Черна (река)

Тази статия е за реката в Северна Македония. За реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река, вижте Църни Тимок.

---

Черна
Изворите на Църна над село Цер
Реса Църна на картата на Северна Македония – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Северна Македония
Дължина	207 km
Водосб. басейн	5890 km²
Начало
Място	Любен
Координати	41°25′01.56″ с. ш. 21°05′05.28″ и. д.41.4171° с. ш. 21.0848° и. д.41.4171, 21.0848
Надм. височина	1103 m
Устие
Място	Вардар → Егейско море
Координати	41°33′18″ с. ш. 21°58′48.72″ и. д.41.555° с. ш. 21.9802° и. д.41.555, 21.9802
Надм. височина	131 m
Черна в Общомедия

Църна, по-известна с книжовната форма Черна (на македонска литературна норма: Црна, произнасяно Църна), е река в Северна Македония, най-големият десен приток на Вардар. Дължината ѝ е 207 km, а площтта на водосборния ѝ басейн - 5890 km².

Етимология

Българското име на реката е превод на тракийското име Erigon, запазено в античните гръцки източници като Εριγών (на новогръцки Εριγώνας), означаващо „черен“, сродно с гръцкото έρεβος „мрак“, албанското errët „тъмен“, арменското erek „вечер“, нордическото røkkr „мрак“, готското riqis „мрак“, санскритското rájas „нощ“, тохарското orkamo „тъмен“.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Църна води началото си от планината Любен, на 1103 m н.в., на 1 km източно от село Цер, община Другово. По цялото си протежение неколкократно сменя посоката си във всички посоки на компаса. В най-горното си течение, до шосето Кичево – Битоля тече на югозапад, след това до град Демир Хисар – на югоизток, а след него до село Бучин община Кривогащани – на изток. В целия този участък Църна е типична планинска река с тясна и дълбока долина (с малко дилинно разширение в района на Демир Хисар), с бързеи и прагове. След село Бучин рязко завива на юг и пресича по дължина най-голямата котловина в Македония Пелагония, като минава на 8 km източно от град Битоля. В този участък на протежение над 40 km коритото на реката е коригирано с предпазни водозащитни диги и е почти праволинейно, а течението ѝ е бавно и спокойно. При село Брод Църна прави голям завой и потича на изток, а след това на североизток. След село Скочивир реката влиза в най-дългия пролом в Северна Македония – Скочивирския, разделящ планините Селечка и Дрен на запад и северозапад и Нидже и Козяк на югоизток. Цялата тази историко-географска област носи името Мариово. Тук река Църна има типичен планински характер – бързо течение, с тясна, на места каньоновидна долина и високи, на места отвесни и скалисти брегове. В района на село Галище Църна навлиза в Тиквешкото езеро, най-големия язовир в Северна Македония. В района на село Добротино, в най-тясната част на Скочивирския пролом, е изградена преградната стена на язовира и там реката изтича от него. Тук течението на реката става северно, долината ѝ значително се разширява, до 2 – 3 km, но като цяло остава планинска. Влива се отдясно в река Вардар, на 131 m н.в., в непосредствена близост до античния град Стоби, на 2 km северно от село Паликура, община Росоман.

Водосборен басейн

Водосборният басейн на Църна е с площ от 5890 km² (23,19% от водосборния басейн на Вардар) и обхваща голяма част от южните части на Северна Македония и малък участък от северозападната част на Гърция в района на град Лерин. На югоизток водосборният басейн на Църна граничи с водосборния басейн на река Бошава (десен приток на Вардар), на юг – с водосборните басейни на река Бистрица (от басейна на Егейско море) и други по-малки реки, вливащи в безотточните езера в Северозападна Гърция, на югозапад и запад – с водосборните басейни на реките Семани и Дрин (от басейна на Адриатическо море), а на север – с водосборните басейни на реките Треска и Бабуна (десни притоци на Вардар).

Основни притоци: леви – Блато, Подмолска река; десни – Шемница (46 km, най-голям приток), Драгор (32 km), Йелашка река, Конарска река (15 km), Градешка река (26 km), Блатище.

Икономическо значение, селища

Водите на Църна се използват за напояване (главно в котловината Пелагония) и производство на електроенергия. Долината по горното и средно течение на реката е гъсто заселена, като най-голямото селище е град Демир Хисар, а долното течение е почти безлюдно поради проломния му характер.

Други

Край големия завой на Черна през Първата световна война се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като Битка при завоя на Черна.