Огюстен Пирам дьо Кандол: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м ненужен ред |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
'''Огюстен Пирам дьо Кандол''' ({{lang|fr|Augustin Pyrame de Candolle}}) е [[Швейцария|швейцарски]] [[ботаник]],<ref>[https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=nid%3D116442921 portal.dnb.de]</ref> работил дълго време във [[Франция]]. |
'''Огюстен Пирам дьо Кандол''' ({{lang|fr|Augustin Pyrame de Candolle}}) е [[Швейцария|швейцарски]] [[ботаник]],<ref>[https://portal.dnb.de/opac.htm?method=simpleSearch&cqlMode=true&query=nid%3D116442921 portal.dnb.de]</ref> работил дълго време във [[Франция]]. |
||
<br /> |
|||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 21:55, 1 февруари 2020
Огюстен Пирам дьо Кандол Augustin Pyrame de Candolle | |
швейцарски ботаник | |
Портрет на Огюстен Пирам дьо Кандол от Жул Пицета, 1893 г. | |
Роден |
4 февруари 1778 г.
|
---|---|
Починал | 9 септември 1841 г.
|
Погребан | Женева, Швейцария |
Националност | Швейцария |
Учил в | Парижки университет Женевски университет |
Научна дейност | |
Област | Биология |
Работил в | Университет на Монпелие; Женевски университет |
Семейство | |
Деца | Алфонс Пирам дьо Кандол (1806 – 1893) |
Подпис | |
Огюстен Пирам дьо Кандол в Общомедия |
Огюстен Пирам дьо Кандол (на френски: Augustin Pyrame de Candolle) е швейцарски ботаник,[1] работил дълго време във Франция.
Биография
Роден е на 4 февруари 1778 г. в Женева, Швейцария. Произлиза от стар благороднически род от Прованс, емигрирал в Женева през 16 век, поради хугенотските си убеждения.
Като дете Дьо Кандол е болнав, но проявява интерес към науката. През 1796 г. се премества в Париж, където работи като сътрудник на водещите френски естественици Жорж Кювие и Жан-Батист Ламарк. През този период той за пръв път излага принципите си за класификация на растенията, основани на тяхната анатомия, които изместват тези на Карл Линей и оказват силно влияние върху ботаниката през 19 век.
През 1804 г. Дьо Кандол получава докторска степен по медицина. Между 1806 и 1812 г., по искане на френското правителство, извършва ботанически проучвания в цялата страна, резултатите от които са публикувани през 1813 г. През 1807 г. става професор по ботаника в Университета на Монпелие. През 1816 се завръща в Женева и от следващата година е професор по естествена история в Женевския университет.
Умира на 9 септември 1841 г. в Женева на 63-годишна възраст.
Библиография
- Plantarum historia succulentarum. 1799., в 4 тома
- Astragalogia. 1802.
- Essai sur les propriétés médicales des plantes. 1804.
- Synopsis plantarum in flora Gallica descriptarum. 1806.
- Théorie élémentaire de la botanique. 1813.
- Regni vegetabilis systema naturale. 1818 – 1821., първите 2 тома
- Prodromus Systematis Naturalis Regni Vegetabilis. 1824 – 1841., първите 7 от 17 тома
Бележки
|