Чарлз Уилямс: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{Личност|писател}}
м неправилно членуване - предлог и пълен член
Ред 8: Ред 8:
През [[1912]] г. Уилямс публикува първата си книга със стихове, озаглавена „Сребърният стол“, и през следващите 33 години той пише, преподава и води беседи с несекваща енергия. През този период, освен антологии, той публикува и голям брой [[уводна статия|уводни статии]], както и серия от [[рецензия|рецензии]], над 30 тома с [[поезия]], [[постановка|постановки]], [[литературна критика]], [[художествена литература]], [[биография]] и [[теологическа статия]].
През [[1912]] г. Уилямс публикува първата си книга със стихове, озаглавена „Сребърният стол“, и през следващите 33 години той пише, преподава и води беседи с несекваща енергия. През този период, освен антологии, той публикува и голям брой [[уводна статия|уводни статии]], както и серия от [[рецензия|рецензии]], над 30 тома с [[поезия]], [[постановка|постановки]], [[литературна критика]], [[художествена литература]], [[биография]] и [[теологическа статия]].


Сред някои от неговите зрели творби са: критика в „Английският поетически ум“ ([[1932]]), „Довод и красота в поетическият ум“ ([[1933]]) и „Образът на Беатриче“ ([[1943]]); поезия и драма в „[[Талиесин]] през Логрес“ ([[1938]]), „Областта на летните звезди“ (1944) и „Томас Кранмер Кентърбърийски“ ([[1936]]); теология в „Той слезе от небето“ ([[1938]]) и „Спускането на гълъба“ ([[1939]]). Сред най-значимите негови биографически творби са „Бейкън“ ([[1933]]), „Джеймс I“ ([[1934]]), „Рочестър“ ([[1935]]) и „Кралица Елизабет“ ([[1936]]), а сред романите му – „Война в Рая“ ([[1930]]), „Мястото на лъва“ ([[1931]]), „Много измерения“ (1931), „Спускане в Ада“ ([[1937]]) и „В навсечерието на Всях светих“ ([[1945]]).
Сред някои от неговите зрели творби са: критика в „Английският поетически ум“ ([[1932]]), „Довод и красота в поетическия ум“ ([[1933]]) и „Образът на Беатриче“ ([[1943]]); поезия и драма в „[[Талиесин]] през Логрес“ ([[1938]]), „Областта на летните звезди“ (1944) и „Томас Кранмер Кентърбърийски“ ([[1936]]); теология в „Той слезе от небето“ ([[1938]]) и „Спускането на гълъба“ ([[1939]]). Сред най-значимите негови биографически творби са „Бейкън“ ([[1933]]), „Джеймс I“ ([[1934]]), „Рочестър“ ([[1935]]) и „Кралица Елизабет“ ([[1936]]), а сред романите му – „Война в Рая“ ([[1930]]), „Мястото на лъва“ ([[1931]]), „Много измерения“ (1931), „Спускане в Ада“ ([[1937]]) и „В навсечерието на Всях светих“ ([[1945]]).


Той е сред най-видните [[инклинги]] и е близък приятел с [[Джон Роналд Рюъл Толкин|Дж.Р.Р. Толкин]], [[Клайв Стейпълс Луис|К.С. Луис]] и [[Оуен Барфийлд]]. През [[1917]] г. Уилямс сключва брак с Флорънс, дъщеря на Джеймс Едуард Конуей, търговец на желязо от Св. Албан. Двамата имат един син. Чарлс Уилямс умира в Оксфорд на 15 май 1945 г.
Той е сред най-видните [[инклинги]] и е близък приятел с [[Джон Роналд Рюъл Толкин|Дж.Р.Р. Толкин]], [[Клайв Стейпълс Луис|К.С. Луис]] и [[Оуен Барфийлд]]. През [[1917]] г. Уилямс сключва брак с Флорънс, дъщеря на Джеймс Едуард Конуей, търговец на желязо от Св. Албан. Двамата имат един син. Чарлс Уилямс умира в Оксфорд на 15 май 1945 г.

Версия от 17:46, 25 януари 2020

Чарлз Уилямс
Charles Walter Stansby Williams
Роден
Починал
15 май 1945 г. (58 г.)
ПогребанОксфорд, Великобритания

Учил вУниверситетски колеж Лондон
Литература
ТечениеИнклинги
Чарлз Уилямс в Общомедия

Чарлз Уолтър Стансби Уилямс (на английски: Charles Walter Stansby Williams, 20 септември 1886 – 15 май 1945) е писател и учен, автор на поезия, романи, драма, критика и биографии.

Роден в Лондон като единствен син на Ричард Уолтър Стансби Уилямс – чиновник от Айслингтън, и неговата жена Мари – дъщеря на Томас Уол, дърводелец от Лондон. Образованието си получава в училището „Св. Албан“ и в университета в Лондон. През 1908 г. Уилямс се присъединява към Университетско издателство Оксфорд, където работи като редактор до смъртта си.

През 1912 г. Уилямс публикува първата си книга със стихове, озаглавена „Сребърният стол“, и през следващите 33 години той пише, преподава и води беседи с несекваща енергия. През този период, освен антологии, той публикува и голям брой уводни статии, както и серия от рецензии, над 30 тома с поезия, постановки, литературна критика, художествена литература, биография и теологическа статия.

Сред някои от неговите зрели творби са: критика в „Английският поетически ум“ (1932), „Довод и красота в поетическия ум“ (1933) и „Образът на Беатриче“ (1943); поезия и драма в „Талиесин през Логрес“ (1938), „Областта на летните звезди“ (1944) и „Томас Кранмер Кентърбърийски“ (1936); теология в „Той слезе от небето“ (1938) и „Спускането на гълъба“ (1939). Сред най-значимите негови биографически творби са „Бейкън“ (1933), „Джеймс I“ (1934), „Рочестър“ (1935) и „Кралица Елизабет“ (1936), а сред романите му – „Война в Рая“ (1930), „Мястото на лъва“ (1931), „Много измерения“ (1931), „Спускане в Ада“ (1937) и „В навсечерието на Всях светих“ (1945).

Той е сред най-видните инклинги и е близък приятел с Дж.Р.Р. Толкин, К.С. Луис и Оуен Барфийлд. През 1917 г. Уилямс сключва брак с Флорънс, дъщеря на Джеймс Едуард Конуей, търговец на желязо от Св. Албан. Двамата имат един син. Чарлс Уилямс умира в Оксфорд на 15 май 1945 г.