Пърнар: Разлика между версии

	Пърнар
	Клонки с листа
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Букоцветни (Fagales)
семейство:	Букови (Fagaceae)
род:	Дъб (Quercus)
вид:	Пърнар (Q. coccifera)
	Научно наименование
	Quercus coccifera Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Пърнар в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 01:45, 30 януари 2020

Пърнарът (на латински: Quercus coccifera) е вид топлолюбив вечнозелен дъб, отлично приспособен към климата на Средиземноморието – негов ареал на разпространение. Представлява дребно дърво или по-често храст, с плитко напукана до люспеста (при старите дървета) сива кора, жилави овални листенца с бодливо-назъбен ръб и приседнали жълъди, чиито купули са покрити от извити навън шипчета – люспи. В България се среща извънредно рядко – в крайните югозападни и южни части на страната и локално в Източна Стара планина до 350^[2] – 400 м н.в.^[3] Включен е в Червената книга на Република България със статус „застрашен“.^[3] Пърнарът е гостоприемник на видове насекоми от род Kermes, използвани за създаването на извънредно ценено в миналото пурпурночервено багрило; видовият епитет coccifera (гр./лат.) е отражение на тази особеност.

Галерия

Дървета
Жълъд
Мъжки реси
Кора

Източници

↑ Quercus coccifera (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
↑ ^а ^б Соня Цонева, Димитър Пеев. Пърнар // Червена книга на Република България (Електронно издание). БАН & МОСВ. Посетен на 12 януари 2019.

[1] Quercus coccifera (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1

[RDBRB-3] а ^б Соня Цонева, Димитър Пеев. Пърнар // Червена книга на Република България (Електронно издание). БАН & МОСВ. Посетен на 12 януари 2019.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 46: / Ред 46: @@
 }}
-'''Пърнарът''' ({{lang|la|Quercus coccifera}}) е вид топлолюбив [[Вечнозелено растение|вечнозелен]] дъб, отлично приспособен към климата на [[Средиземноморие]]то – негов ареал на разпространение. Представлява дребно дърво или храст, с плитко напукана до люспеста (при старите дървета) сива кора, жилави овални листенца с бодливо-назъбен ръб и приседнали жълъди, чиито купули са покрити от извити навън шипчета – люспи. В България се среща извънредно рядко – в крайните югозападни и южни части на страната и локално в [[Източна Стара планина]] до 350<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1</ref> – 400 м н.в.<ref name="RDBRB"/> Включен е в [[Червена книга на Република България|Червената книга на Република България]] със статус „застрашен“.<ref name="RDBRB">{{Cite web|last=Соня Цонева|first=Димитър Пеев|url=http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Quecocci.html|title=Пърнар|work=Червена книга на Република България (Електронно издание)|publisher=БАН & МОСВ|accessdate=12 януари 2019}}</ref> Пърнарът е гостоприемник на видове насекоми от род ''Kermes'', използвани за създаването на извънредно ценено в миналото пурпурночервено багрило; видовият епитет ''coccifera'' ([[Гръцки език|гр.]]/[[Латински език|лат.]]) е отражение на тази особеност.
+'''Пърнарът''' ({{lang|la|Quercus coccifera}}) е вид топлолюбив [[Вечнозелено растение|вечнозелен]] дъб, отлично приспособен към климата на [[Средиземноморие]]то – негов ареал на разпространение. Представлява дребно дърво или по-често храст, с плитко напукана до люспеста (при старите дървета) сива кора, жилави овални листенца с бодливо-назъбен ръб и приседнали жълъди, чиито купули са покрити от извити навън шипчета – люспи. В България се среща извънредно рядко – в крайните югозападни и южни части на страната и локално в [[Източна Стара планина]] до 350<ref>Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), ''Конспект на висшата флора на България'' (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1</ref> – 400 м н.в.<ref name="RDBRB"/> Включен е в [[Червена книга на Република България|Червената книга на Република България]] със статус „застрашен“.<ref name="RDBRB">{{Cite web|last=Соня Цонева|first=Димитър Пеев|url=http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Quecocci.html|title=Пърнар|work=Червена книга на Република България (Електронно издание)|publisher=БАН & МОСВ|accessdate=12 януари 2019}}</ref> Пърнарът е гостоприемник на видове насекоми от род ''Kermes'', използвани за създаването на извънредно ценено в миналото пурпурночервено багрило; видовият епитет ''coccifera'' ([[Гръцки език|гр.]]/[[Латински език|лат.]]) е отражение на тази особеност.
 == Галерия ==