Китайска граматика: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м ненужни интервали в скоби; козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{без източници}} |
{{без източници}} |
||
[[Граматика]]та на [[Стандартен мандарин|стандартния китайски език]] споделя много черти с другите разновидности на китайския. Езикът почти напълно няма [[инфлекция]], така че думите обикновено имат само една граматическа форма. Категории като [[ |
[[Граматика]]та на [[Стандартен мандарин|стандартния китайски език]] споделя много черти с другите разновидности на китайския. Езикът почти напълно няма [[инфлекция]], така че думите обикновено имат само една граматическа форма. Категории като [[Число (граматика)|числена форма]] и [[Време (граматика)|време на глагола]] често не се изразяват граматически, макар да има няколко [[Частица (част на речта)|частици]], които служат за изразяване на [[Вид на глагола|аспект]] и понякога [[Наклонение (граматика)|наклонение]]. Обичайната подредба на думите е подлог-глагол-обект. |
||
== [[Части на речта]] в [[китайски език|китайския език]] == |
== [[Части на речта]] в [[китайски език|китайския език]] == |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
| colspan="3"| [[предлог|Предлози]] 介词 |
| colspan="3"| [[предлог|Предлози]] 介词 |
||
|- |
|- |
||
| colspan="3"| [[съюз (част на речта)| |
| colspan="3"| [[съюз (част на речта)|Съюзи]] 连词 |
||
|- |
|- |
||
| rowspan="4"| [[Частица (част на речта)|Частици]] 助词 |
| rowspan="4"| [[Частица (част на речта)|Частици]] 助词 |
||
Ред 101: | Ред 101: | ||
В китайския език прилагателните не се изменят по род и число. |
В китайския език прилагателните не се изменят по род и число. |
||
== Наречие == |
|||
== Местоимение [代词] == |
== Местоимение [代词] == |
||
=== Лични местоимения [人称代词] === |
=== Лични местоимения [人称代词] === |
||
Единствено число:1л:我wǒ 2л:你nǐ*:您nín 3л:м.р.:他tā ж.р.:她tā ср.р.:它tā |
Единствено число:1л:我wǒ 2л:你nǐ*:您nín 3л:м.р.:他tā ж.р.:她tā ср.р.:它tā |
||
Множествено число:1л我们wǒmen**咱们zánmen 2л你们nǐmen 3л м.р.:他们tāmen ж.р.:她们tāmen ср.р.:它们tāmen |
Множествено число:1л我们wǒmen**咱们zánmen 2л你们nǐmen 3л м.р.:他们tāmen ж.р.:她们tāmen ср.р.:它们tāmen |
||
*-你 е неофициално "ти", а 您 е официално "Вие". |
* -你 е неофициално "ти", а 您 е официално "Вие". |
||
**-1) 咱们означава "ти и аз". Използва се само в Пекин и околностите. Има отмиращи функции. |
** -1) 咱们означава "ти и аз". Използва се само в Пекин и околностите. Има отмиращи функции. |
||
2) 我们се използва в случаи за да изрази нещо подобно на "ние, без тебе". Вече се налага във всички случаи. |
2) 我们се използва в случаи за да изрази нещо подобно на "ние, без тебе". Вече се налага във всички случаи. |
||
=== Показателни местоимения === |
|||
=== Въпросителни местоимения === |
|||
=== Неопределителни местоимения === |
|||
== Глагол == |
|||
== Числително име == |
|||
== Предлог == |
|||
== Съюз == |
|||
== Частица == |
|||
[[Категория:Китайски език|Граматика]] |
[[Категория:Китайски език|Граматика]] |
||
[[Категория:Граматика по език]] |
[[Категория:Граматика по език]] |
Версия от 18:35, 2 февруари 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Граматиката на стандартния китайски език споделя много черти с другите разновидности на китайския. Езикът почти напълно няма инфлекция, така че думите обикновено имат само една граматическа форма. Категории като числена форма и време на глагола често не се изразяват граматически, макар да има няколко частици, които служат за изразяване на аспект и понякога наклонение. Обичайната подредба на думите е подлог-глагол-обект.
Части на речта в китайския език
Самостоятелни думи 实词 | Съществителни имена 名词 | ||
Глаголи 动词 | |||
Спомагателни глаголи 助动词 | |||
Прилагателни имена 形容词 | |||
Числителни имена 数词 | |||
Класификатори 量词 | |||
Именни 名量词 | |||
Глаголни 动量词 | |||
Местоимения 代词 | |||
Лични 人称代词 | |||
Показателни 指示代词 | |||
Въпросителни 疑问代词 | |||
Служебни думи 虚词 | |||
Наречия 副词 | |||
Предлози 介词 | |||
Съюзи 连词 | |||
Частици 助词 | |||
Структурни 结构助词 | |||
Аспектуални 动态助词 | |||
Модални 语气助词 | |||
Междуметия 叹词 | |||
Звукоподражателни думи 象声词 | |||
Афикси 附类 | |||
Префикси 词头 | |||
Суфикси 词尾 |
Съществително име [名词 míngcí]
Класове
В зависимост от това какво обозначават, съществителните имена в китайския се разделят на пет класа:
- 1 клас [обозначаващи одушевени лица или техен признак] – 老师 [lăoshī] учител, преподавател; 记者 [jìzhě] журналист; 爸爸 [bàba] баща; 先生 [xiānsheng] господин; 司马迁 [Sīmă Qiān] Съма Циен (лично име)
- 2 клас [обозначаващи неодушевени предмети, абстрактни понятия или техен признак] – 风景 [fēngjìng] пейзаж; 经济 [jīngjì] икономика; 苹果 [píngguŏ] ябълка; 思绪 [sīxù] мислене; 桌子 [zhuōzi] маса
- 3 клас [обозначаващи време] – 凌晨 [língchén] преди зазоряване; 以往 [yĭwàng] преди, в миналото; 春天 [chūntiān] пролет; 秋季 [qiūjì] есен; 除夕 [chūxī] навечерието на Нова година
- 4 клас [обозначаващи географски понятия и места] – 北京 [Bĕijīng] Пекин; 欧洲 [Ōuzhōu] Европа; 图书馆 [túshūguăn] библиотека; 黄河 [Huánghé] Хуанхъ; 金星 [Jīnxīng] Венера
- 5 клас [обозначаващи посока и местоположение] – тези съществителни имена се състоят от 16 прости имена и техните производни, които са представени в по-долната таблица:
Граматически особености
Род
В китайския език не съществува категорията род. В отделни случаи родът се изразява лексически и то само при лица или животни, например: 男教员 преподавател; 女教员 преподавателка; 公鸡 петел; 母鸡 кокошка.
Число
Съществителното в китайския не притежава и граматическата категория число. В основната си форма то може да обозначава както единичен предмет, така и множество еднородни предмети. Числото във всеки конкретен случай се уточнява от контекста.
Употреба на суфикса 们
Единственият показател за числото на съществителните имена в китайския е суфиксът 们 [men], който обаче е с ограничена употреба и образува основно множествено число на някои съществителни, обозначаващи лица [同志们 другари, 学生们 ученици].
Понякога с този суфикс се образува множествено число от някои съществителни, обозначаващи названия на животни, птици, и някои насекоми [松鼠们 белки, 骆驼们 камили, 蝴蝶们 буболечки].
В редки единични случаи с 们 се образува множествено число и на съществителни имена, обозначаващи неодушевени предмети [星们 звезди, 果们 плодни дръвчета].
В някои случаи суфиксът 们 се присъединява към съществителни собствени имена. В този случай той се употребява в значението "и другите", "и останалите", например: 他说罢就往里面跑, 亚丹们就着进去。 След като каза това, той се прибра в къщи, Ядан и останалите го последваха.
При употребата на суфикса 们 трябва да се имат предвид следните две особености:
- Когато съществителното име се употребява с числително име, показателно или неопределително местоимение, суфиксът 们 не се използва, а съществителното име се свързва с неговото определение посредством т.нар. класификатор (виж по-долу): 两个工人 двама работници, 三个农民 трима селяни.
- При наличието на две или повече съществителни, функциониращи като еднородни части на изречението, суфиксът 们 обикновено се поставя след второто съществително, например: 代表, 观察原和记者们 делегати, наблюдатели и кореспонденти.
Прилагателно име [形容词]
Прилагателното име е част на речта, която обозначава качествен или относителен признак на предмета. Наред с това в китайския език прилагателното може да обозначава признак на действието.
Класове
Прилагателните имена в китайския се разделят на качествени и относителни.
- Качествените прилагателни обозначават качествен признак на предмета: 红 червен; 绿 зелен; 甜 сладък; 酸 кисел; 美丽 красив; 老 стар; 大 голям; 好 хубав; 快 бърз; 可怕 страшен
- Относителните прилагателни обозначават относителен признак на предмета: 左 ляв; 右 десен; 横 хоризонтален; 竖 вертикален; 真 истински; 假 фалшив
Граматически особености
Род и число
В китайския език прилагателните не се изменят по род и число.
Местоимение [代词]
Лични местоимения [人称代词]
Единствено число:1л:我wǒ 2л:你nǐ*:您nín 3л:м.р.:他tā ж.р.:她tā ср.р.:它tā Множествено число:1л我们wǒmen**咱们zánmen 2л你们nǐmen 3л м.р.:他们tāmen ж.р.:她们tāmen ср.р.:它们tāmen
- -你 е неофициално "ти", а 您 е официално "Вие".
- -1) 咱们означава "ти и аз". Използва се само в Пекин и околностите. Има отмиращи функции.
2) 我们се използва в случаи за да изрази нещо подобно на "ние, без тебе". Вече се налага във всички случаи.