Острица (област Русе): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:


== История ==
== История ==
През [[1894]] г. е основано ''Народно първоначално училище – село Острица, Беленско''<ref>До 07.02.1959 г. село Острица принадлежи административно към ''Беленска околия'', Русенски окръг. [https://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CE%F1%F2%F0%E8%F6%E0&code=&kind=2 Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място, Острица]</ref>, от 1926 г. – Народно ''основно'' училище „Петко Рачев Славейков“.
През [[1894]] г. е основано ''Народното първоначално училище – село Острица, Беленско''<ref>До 07.02.1959 г. село Острица принадлежи административно към ''Беленска околия'', Русенски окръг. [https://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%CE%F1%F2%F0%E8%F6%E0&code=&kind=2 Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място, Острица]</ref>, от 1926 г. – Народно ''основно'' училище „Петко Рачев Славейков“, от 1974 г. – Народно основно училище-''интернат'' „Петко Р. Славейков“, през периода 1992 – 2006 г. – Социално-педагогически интернат „Петко Р. Славейков“, а през 2006 г. ''вероятно'' е закрито.<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/30_P_K.pdf Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 118, Народно основно училище „П. Р. Славейков“ – с. Острица, фонд 495K 1899 – 1944 г. (''Основано 1894 г.'')]</ref><ref>[http://www.archives.government.bg/197-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Списък на фондове от масив „K“, фонд 495K, Промени в наименованието на фондообразувателя]</ref>


Читалище „Отец Паисий“ в Острица е основано през [[1919]] г. – според изричен текст в документацията на Държавен архив – Русе<ref>Според изричен текст в „Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944)“ – [http://www.archives.government.bg/guides/30_P_K.pdf Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 128, Народно читалище „Отец Паисий“ – с. Острица, фонд 383K 1922 – 1944 г. (''Основано 1919 г.'')]</ref> или през [[1912]] г. – според Енциклопедия „България“<ref name=ЕБ/> и публичния регистър на читалищата<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1568&reg_num=1766 Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1912 г.“]</ref>. Предвид периода на войни – [[Балканска война]], [[Междусъюзническа война]] и [[Първа световна война]] – може да се предположи, че през 1912 г. читалището е учредено номинално, а е започнало да действа след войните – през 1919 г.
Читалище „Отец Паисий“ в Острица е основано през [[1919]] г. – според изричен текст в документацията на Държавен архив – Русе<ref>Според изричен текст в „Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944)“ – [http://www.archives.government.bg/guides/30_P_K.pdf Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 128, Народно читалище „Отец Паисий“ – с. Острица, фонд 383K 1922 – 1944 г. (''Основано 1919 г.'')]</ref> или през [[1912]] г. – според Енциклопедия „България“<ref name=ЕБ/> и публичния регистър на читалищата<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=1568&reg_num=1766 Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1912 г.“]</ref>. Предвид периода на войни – [[Балканска война]], [[Междусъюзническа война]] и [[Първа световна война]] – може да се предположи, че учредяването на читалището през 1912 г. остава фактически номинално – вследствие неблагоприятните обстоятелства, а е започнало да действа след приключването на поредицата войни – през 1919 г.

През [[1948]] г. е учредено [[Трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско. През периода 1959 – 1970 г. то е част от състава на ''Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Клемент Готвалд“ – с. Острица'', през следващите години преминава през нови промени на организацията и наименованието, през периода 1990 – 1992 г. е ''ТКЗС „Острец“ – с. Острица'' и приключва – ''вероятно'', през 1995 г. като ''Земеделска кооперация (ЗК) „Острец“'', документите на/за която от периода 1992 – 1995 г. се съхраняват от Държавен архив – Русе.<ref>[http://www.archives.government.bg/197-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 396, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско, 1948 – 1996, Промени в наименованието на фондообразувателя]</ref>


== Други ==
== Други ==

Версия от 20:15, 1 февруари 2020

За другото българско село вижте Острица (Област Смолян).

Острица
Общи данни
Население203 души[1] (15 март 2024 г.)
6,57 души/km²
Землище30,933 km²
Надм. височина112 m
Пощ. код7161
Тел. код081464
МПС кодР
ЕКАТТЕ54362
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРусе
Община
   кмет
Две могили
Божидар Борисов
(ГЕРБ; 2015)

Острѝца е село в Северна България, община Две могили, област Русе.

География

Острица се намира в източната част на Дунавската равнина, на около 35 km на юг от областния град Русе, 14 km на изток-североизток от град Борово, 29 km на северозапад от град Попово и 10 km на югоизток от общинския център град Две могили. Селото е разположено в долината на река Черни Лом, предимно по полегатия склон край левия бряг на реката, в местност, заобиколена от високи отвесни скали. Изтеглено е на около 2 km в направление северозапад – югоизток. В същото направление през него минава третокласният Републикански път III-5001, който на северозапад води през село Широково и покрай село Пепелина към град Две могили, а на югоизток – към връзка с третокласния Републикански път III-202 и по него към град Попово. Острица към 2019 г. е обслужвано от автобусен транспорт.

Надморската височина откъм реката е около 100 m, на югозапад нараства до около 140 m, а в центъра на селото при църквата е около 114 m.

Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са алувиално-ливадни, еродирани тъмносиви горски почви и карбонатни черноземи.[2]

Населението на село Острица[3], наброявало 1353 души към 1934 г. и 1499 – към 1946 г., намалява до 221 души към 2018 г.

История

През 1894 г. е основано Народното първоначално училище – село Острица, Беленско[4], от 1926 г. – Народно основно училище „Петко Рачев Славейков“, от 1974 г. – Народно основно училище-интернат „Петко Р. Славейков“, през периода 1992 – 2006 г. – Социално-педагогически интернат „Петко Р. Славейков“, а през 2006 г. вероятно е закрито.[5][6]

Читалище „Отец Паисий“ в Острица е основано през 1919 г. – според изричен текст в документацията на Държавен архив – Русе[7] или през 1912 г. – според Енциклопедия „България“[2] и публичния регистър на читалищата[8]. Предвид периода на войни – Балканска война, Междусъюзническа война и Първа световна война – може да се предположи, че учредяването на читалището през 1912 г. остава фактически номинално – вследствие неблагоприятните обстоятелства, а е започнало да действа след приключването на поредицата войни – през 1919 г.

През 1948 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско. През периода 1959 – 1970 г. то е част от състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Клемент Готвалд“ – с. Острица, през следващите години преминава през нови промени на организацията и наименованието, през периода 1990 – 1992 г. е ТКЗС „Острец“ – с. Острица и приключва – вероятно, през 1995 г. като Земеделска кооперация (ЗК) „Острец“, документите на/за която от периода 1992 – 1995 г. се съхраняват от Държавен архив – Русе.[9]

Други

Острица е добре устроено село, електрифицирано, водоснабдено и с изградени комуникационни мрежи. Работят кметство, пощенски клон, читалище с библиотека, православна църква и различни търговски обекти. Здравното обслужване и учебните заведения са в общинския център – Две могили.

Интересни забележителности: Пещера Орлова чука (7 км) – втората най-дълга пещера в България. До пещерата се намира и едноименната хижа, където има условия за барбекю, стрелба с лък, езда, зелено училище и др.

Девическият манастир „Св. Марина“ (9 км) в с. Каран Върбовка – един от старите български манастири, които са възникнали по време на Второто българско царство. Манастирът е отворен целогодишно.

Средновековният град Червен (22 км) – археологически обект със значим принос за изучаването на средновековната българска култура.

Източници и бележки

  1. www.grao.bg
  2. а б Енциклопедия "България", том 4, стр. 767, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  3. Справка за населението на с. Острица, общ. Две могили, обл. Русе
  4. До 07.02.1959 г. село Острица принадлежи административно към Беленска околия, Русенски окръг. Справка за промени в наименованието, вида или административно-териториалната принадлежност на населено място, Острица
  5. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 118, Народно основно училище „П. Р. Славейков“ – с. Острица, фонд 495K 1899 – 1944 г. (Основано 1894 г.)
  6. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Списък на фондове от масив „K“, фонд 495K, Промени в наименованието на фондообразувателя
  7. Според изричен текст в „Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944)“ – Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Архивни справочници, Пътеводители, Пътеводител за архивните фондове (1772 – 1944). Част І, стр. 128, Народно читалище „Отец Паисий“ – с. Острица, фонд 383K 1922 – 1944 г. (Основано 1919 г.)
  8. Детайлна информация за читалище „Отец Паисий – 1912 г.“
  9. Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Русе, Списък на фондове от масив „С“, фонд 396, Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Гигант“ – с. Острица, Русенско, 1948 – 1996, Промени в наименованието на фондообразувателя

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България