Рудолф фон Райнфелден: Разлика между версии
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|херцог |
|||
⚫ | |||
| портрет = Grabplatte Rudolf von Rheinfelden Detail.JPG |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
| вложки = |
|||
{{Личност/Монарх |
|||
| категория = херцог |
|||
| герб = |
|||
| герб-описание = |
|||
}} |
|||
}} |
|||
⚫ | |||
== Биография == |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
Фамилията му принадлежи към голямите бургундски родове. Той е син на граф Куно фон Райнфелден. |
Фамилията му принадлежи към голямите бургундски родове. Той е син на граф Куно фон Райнфелден. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | Рудолф е издигнат през 1057 г. Рудолф фон Райнфелден от императрица [[Агнес Поатиенска|Агнес]] за херцог на Швабия. Тогава Рудолф отвлича нейната единадесетгодишна дъщеря [[Матилда от Швабия|Матилда]], по-голяма сестра на крал [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]], от един манастир на епископ Румолд от Констанц, където е дадена за възпитаване, и се сгодява за нея. Двамата се женят през края на [[1059]] г. Матилда умира на 12 май 1060 г. Рудолф има с нея вероятно син, [[Бертхолд фон Райнфелден|Бертхолд I]] (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия ( |
||
⚫ | Рудолф е издигнат през 1057 г. Рудолф фон Райнфелден от императрица [[Агнес Поатиенска|Агнес]] за херцог на Швабия. Тогава Рудолф отвлича нейната единадесетгодишна дъщеря [[Матилда от Швабия|Матилда]], по-голяма сестра на крал [[Хайнрих IV (Свещена Римска империя)|Хайнрих IV]], от един манастир на епископ Румолд от Констанц, където е дадена за възпитаване, и се сгодява за нея. Двамата се женят през края на [[1059]] г. Матилда умира на 12 май 1060 г. Рудолф има с нея вероятно син, [[Бертхолд фон Райнфелден|Бертхолд I]] (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090). |
||
През 1066 г. той се жени за [[Аделхайд Торинска]] († 1079), дъщеря на граф [[Ото I (Савоя)|Ото]] от [[Савоя]] и втората му съпруга [[Аделхайд от Суза]]. Аделхайд е сестра на [[Берта Савойска|Берта]], съпругата на Хайнрих IV от 1066 г. Така Рудолф е отново зет на Хайнрих. Двамата имат дъщеря [[Агнес фон Райнфелден|Агнес]] († 1111), която омъжват за херцог [[Бертхолд II (Церинген)|Бертхолд II]] от Церинген. |
През 1066 г. той се жени за [[Аделхайд Торинска]] († 1079), дъщеря на граф [[Ото I (Савоя)|Ото]] от [[Савоя]] и втората му съпруга [[Аделхайд от Суза]]. Аделхайд е сестра на [[Берта Савойска|Берта]], съпругата на Хайнрих IV от 1066 г. Така Рудолф е отново зет на Хайнрих. Двамата имат дъщеря [[Агнес фон Райнфелден|Агнес]] († 1111), която омъжват за херцог [[Бертхолд II (Церинген)|Бертхолд II]] от Церинген. |
||
Рудолф е първо поддръжник на своя зет, крал Хайнрих IV, по време на въстанията в [[Саксония]] през първата половина на седемдесетте години. По време на [[Борба за инвеститурата|конфликтите по инвеститурата]] той отива при опозицията, от която той е избран на 15 март 1077 г. във Форхайм за геген-крал. На 26 март 1077 г. в Майнц той е осветен за крал от архиепископ Зигфрид I и веднага заминава за [[Саксония]], където само най-много го почитат. |
Рудолф е първо поддръжник на своя зет, крал Хайнрих IV, по време на въстанията в [[Саксония]] през първата половина на седемдесетте години. По време на [[Борба за инвеститурата|конфликтите по инвеститурата]] той отива при опозицията, от която той е избран на 15 март 1077 г. във Форхайм за геген-крал. На 26 март 1077 г. в Майнц той е осветен за крал от архиепископ Зигфрид I и веднага заминава за [[Саксония]], където само най-много го почитат. |
||
През края на май 1077 г. в Улм Хайнрих IV взема на всички бунтуващи се князе сужбите и дадените им владения и обявява смъртна присъда на привържениците им. Последва война. |
През края на май 1077 г. в Улм Хайнрих IV взема на всички бунтуващи се князе сужбите и дадените им владения и обявява смъртна присъда на привържениците им. Последва война. |
||
На 7 март 1080 г. на синод папа [[Григорий VII]] обявява Рудолф за легитимен крал. На 25 юни 1080 г. Хайнрих IV избира [[Климент III (антипапа)|Виберт от Равена]] за геген-папа. Започва гражданска война. |
На 7 март 1080 г. на синод папа [[Григорий VII]] обявява Рудолф за легитимен крал. На 25 юни 1080 г. Хайнрих IV избира [[Климент III (антипапа)|Виберт от Равена]] за геген-папа. Започва гражданска война. |
||
При военните действия за владението в [[Свещената Римска империя]] той умира след тежко нараняване в битката при Хоенмьолсен от 15 октомври 1080 г. при която Хайнрих IV избягва. |
При военните действия за владението в [[Свещената Римска империя]] той умира след тежко нараняване в битката при Хоенмьолсен от 15 октомври 1080 г. при която Хайнрих IV избягва. |
||
Един от рицарите на Хайнрих IV отрязва дясната ръка на геген-краля Рудолф и го прободва с меч в корема. Рудолф умира един ден след това и е погребан в катедрала на [[Мерзебург]]. |
Един от рицарите на Хайнрих IV отрязва дясната ръка на геген-краля Рудолф и го прободва с меч в корема. Рудолф умира един ден след това и е погребан в катедрала на [[Мерзебург]]. |
||
Хейнар Шилинг пише през 1919 г. [[драма]]та |
Хейнар Шилинг пише през 1919 г. [[драма]]та „König Rudolf“. |
||
⚫ | |||
== Източници == |
== Източници == |
||
* Ian Stuart Robinson, ''Bertholds und Bernolds Chroniken''. Helga Robinson-Hammerstein, Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 2002. ISBN 3-534-01428-6. |
* Ian Stuart Robinson, ''Bertholds und Bernolds Chroniken''. Helga Robinson-Hammerstein, Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 2002. ISBN 3-534-01428-6. |
||
* Heinz Bruns, ''Das Gegenkönigtum Rudolfs von Rheinfelden und seine zeitpolitischen Voraussetzungen.'' Berlin 1939. |
* Heinz Bruns, ''Das Gegenkönigtum Rudolfs von Rheinfelden und seine zeitpolitischen Voraussetzungen.'' Berlin 1939. |
||
* Oscar Grund, ''Die Wahl Rudolfs von Rheinfelden zum Gegenkönig.'' Leipzig 1870. |
* Oscar Grund, ''Die Wahl Rudolfs von Rheinfelden zum Gegenkönig.'' Leipzig 1870. |
||
* Wilhelm Klemer, ''Der Krieg Heinrichs IV. gegen Rudolf den Gegenkönig 1077 |
* Wilhelm Klemer, ''Der Krieg Heinrichs IV. gegen Rudolf den Gegenkönig 1077 – 1080.'' Küstrin 1889. |
||
* Hermann Jakobs, ''Rudolf von Rheinfelden und die Kirchenreform.'' In: Josef Fleckenstein: ''Investiturstreit und Reichsverfassung (= Vorträge und Forschung; VuF XVII).'' Sigmaringen 1973, S. |
* Hermann Jakobs, ''Rudolf von Rheinfelden und die Kirchenreform.'' In: Josef Fleckenstein: ''Investiturstreit und Reichsverfassung (= Vorträge und Forschung; VuF XVII).'' Sigmaringen 1973, S. 87 – 116. |
||
{{Commonscat|Rudolf of Rheinfelden}} |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
[[Категория:Херцог (Швабия)]] |
[[Категория:Херцог (Швабия)]] |
||
[[Категория:Крале]] |
[[Категория:Крале]] |
Версия от 18:15, 1 февруари 2020
Рудолф фон Райнфелден | |
Гробната бронзова плоча на Рудолф фон Райнфелден в катедралата на Мерзебург. Тя била позлатена и украсена със скъпоценни камъни и е най-старата бронзова плоча на Средна Европа. | |
Роден |
1025 г.
|
---|---|
Починал | 15 октомври 1080 г.
|
Погребан | Мерзебург, Федерална република Германия |
Семейство | |
Съпруга | Аделхайд Савойска (1052 – 1079) Матилда от Швабия (1059) |
Деца | Аделхайд фон Райнфелден Бертхолд фон Райнфелден Агнес фон Райнфелден |
Рудолф фон Райнфелден в Общомедия |
Рудолф фон Райнфелден (на немски: Rudolf von Rheinfelden, Rudolf von Schwaben; * 1025; † 15 или 16 октомври 1080 при Хоенмьолсен) е херцог на Швабия от 1057 г. до 1079 г. и от 1077 г. до 1080 г. немски гегенкрал.
Биография
Рудолф е през 1048 г. граф в Сисгау при Райнфелден на границата между Швабия и Бургундия.
Фамилията му принадлежи към голямите бургундски родове. Той е син на граф Куно фон Райнфелден.
Роднина е на крал Рудолф II от Бургундия ((912 – 37). Той е братовчед на херцозите на Лотарингия и роднина на Лиудолфингите. Това му дава допълнително право да бъде кандидат при изботите на крал.
Рудолф е издигнат през 1057 г. Рудолф фон Райнфелден от императрица Агнес за херцог на Швабия. Тогава Рудолф отвлича нейната единадесетгодишна дъщеря Матилда, по-голяма сестра на крал Хайнрих IV, от един манастир на епископ Румолд от Констанц, където е дадена за възпитаване, и се сгодява за нея. Двамата се женят през края на 1059 г. Матилда умира на 12 май 1060 г. Рудолф има с нея вероятно син, Бертхолд I (* 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090).
През 1066 г. той се жени за Аделхайд Торинска († 1079), дъщеря на граф Ото от Савоя и втората му съпруга Аделхайд от Суза. Аделхайд е сестра на Берта, съпругата на Хайнрих IV от 1066 г. Така Рудолф е отново зет на Хайнрих. Двамата имат дъщеря Агнес († 1111), която омъжват за херцог Бертхолд II от Церинген.
Рудолф е първо поддръжник на своя зет, крал Хайнрих IV, по време на въстанията в Саксония през първата половина на седемдесетте години. По време на конфликтите по инвеститурата той отива при опозицията, от която той е избран на 15 март 1077 г. във Форхайм за геген-крал. На 26 март 1077 г. в Майнц той е осветен за крал от архиепископ Зигфрид I и веднага заминава за Саксония, където само най-много го почитат.
През края на май 1077 г. в Улм Хайнрих IV взема на всички бунтуващи се князе сужбите и дадените им владения и обявява смъртна присъда на привържениците им. Последва война.
На 7 март 1080 г. на синод папа Григорий VII обявява Рудолф за легитимен крал. На 25 юни 1080 г. Хайнрих IV избира Виберт от Равена за геген-папа. Започва гражданска война.
При военните действия за владението в Свещената Римска империя той умира след тежко нараняване в битката при Хоенмьолсен от 15 октомври 1080 г. при която Хайнрих IV избягва.
Един от рицарите на Хайнрих IV отрязва дясната ръка на геген-краля Рудолф и го прободва с меч в корема. Рудолф умира един ден след това и е погребан в катедрала на Мерзебург.
Хейнар Шилинг пише през 1919 г. драмата „König Rudolf“.
Източници
- Ian Stuart Robinson, Bertholds und Bernolds Chroniken. Helga Robinson-Hammerstein, Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 2002. ISBN 3-534-01428-6.
- Heinz Bruns, Das Gegenkönigtum Rudolfs von Rheinfelden und seine zeitpolitischen Voraussetzungen. Berlin 1939.
- Oscar Grund, Die Wahl Rudolfs von Rheinfelden zum Gegenkönig. Leipzig 1870.
- Wilhelm Klemer, Der Krieg Heinrichs IV. gegen Rudolf den Gegenkönig 1077 – 1080. Küstrin 1889.
- Hermann Jakobs, Rudolf von Rheinfelden und die Kirchenreform. In: Josef Fleckenstein: Investiturstreit und Reichsverfassung (= Vorträge und Forschung; VuF XVII). Sigmaringen 1973, S. 87 – 116.
|