Гервасий Сливенски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахване на Категория:Игумени, ползвайки HotCat
м Св.св. -> Св. св.
Ред 11: Ред 11:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е през 1838 г. в [[Габрово]] със светското име '''Генчо Георгиев'''. През 1854 г. заминава за [[Света гора]] и постъпва като послушник в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в [[Карея]]. През 1867 г. става игумен на [[Араповски манастир|Араповския манастир „Света Неделя“]]. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на [[Васил Левски]], [[Георги Бенковски]] и други революционери. През 1873 г. [[Панарет Пловдивски]] го взема за свой викарен левкийски епископ. През ноември 1880 г., епископ Гервасий тържествено препогребва костите на [[Хаджи Димитър]] в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в [[Свежен|с. Аджар]]<ref>в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.</ref><ref>„Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др.; Ред. Денчо Владимиров; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN 978-954-9498-22-6.</ref>. В Пловдив остава 10 години.
Роден е през 1838 г. в [[Габрово]] със светското име '''Генчо Георгиев'''. През 1854 г. заминава за [[Света гора]] и постъпва като послушник в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в [[Карея]]. През 1867 г. става игумен на [[Араповски манастир|Араповския манастир „Света Неделя“]]. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на [[Васил Левски]], [[Георги Бенковски]] и други революционери. През 1873 г. [[Панарет Пловдивски]] го взема за свой викарен левкийски епископ. През ноември 1880 г., епископ Гервасий тържествено препогребва костите на [[Хаджи Димитър]] в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в [[Свежен|с. Аджар]]<ref>в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.</ref><ref>„Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др.; Ред. Денчо Владимиров; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN 978-954-9498-22-6.</ref>. В Пловдив остава 10 години.


По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] митрополит Панарет заедно с архимандрит [[Методий Кусев]] е повикан от екзарх [[Антим I|Антим]] в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски, който я управлява в тежките месеци след разгрома на бунта.<ref name="Максим 27">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 27 |url= |accessdate=}}</ref> Епископ Гервасий описва зверствата на османците пред дошлата в митрополията в Пловдив европейска комисия.<ref name="Максим 28">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 28 |url= |accessdate=}}</ref>
По време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] митрополит Панарет заедно с архимандрит [[Методий Кусев]] е повикан от екзарх [[Антим I|Антим]] в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски, който я управлява в тежките месеци след разгрома на бунта.<ref name="Максим 27">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 27 |url= |accessdate=}}</ref> Епископ Гервасий описва зверствата на османците пред дошлата в митрополията в Пловдив европейска комисия.<ref name="Максим 28">{{cite book |title= Автобиография. Спомени |last=Скопски и Пловдивски митрополит Максим |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher=ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“ |location=София |isbn=954-445-080-7 |pages= 28 |url= |accessdate=}}</ref>

Версия от 16:29, 26 януари 2020

Гервасий
български православен духовник
Митрополит Гервасий. Фото Иван Карастоянов
Митрополит Гервасий. Фото Иван Карастоянов
Роден
1838 г.
Починал
4 април 1919 г. (81 г.)
Религияправославие
Гервасий в Общомедия

Гервасий е висш български православен духовник, митрополит, общественик и дарител.

Биография

Роден е през 1838 г. в Габрово със светското име Генчо Георгиев. През 1854 г. заминава за Света гора и постъпва като послушник в Хилендарския манастир, където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в Карея. През 1867 г. става игумен на Араповския манастир „Света Неделя“. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на Васил Левски, Георги Бенковски и други революционери. През 1873 г. Панарет Пловдивски го взема за свой викарен левкийски епископ. През ноември 1880 г., епископ Гервасий тържествено препогребва костите на Хаджи Димитър в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Аджар[1][2]. В Пловдив остава 10 години.

По време на Априлското въстание митрополит Панарет заедно с архимандрит Методий Кусев е повикан от екзарх Антим в Цариград и в епархията остава епископ Гервасий Левкийски, който я управлява в тежките месеци след разгрома на бунта.[3] Епископ Гервасий описва зверствата на османците пред дошлата в митрополията в Пловдив европейска комисия.[4]

Геврасий е избран за Сливенски митрополит през 1897 г. Като такъв развива благотворителна дейност, полага грижи за изпращане на учение в Русия на способни младежи и е известен като славянофил.

Умира през 1919 г.

Бележки

  1. ↑ в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.
  2. ↑ „Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др.; Ред. Денчо Владимиров; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN 978-954-9498-22-6.
  3. ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 27.
  4. ↑ Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, ИК „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 28.

Произведения

  • Беседа послание към богохранимото папство в богомвреверенната нам Сливенска епархия, 1901 г., Сливен, в-к „Българско знаме“.
  • До всеблагоговейните архиерейски наместници, благоговейните енорийски свещеници и благочестивите християни в Богоспасяемата Сливенскаепархия", обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
  • Негово Блаженство Йосиф І, български екзарх, обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.

Източници

  • Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба „Култ и обреди през вековете“ в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 Архив
  • Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити – Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести – Християни, 20 октомври 2013 г., Архив
  • Гервасий Левкийски, Пловдив, 2 юли 1882 г. Фото Георги Данчов
    Гервасий Левкийски, Пловдив, 2 юли 1882 г. Фото Георги Данчов
  • Гервасий Левкийски, София, 1883 г. Фото Тома Хитров и Йосиф Буреш
    Гервасий Левкийски, София, 1883 г. Фото Тома Хитров и Йосиф Буреш
  • Гервасий Левкийски в 1883 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
    Гервасий Левкийски в 1883 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Гервасий_Сливенски&oldid=9854987“.