Острица (област Русе): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
== История == |
== История == |
||
През [[1894]] г. е основано '' |
През [[1894]] г. е основано ''Народното първоначално училище – село Острица, Беленско''<ref>До 07.02.1959 г. село Острица принадлежи административно към ''Беленска околия'', Русенски окръг. [https://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CE%F1%F2%F0%E8%F6%E0&code=&kind=2 Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място, Острица]</ref>, от 1926 г. – Народно ''основно'' училище „Петко Рачев Славейков“, от 1974 г. – Народно основно училище-''интернат'' „Петко Р. Славейков“, през периода 1992 – 2006 г. – Социално-педагогически интернат „Петко Р. Славейков“, а през 2006 г. ''вероятно'' е закрито.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/30_P_K.pdf Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 118, Народно основно училище „П. Р. Славейков“ – с. Острица, фонд 495K 1899 – 1944 г. (''Основано 1894 г.'')]</ref><ref>[http://www.archives.government.bg/197-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Списък на фондове от масив „K“, фонд 495K, Промени в наименованието на фондообразувателя]</ref> |
||
Читалище „Отец Паисий“ в Острица е основано през [[1919]] г. – според изричен текст в документацията на Държавен архив – Русе<ref>Според изричен текст в „Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944)“ – [http://www.archives.government.bg/guides/30_P_K.pdf Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 128, Народно читалище „Отец Паисий“ – с. Острица, фонд 383K 1922 – 1944 г. (''Основано 1919 г.'')]</ref> или през [[1912]] г. – според Енциклопедия „България“<ref name=ЕБ/> и публичния регистър на читалищата<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1568®_num=1766 Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1912 г.“]</ref>. Предвид периода на войни – [[Балканска война]], [[Междусъюзническа война]] и [[Първа световна война]] – може да се предположи, че през 1912 г. |
Читалище „Отец Паисий“ в Острица е основано през [[1919]] г. – според изричен текст в документацията на Държавен архив – Русе<ref>Според изричен текст в „Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944)“ – [http://www.archives.government.bg/guides/30_P_K.pdf Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 128, Народно читалище „Отец Паисий“ – с. Острица, фонд 383K 1922 – 1944 г. (''Основано 1919 г.'')]</ref> или през [[1912]] г. – според Енциклопедия „България“<ref name=ЕБ/> и публичния регистър на читалищата<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1568®_num=1766 Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1912 г.“]</ref>. Предвид периода на войни – [[Балканска война]], [[Междусъюзническа война]] и [[Първа световна война]] – може да се предположи, че учредяването на читалището през 1912 г. остава фактически номинално – вследствие неблагоприятните обстоятелства, а е започнало да действа след приключването на поредицата войни – през 1919 г. |
||
През [[1948]] г. е учредено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско. През периода 1959 – 1970 г. то е част от състава на ''Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Клемент Готвалд“ – с. Острица'', през следващите години преминава през нови промени на организацията и наименованието, през периода 1990 – 1992 г. е ''ТКЗС „Острец“ – с. Острица'' и приключва – ''вероятно'', през 1995 г. като ''Земеделска кооперация (ЗК) „Острец“'', документите на/за която от периода 1992 – 1995 г. се съхраняват от Държавен архив – Русе.<ref>[http://www.archives.government.bg/197-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 396, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско, 1948 – 1996, Промени в наименованието на фондообразувателя]</ref> |
|||
== Други == |
== Други == |
||
Версия от 20:15, 1 февруари 2020
За другото българско село вижте Острица (Област Смолян).
| Острица | |
  Острица  Острица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 203 души[1] (15 март 2024 г.) 6,57 души/km² |
| Землище | 30,933 km² |
| Надм. височина | 112 m |
| Пощ. код | 7161 |
| Тел. код | 081464 |
| МПС код | Р |
| ЕКАТТЕ | 54362 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община – кмет | Две могили Божидар Борисов (ГЕРБ; 2015) |
Острѝца е село в Северна България, община Две могили, област Русе.
География
Острица се намира в източната част на Дунавската равнина, на около 35 km на юг от областния град Русе, 14 km на изток-североизток от град Борово, 29 km на северозапад от град Попово и 10 km на югоизток от общинския център град Две могили. Селото е разположено в долината на река Черни Лом, предимно по полегатия склон край левия бряг на реката, в местност, заобиколена от високи отвесни скали. Изтеглено е на около 2 km в направление северозапад – югоизток. В същото направление през него минава третокласният Републикански път III-5001, който на северозапад води през село Широково и покрай село Пепелина към град Две могили, а на югоизток – към връзка с третокласния Републикански път III-202 и по него към град Попово. Острица към 2019 г. е обслужвано от автобусен транспорт.
Надморската височина откъм реката е около 100 m, на югозапад нараства до около 140 m, а в центъра на селото при църквата е около 114 m.
Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са алувиално-ливадни, еродирани тъмносиви горски почви и карбонатни черноземи.[2]
Населението на село Острица[3], наброявало 1353 души към 1934 г. и 1499 – към 1946 г., намалява до 221 души към 2018 г.
История
През 1894 г. е основано Народното първоначално училище – село Острица, Беленско[4], от 1926 г. – Народно основно училище „Петко Рачев Славейков“, от 1974 г. – Народно основно училище-интернат „Петко Р. Славейков“, през периода 1992 – 2006 г. – Социално-педагогически интернат „Петко Р. Славейков“, а през 2006 г. вероятно е закрито.[5][6]
Читалище „Отец Паисий“ в Острица е основано през 1919 г. – според изричен текст в документацията на Държавен архив – Русе[7] или през 1912 г. – според Енциклопедия „България“[2] и публичния регистър на читалищата[8]. Предвид периода на войни – Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война – може да се предположи, че учредяването на читалището през 1912 г. остава фактически номинално – вследствие неблагоприятните обстоятелства, а е започнало да действа след приключването на поредицата войни – през 1919 г.
През 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско. През периода 1959 – 1970 г. то е част от състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Клемент Готвалд“ – с. Острица, през следващите години преминава през нови промени на организацията и наименованието, през периода 1990 – 1992 г. е ТКЗС „Острец“ – с. Острица и приключва – вероятно, през 1995 г. като Земеделска кооперация (ЗК) „Острец“, документите на/за която от периода 1992 – 1995 г. се съхраняват от Държавен архив – Русе.[9]
Други
Острица е добре устроено село, електрифицирано, водоснабдено и с изградени комуникационни мрежи. Работят кметство, пощенски клон, читалище с библиотека, православна църква и различни търговски обекти. Здравното обслужване и учебните заведения са в общинския център – Две могили.
Интересни забележителности: Пещера Орлова чука (7 км) – втората най-дълга пещера в България. До пещерата се намира и едноименната хижа, където има условия за барбекю, стрелба с лък, езда, зелено училище и др.
Девическият манастир „Св. Марина“ (9 км) в с. Каран Върбовка – един от старите български манастири, които са възникнали по време на Второто българско царство. Манастирът е отворен целогодишно.
Средновековният град Червен (22 км) – археологически обект със значим принос за изучаването на средновековната българска култура.
Източници и бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Енциклопедия "България", том 4, стр. 767, Издателство на БАН, София, 1984 г.
- ↑ Справка за населението на с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе
- ↑ До 07.02.1959 г. село Острица принадлежи административно към Беленска околия, Русенски окръг. Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място, Острица
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 118, Народно основно училище „П. Р. Славейков“ – с. Острица, фонд 495K 1899 – 1944 г. (Основано 1894 г.)
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Списък на фондове от масив „K“, фонд 495K, Промени в наименованието на фондообразувателя
- ↑ Според изричен текст в „Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944)“ – Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 128, Народно читалище „Отец Паисий“ – с. Острица, фонд 383K 1922 – 1944 г. (Основано 1919 г.)
- ↑ Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1912 г.“
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 396, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско, 1948 – 1996, Промени в наименованието на фондообразувателя
Външни препратки
| ||||||||