Сардина: Разлика между версии
м без интервал; козметични промени |
м интервал след точка в текст |
||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
| species-bg = '''Сардина''' |
| species-bg = '''Сардина''' |
||
}} |
}} |
||
'''Сардина''' или '''сардела''' (''Sardina pilchardus'') е [[вид (биология)|вид]] [[Селдови|селдова]] морска [[риби|риба]]. Достига дължина до 26 cm. Разпространена е в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] и [[Средиземно море]], в малки количества и в [[Черно море]]. Храни се с [[планктон]].Среща се в Тихия океан, където достига до 25 cm дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 – 18 cm и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използва в прясно състояние, за осоляване и за консервиране. Полова зрелост достига на 3-годишна възраст и от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% [[пикочна киселина]], която я прави нецелесъобразна при [[подагра]]. |
'''Сардина''' или '''сардела''' (''Sardina pilchardus'') е [[вид (биология)|вид]] [[Селдови|селдова]] морска [[риби|риба]]. Достига дължина до 26 cm. Разпространена е в [[Атлантически океан|Атлантическия океан]] и [[Средиземно море]], в малки количества и в [[Черно море]]. Храни се с [[планктон]]. Среща се в Тихия океан, където достига до 25 cm дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 – 18 cm и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използва в прясно състояние, за осоляване и за консервиране. Полова зрелост достига на 3-годишна възраст и от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% [[пикочна киселина]], която я прави нецелесъобразна при [[подагра]]. |
||
{{животни-мъниче}} |
{{животни-мъниче}} |
||
Версия от 08:40, 26 януари 2020
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Сардина | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Walbaum, 1792) | ||||||||||||||||||
| Сардина в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Сардина или сардела (Sardina pilchardus) е вид селдова морска риба. Достига дължина до 26 cm. Разпространена е в Атлантическия океан и Средиземно море, в малки количества и в Черно море. Храни се с планктон. Среща се в Тихия океан, където достига до 25 cm дължина. Улавяната от нашите риболовци е обикновено 17 – 18 cm и достига на тегло 25 до 50 г. Има вкусно месо и се използва в прясно състояние, за осоляване и за консервиране. Полова зрелост достига на 3-годишна възраст и от декември до май женската изхвърля около 50 хиляди хайверени зрънца. В нея са установени ценни незаменими аминокиселини, като аспарагинова и глутаминова, лизин, левцин, валин, метионин, треонин, а така също фолиева киселина, биотин и витамин Е. В аншоата се съдържа около 465 мг% пикочна киселина, която я прави нецелесъобразна при подагра. Шаблон:Животни-мъниче
- ↑ Sardina pilchardus (Walbaum, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)