Тополница (област Кюстендил): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 32: Ред 32:
{{основна|Свети Никола (Тополница)}}
{{основна|Свети Никола (Тополница)}}


Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източният дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село [[Блатешница]], Радомирско.
Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източния дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село [[Блатешница]], Радомирско.
Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. [[Милош Яковлев]] заедно с [[Марко Минов]] изписва църквата „Свети Никола“.<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 455. УДК. 75.052-05(497.7)]</ref>
Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. [[Милош Яковлев]] заедно с [[Марко Минов]] изписва църквата „Свети Никола“.<ref>[http://www.kalamus.com.mk/pdf_spisanija/patrimonium_3/032%20-%2024%20Spisanie%202010%20Vlado%20Sofija%2001%20ok.pdf Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 455. УДК. 75.052-05(497.7)]</ref>



Версия от 14:07, 25 януари 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Тополница.

Тополница
Изглед към село Тополница
Изглед към село Тополница
Общи данни
Население142 души[1] (15 март 2024 г.)
7,35 души/km²
Землище19,409 km²
Надм. височина654 m
Пощ. код2619
Тел. код07033
МПС кодКН
ЕКАТТЕ72758
Администрация
ДържаваБългария
ОбластКюстендил
Община
   кмет
Дупница
Първан Дангов
(БСП за България; 6 ноември 2023)
Тополница в Общомедия

Тополница е село в Западна България. То се намира в община Дупница, област Кюстендил.

География

Село Тополница се намира във Верила планина по поречието на река Тополница. Отстои на 18 км североизточно от град Дупница.

История

Образувано е по времето на османското владичество вероятно около видни и около турски чифлик, където българите са използувани за ратаи и наемни работници. Чифликът е бил притежание на Карагалията, управител на Дупнишката кааза. Мястото, където е бил, се нарича “Чифлико”. След Кримската война (1853-1856 г.) тук се заселват и черкези. На турски език за село с име Тополниче се съобщава в документ от 1576 г. В землището на село Тополница по време на Османското владичество е кипяла обработка на руди в няколко видни, които са се намирали в днешната местност “Видните”. Освен това тук е имало и няколко воденици-караджейки. През годината, когато е завършен храмът, в селото е имало 97 къщи и 480 жители. През същата година е изградено и училището.

Религии


Културни и природни забележителности

Църквата „Свети Никола

Вход на църквата „Свети Никола“ в с. Тополница, Кюстендилско

Датата на издигането на храма (1856 г.) е вградена в източния дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма (летописната книга е загубена). Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко от село Блатешница, Радомирско. Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения ни водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. Милош Яковлев заедно с Марко Минов изписва църквата „Свети Никола“.[2]

Редовни събития

  • Събор – Първата събота на месец Май

Бележки

Шаблон:Мъниче селища в България