Джизакска област: Разлика между версии
м неправилно членуване - предлог и пълен член |
м интервал след точка в текст |
||
Ред 49: | Ред 49: | ||
| '''Град с областно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | || |
| '''Град с областно подчинение''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | || |
||
|- |
|- |
||
| 1.Джизак || align="right" | 100 || align="right" | 165 000 || гр. [[Джизак]] || align="right" | 165 000 || align="right" | - || |
| 1. Джизак || align="right" | 100 || align="right" | 165 000 || гр. [[Джизак]] || align="right" | 165 000 || align="right" | - || |
||
|- |
|- |
||
| '''Административен район<br>(туман)''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | || |
| '''Административен район<br>(туман)''' || align="right" | || align="right" | || || align="right" | || align="right" | || |
||
|- |
|- |
||
| 1.Арнасайски || align="right" | 490 || align="right" | 37 900 || сгт ''Голиблар'' || align="right" | 4590 || align="right" | 65 || ''Гулбахор'' |
| 1. Арнасайски || align="right" | 490 || align="right" | 37 900 || сгт ''Голиблар'' || align="right" | 4590 || align="right" | 65 || ''Гулбахор'' |
||
|- |
|- |
||
| 2.Бахмалски || align="right" | 1860 || align="right" | 112 500 || сгт ''Усмат'' || align="right" | 4662 || align="right" | 70 || ''Акташ'', ''Аламли'', ''Бахмал'', ''Мугол'', ''Новка-1'', ''Тангатар'' |
| 2. Бахмалски || align="right" | 1860 || align="right" | 112 500 || сгт ''Усмат'' || align="right" | 4662 || align="right" | 70 || ''Акташ'', ''Аламли'', ''Бахмал'', ''Мугол'', ''Новка-1'', ''Тангатар'' |
||
|- |
|- |
||
| 5.Галляарялски || align="right" | 1950 || align="right" | 127 500 || гр. [[Галляарал]] || align="right" | 23 000 || align="right" | 25 || ''Абдукарим'', ''Койташ'', ''Канглиабад'', ''Лалмикор'', ''Марджанбулак'', ''Чувуллак'' |
| 5. Галляарялски || align="right" | 1950 || align="right" | 127 500 || гр. [[Галляарал]] || align="right" | 23 000 || align="right" | 25 || ''Абдукарим'', ''Койташ'', ''Канглиабад'', ''Лалмикор'', ''Марджанбулак'', ''Чувуллак'' |
||
|- |
|- |
||
| 3.Дустликски || align="right" | 450 || align="right" | 84 100 || гр. [[Дустлик]] || align="right" | 50 546 || align="right" | 52 || ''Навруз'' |
| 3. Дустликски || align="right" | 450 || align="right" | 84 100 || гр. [[Дустлик]] || align="right" | 50 546 || align="right" | 52 || ''Навруз'' |
||
|- |
|- |
||
| 10.Заамински || align="right" | 2663 || align="right" | 157 900 || сгт ''Заамин'' || align="right" | 28 000 || align="right" | 68 || гр. [[Даштабад]], ''Пшегар'', ''Съргали'', ''Ям'' |
| 10. Заамински || align="right" | 2663 || align="right" | 157 900 || сгт ''Заамин'' || align="right" | 28 000 || align="right" | 68 || гр. [[Даштабад]], ''Пшегар'', ''Съргали'', ''Ям'' |
||
|- |
|- |
||
| 12.Зарбдарски || align="right" | 710 || align="right" | 83 600 || сгт ''Зарбдар'' || align="right" | 9110 || align="right" | 30 || ''Бустан'', ''Шарк Юлдузи'', ''Юксалиш'' |
| 12. Зарбдарски || align="right" | 710 || align="right" | 83 600 || сгт ''Зарбдар'' || align="right" | 9110 || align="right" | 30 || ''Бустан'', ''Шарк Юлдузи'', ''Юксалиш'' |
||
|- |
|- |
||
| 11.Зафарабадски || align="right" | 470 || align="right" | 41 400 || сгт ''Зафарабад'' || align="right" | 4000 || align="right" | 36 || ''Тимирязев'', ''Хулкар'', ''Яркин'' |
| 11. Зафарабадски || align="right" | 470 || align="right" | 41 400 || сгт ''Зафарабад'' || align="right" | 4000 || align="right" | 36 || ''Тимирязев'', ''Хулкар'', ''Яркин'' |
||
|- |
|- |
||
| 7.Мирзачулски || align="right" | 420 || align="right" | 47 100 || гр. [[Гагарин (Узбекистан)|Гагарин]] || align="right" | 26 660 || align="right" | 72 || ''Мирзадала'', ''Пахтазар'' |
| 7. Мирзачулски || align="right" | 420 || align="right" | 47 100 || гр. [[Гагарин (Узбекистан)|Гагарин]] || align="right" | 26 660 || align="right" | 72 || ''Мирзадала'', ''Пахтазар'' |
||
|- |
|- |
||
| 8.Пахтакорски || align="right" | 380 || align="right" | 64 700 || гр. [[Пахтакор]] || align="right" | 15 366 || align="right" | 28 || ''Гулзар'' |
| 8. Пахтакорски || align="right" | 380 || align="right" | 64 700 || гр. [[Пахтакор]] || align="right" | 15 366 || align="right" | 28 || ''Гулзар'' |
||
|- |
|- |
||
| 4.Фаришки || align="right" | 9531 || align="right" | 80 900 || сгт ''Янгикишлак'' || align="right" | 6611 || align="right" | 67 || ''Учкулач'' |
| 4. Фаришки || align="right" | 9531 || align="right" | 80 900 || сгт ''Янгикишлак'' || align="right" | 6611 || align="right" | 67 || ''Учкулач'' |
||
|- |
|- |
||
| 6.Шафар-Решидовски || align="right" | 1320 || align="right" | 151 500 || сгт ''Учтепа'' || align="right" | 4824 || align="right" | 15 || ''Гамдумташ'', ''Джизаклик'', ''Канли'', ''Караянтак'', ''Мулканлик'', ''Токчилик'' |
| 6. Шафар-Решидовски || align="right" | 1320 || align="right" | 151 500 || сгт ''Учтепа'' || align="right" | 4824 || align="right" | 15 || ''Гамдумташ'', ''Джизаклик'', ''Канли'', ''Караянтак'', ''Мулканлик'', ''Токчилик'' |
||
|- |
|- |
||
| 9.Янгиабадски || align="right" | 750 || align="right" | 24 825 || с. Баландчакир || align="right" | 5100 || align="right" | 113 || ''Сават'', ''Янгиабад'' |
| 9. Янгиабадски || align="right" | 750 || align="right" | 24 825 || с. Баландчакир || align="right" | 5100 || align="right" | 113 || ''Сават'', ''Янгиабад'' |
||
|} |
|} |
||
Версия от 14:38, 24 януари 2020
Джизакска област Jizzax viloyati | |
Страна | Узбекистан |
---|---|
Адм. център | Джизак |
Площ | 20 500 km² |
Население | 1 352 100 души (2019) 66 души/km² |
Райони (тумани) | 12 + 2 |
Губернатор | Ергаш Салиев |
Официален сайт | www.jizzax.gov.uz |
Джизакска област в Общомедия |
Джизакска област (на узбекски: Jizzax viloyati или Жиззах вилояти) е една от 12-те области (вилояти) на Узбекистан. Площ 20 500 km² (6-то по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 352 100 души[1] (12-то място по население в Узбекистан, 4,03% от нейното население). Административен център град Джизак. Разстояние от Ташкент до Джизак 241 km.
Историческа справка
Най-старият град в Джизакска област е Джизак, който възниква през 10-ти век. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1973 г. до 1983 г. До 1924 г. територията на съвременната Джизакска област е влизала в състава на Самаркандска област като Джизакски уезд. През 1936 г. северната част на областта е в състава на бившата Казахска АССР, а до 1956 г. – в състава на Казахската ССР, след което т.н. Гладностепна област е била предадена на Узбекската ССР и е образувана Сърдаринска област. Съвременната Джизакска област е образувана на 29 декември 1973 г. от западните части на Сърдаринска област, а на 6 септември 1988 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към Сърдаринска област. На 16 февруари областта отново е възстановена в съвременните си граници.
Географска характеристика
Джизакска област е разположена в централната, най-тясна част на Узбекистан. На север граничи с Туркестанска област на Казахстан, на югоизток и юг – със Согдийска област на Таджикистан, на изток – със Сърдаринска област, на югозапад – със Самаркандска област и на северозапад – с Навойска област. В тези си граници заема площ от 20 500 km² (6-то място по големина в Узбекистан, 4,58% от нейната площ). Дължина от север на юг 200 km, ширина от запад на изток140 km.[2]
По-голямата част от областта е разположена в бившата полупустинната област Гладна степ и в пустинята Къзълкум. На юг се простират северните склонове на Туркестанския хребет (част от планинската система Хисаро-Алай) с максимална височина 4029 m ( ), издигаща се на границата с Таджикистан, а в западната чест се намира по-ниския Нуратински хребет, северозападно продължение на Туркестанския хребет.[2]
Климатът е рязко континентален със сравнително мека зима и горещо лято. Средна януарска температура от +1°С на юг до -3°С на север, а средна юлска 26 – 28°С. Годишната сума на валежите е около 150 mm в равнинните райони и до 600 mm в планинските. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) в град Джизак е 218 денонощия.[2]
Главните реки в областта са Санзар и Зааминсу, спускащи се от Туркестанския хребет, като водите им почти на 100% се използват за напояване на земите в Гладната степ, заети от памукови насаждения. Изградени са множество напоителни канали и голямото Джизакско водохранилище. В северната част на областта се простира източният участък големия солончак Айдаркул, падината на който през пролетта се пълни с вода, а през останалото време от годината е сух.[2]
Почвите са предимно светлосиви и гипсоносни, а в напояваните райони – ливадни. Растителността е представена от сухолюбиви храсти (джузгун, астрагал и др.) ефемери и ефемероиди (острица, метличина и др.) и житни треви. В планинските части се срещат малки горички от арча (средноазиатски вид хвойна).[2]
Население
На 1 януари 2019 г. населението на Джизакска област област е наброявало 1 352 100 души (4,03% от населението на Узбекистан). Гъстота 65,93 души/km². Градско население 30,5%. Етнически състав: узбеки 89,0%, киргизи 3,1%, таджики 3,0%, кзахи 2,1%, руснаци 0,7% и др.[1]
Административно-териториално деление
В административно-териториално отношение Джизакска област се дели на 12 административни района (тумана), 6 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 5 града с районно подчинение и 42 селища от градски тип.[3][1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Джизак (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Град с областно подчинение | ||||||
1. Джизак | 100 | 165 000 | гр. Джизак | 165 000 | - | |
Административен район (туман) |
||||||
1. Арнасайски | 490 | 37 900 | сгт Голиблар | 4590 | 65 | Гулбахор |
2. Бахмалски | 1860 | 112 500 | сгт Усмат | 4662 | 70 | Акташ, Аламли, Бахмал, Мугол, Новка-1, Тангатар |
5. Галляарялски | 1950 | 127 500 | гр. Галляарал | 23 000 | 25 | Абдукарим, Койташ, Канглиабад, Лалмикор, Марджанбулак, Чувуллак |
3. Дустликски | 450 | 84 100 | гр. Дустлик | 50 546 | 52 | Навруз |
10. Заамински | 2663 | 157 900 | сгт Заамин | 28 000 | 68 | гр. Даштабад, Пшегар, Съргали, Ям |
12. Зарбдарски | 710 | 83 600 | сгт Зарбдар | 9110 | 30 | Бустан, Шарк Юлдузи, Юксалиш |
11. Зафарабадски | 470 | 41 400 | сгт Зафарабад | 4000 | 36 | Тимирязев, Хулкар, Яркин |
7. Мирзачулски | 420 | 47 100 | гр. Гагарин | 26 660 | 72 | Мирзадала, Пахтазар |
8. Пахтакорски | 380 | 64 700 | гр. Пахтакор | 15 366 | 28 | Гулзар |
4. Фаришки | 9531 | 80 900 | сгт Янгикишлак | 6611 | 67 | Учкулач |
6. Шафар-Решидовски | 1320 | 151 500 | сгт Учтепа | 4824 | 15 | Гамдумташ, Джизаклик, Канли, Караянтак, Мулканлик, Токчилик |
9. Янгиабадски | 750 | 24 825 | с. Баландчакир | 5100 | 113 | Сават, Янгиабад |
Стопанство
Основа на стопанството на областта е земеделието. Основни земеделски култури са памук и пшеница. Използват се големи системи за напояване. Природни ресурси са олово, цинк, желязо и варовик.
В тази област има добре развита пътнотранспортна инфраструктура с дължина на сухоземните пътища 2500 km.
Външни препратки
Източници
- ↑ а б в Давлат классификаторлари
- ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Джизакская область, т. 8, стр. 13 – 14
- ↑ Постановление кабинета министров Республики Узбекистан 13.03.2009 г. N 68 о дополнительных мерах по совершенствованию административно-территориального устройства населенных пунктов Республики Узбекистан
|