левски]], започва възстановянето на храма без разрешение, но е арестуван и откаран на съд в [[Русе]]. С подкуп на чиновниците дедо Цене лежи само с два месеца и половина в затвора. След това събира 600 овце и овни и ги откарва в [[Цариград]], рушвет на великия везир и така издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“. Храмът на обителта е възстановен напълно в края на [[1875]] г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит [[Мелетий Софийски|Мелетий]] и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турскатата война]] от 1877 - 1878 година дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски. Той обаче бяга при руснаците и след няколко месеца влиза в София на [[4 януари]] [[1878]] г. заедно с войските на освободителите водени от [[Гурко|генерал Гурко]].<ref name=":1">[http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]</ref>


В свободна България манастирът бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат на 9 септември 1944 г]]. те за няколко години са му отнети от атеистичната власт, а в началото на [[1950-те|50-те години на XX век]], манастирът е затворен и в него са настанени [[трудови войски]]. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през [[1972]] г., [[пожар]] унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Храмът, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сгради останали от стария манастирски комплекс.<ref>[http://www.bulgariamonasteries.com/gornobanski_manastir.html Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com]</ref>
В свободна България манастирът бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след [[Деветосептемврийски преврат|комунистическия преврат на 9 септември 1944 г]]. те за няколко години са му отнети от атеистичната власт, а в началото на [[1950-те|50-те години на XX век]], манастирът е затворен и в него са настанени [[трудови войски]]. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през [[1972]] г., [[пожар]] унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Храмът, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сгради останали от стария манастирски комплекс.<ref>[http://www.bulgariamonasteries.com/gornobanski_manastir.html Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com]</ref>
Ред 41: Ред 41:
* [http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности]
* [http://www.planinite.info/Istoricheski_zabelejitelnosti/Belejiti_manastiry/index_belejiti_manastory.htm Манастири в Люлин планина, Планините – исторически забележителности]
* [http://www.bulgariamonasteries.com/gornobanski_manastir.html Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com]
* [http://www.bulgariamonasteries.com/gornobanski_manastir.html Горнобански манастир – bulgariamonasteries.com]
* [http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св.Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]
* [http://strannik.bg/o/5448/gornobanski-lyulinski-manastir-sv-sv-kiril-i-metodij Горнобански (Люлински) манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Странник БГ маршрути]
* [http://www.nasamnatam.com/statia/Gornobanski_manastir_Sv_sv_Kiril_i_Metodii_krai_Sofiia-2368.html Горнобански манастир „Св.св.Кирил и Методий“ край София, Насам натам]
* [http://www.nasamnatam.com/statia/Gornobanski_manastir_Sv_sv_Kiril_i_Metodii_krai_Sofiia-2368.html Горнобански манастир „Св.св. Кирил и Методий“ край София, Насам натам]
* [http://poseti.guide-bulgaria.com/a/791/gorna_banya_monastery_sts._cyril_and_methodius.htm Горнобански Манастир „Св.Св.Кирил и Методий“, Гайд България]
* [http://poseti.guide-bulgaria.com/a/791/gorna_banya_monastery_sts._cyril_and_methodius.htm Горнобански Манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, Гайд България]


{{Църкви в София}}
{{Църкви в София}}

Версия от 13:19, 24 януари 2020

Горнобански манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
католиконът
католиконът
Карта
Местоположение в Горна баня
Вид на храмаправославен манастир
Страна България
Населено мястоГорна Баня
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоСофийско
Статутдействащ
Горнобански манастир
„Св. св. Кирил и Методий“
в Общомедия
Горнобански манастир

Горнобанският или Люлинският манастир „Св. св. Кирил и Методий“ е действащ манастир на Българската православна църква.[1]

Местоположение

Намира се в самата Люлин планина. на около 6 км от центъра на вилния квартал Горна Баня на София на равно място сред смесена борова и широколистна гора. Манастирът е достъпен по нормален автомобилен път.[2]

Архитектура

Манастирът е средновековен основан в ХІІІ век, разсипван е нееднократно от турците и за последно от комунистическия режим и пак изграждан от местните хора. Строителството преди Освобождението от османска власт възстановява средновековния храм по оцелелите стари основни зидове и не променя нищо от неговата архитектура и начин на градеж. Храмът е еднокорабен, едноапсиден с две петостенни конхи и размери около 16 на 11 м, над и около олтара и отвън в люнетите над прозорците и вратите има наивистични възрожденски стенописи, в храма има и икона на Свети Крал. Обявен е за паметник на културата от местно значение. Днес се състои от храма „Св. Св. Кирил и Методий“ и помощна сграда, двуетажната сграда с кьокове и чардаци с монашеските келии е унищожена от пожар в 1972 г. заедно с дървения покрив и купола на храма, но за разлика от покрива останалото не е възстановено. Намеренията средновековния Люлински манастир „Св. Св. Кирил и Методий“ да бъде възстановен както подобава в пълната му цялост се отлагат засега заради недостиг на средства.[3]

История

Манастирът вероятно е средновековен. В 1863 година жителите на село Горна Баня успяват да издействат разрешение от турската власт за възстановяване на манастира. Най-голям радетел на това дело е горнобанчанинът дедо Цене, чието име е вдълбано в камък от подновената стена на храма. Дедо Цене, който е доверен човек на Васил Левски, започва възстановянето на храма без разрешение, но е арестуван и откаран на съд в Русе. С подкуп на чиновниците дедо Цене лежи само с два месеца и половина в затвора. След това събира 600 овце и овни и ги откарва в Цариград, рушвет на великия везир и така издействал разрешение за съграждането, не само на храма, но и на манастира „Св. Св. Кирил и Методий“. Храмът на обителта е възстановен напълно в края на 1875 г. В 1876 г. църквата е осветена от софийския митрополит Мелетий и започва строителството и на просторна двуетажна сграда с чардаци за монасите. През Руско-турскатата война от 1877 - 1878 година дядо Цене е мобилизиран да служи в турския обоз който прекарва храна и муниции на османските войски. Той обаче бяга при руснаците и след няколко месеца влиза в София на 4 януари 1878 г. заедно с войските на освободителите водени от генерал Гурко.[4]

В свободна България манастирът бързо се замогва и дори се сдобива със значителни имоти. Но след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. те за няколко години са му отнети от атеистичната власт, а в началото на 50-те години на XX век, манастирът е затворен и в него са настанени трудови войски. Имотите са разграбени, стопанството е разрушено, а монасите – прогонени. Впоследствие в края на 60-те тодини Светата обител частично е възстановена, но през 1972 г., пожар унищожава 100 годишните манастирски сгради и дървения покрив с купола на черквата. Скоро след това е възстановен само храмът на „Св. Св. Кирил и Методий“, но без съществувалия дотогава купол. Храмът, една помощна постройка и аязмото-чешма са единствените сгради останали от стария манастирски комплекс.[5]

Манастирът „Св. Св. Кирил и Методий“ е в Софийската духовна околия на Софийската епархия. Той е действащ, но няма килии и е без монаси. Храмът, „Св. Св. Кирил и Методий“ отваря врати всяка събота и неделя. Между дърветата са изградени маси и пейки за поклонниците, а наблизо има аязмо-чешма с течаща планинска вода. Храмов празник е 11 май – патронния ден на Манастира в който Светата Българската Православна Църква почита Равноапостолните Солунски братя просветители Св. Св. Кирил и Методий и успението Кирилово, на 30 октомври се чества и празника на Свети Крал.[6]

Бележки

Външни препратки