Устюрт: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- на на + на ); козметични промени |
|||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
== Геоложки строеж == |
== Геоложки строеж == |
||
Платото е изградено предимно от неогенски скални формации (варовици, мергели, глини, пясъчници). Неогенските наслаги образуват две синеклизи (на север и на юг) с полегати склонове, които са усложнени от сводови издигания и пропадания, добре изразени в релефа и отразяващи стъпаловидния строеж на епипалеозойския фундамент. Разработват се находища |
Платото е изградено предимно от неогенски скални формации (варовици, мергели, глини, пясъчници). Неогенските наслаги образуват две синеклизи (на север и на юг) с полегати склонове, които са усложнени от сводови издигания и пропадания, добре изразени в релефа и отразяващи стъпаловидния строеж на епипалеозойския фундамент. Разработват се находища на [[нефт]] и [[природен газ]].<ref name="bse"/> |
||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
=== Географско положение, релеф === |
=== Географско положение, релеф === |
||
Платото Устюрт се простира на повече от 480 km от север на юг и около 400 km от запад на изток между полуостров [[Мангишлак]] на запад, заливите Мъртъв Култук и [[Кара Богаз Гол]] на [[Каспийско море]] съответно на северозапад и югозапад, [[Аралско море]] на североизток, делтата на [[Амударя]] на изток и [[Саръкамъшка котловина|Саръкамъшката котловина]] на югоизток. В тези си граници заема площ около 200 хил.km².<ref name="bse" |
Платото Устюрт се простира на повече от 480 km от север на юг и около 400 km от запад на изток между полуостров [[Мангишлак]] на запад, заливите Мъртъв Култук и [[Кара Богаз Гол]] на [[Каспийско море]] съответно на северозапад и югозапад, [[Аралско море]] на североизток, делтата на [[Амударя]] на изток и [[Саръкамъшка котловина|Саръкамъшката котловина]] на югоизток. В тези си граници заема площ около 200 хил.km².<ref name="bse"/> |
||
Цялото плато по краищата си е обградено от стръмни, на места отвести отстъпи (т.н. ''чинкове'') с височина до 150 m, на някои места и повече – Западен Чинк, Източен Чинк, Северен Чинк и Донъзтау (на север) и Каплънкър (на юг). Като цяло платото представлява обширна заравнена повърхност със средна надморска височина 160 – 200 m, максимална '''369 m''' ({{coord|41|24|57|N|54|52|18|E}}), разположена в крайната му югозападна част, на туркменска територия. В него има редица повишения във вид на ниски валове с полегати склонове – Музбел (340 m), Карабаур (290 m) и др. и обширни затворени понижения, заети от солонци и солончаци (Барсакелмес, Агин, Каратулей, [[Ассаке-Аудан]] и др.) и пясъчни пустини (Сам, Матайкум и др.). С изветрянето на варовиците и гипса са свързани широко придставените карстови форми.<ref name="bse" |
Цялото плато по краищата си е обградено от стръмни, на места отвести отстъпи (т.н. ''чинкове'') с височина до 150 m, на някои места и повече – Западен Чинк, Източен Чинк, Северен Чинк и Донъзтау (на север) и Каплънкър (на юг). Като цяло платото представлява обширна заравнена повърхност със средна надморска височина 160 – 200 m, максимална '''369 m''' ({{coord|41|24|57|N|54|52|18|E}}), разположена в крайната му югозападна част, на туркменска територия. В него има редица повишения във вид на ниски валове с полегати склонове – Музбел (340 m), Карабаур (290 m) и др. и обширни затворени понижения, заети от солонци и солончаци (Барсакелмес, Агин, Каратулей, [[Ассаке-Аудан]] и др.) и пясъчни пустини (Сам, Матайкум и др.). С изветрянето на варовиците и гипса са свързани широко придставените карстови форми.<ref name="bse"/> |
||
=== Климат, почви, растителност === |
=== Климат, почви, растителност === |
||
Климатът е рязко континентален, сух. Валежите са екстремно ниски – около 100 mm годишно. Почвите са сивокафяви, малокарбонатни (на север) и типично карбонатни (на юг). Особено на север широко разпространение имат солончаците и сивокафявите солончакови почви. Растителността е крайно оскъдна и се състои основно от пелин и солянка. Като цяло платото е заето от пустинни ландшафти – глинесто-пелинови и пелиново-солянкови пустини в по-голямата част, на югоизток – глинесто-чакълести пустини, а на север – солончакови и пясъчни пустини. Платото се обитава от много видове животни, някои от които са характерни само за този район. Сред местните животни са: [[сайга]] (''Saiga tatarica''), [[каракал]] (''Caracal caracal'') и различни видове овце (''Ovis canadensis''). В казахстанската част на Устюрт е разположен Устюртския национален природен резерват.<ref name="bse" |
Климатът е рязко континентален, сух. Валежите са екстремно ниски – около 100 mm годишно. Почвите са сивокафяви, малокарбонатни (на север) и типично карбонатни (на юг). Особено на север широко разпространение имат солончаците и сивокафявите солончакови почви. Растителността е крайно оскъдна и се състои основно от пелин и солянка. Като цяло платото е заето от пустинни ландшафти – глинесто-пелинови и пелиново-солянкови пустини в по-голямата част, на югоизток – глинесто-чакълести пустини, а на север – солончакови и пясъчни пустини. Платото се обитава от много видове животни, някои от които са характерни само за този район. Сред местните животни са: [[сайга]] (''Saiga tatarica''), [[каракал]] (''Caracal caracal'') и различни видове овце (''Ovis canadensis''). В казахстанската част на Устюрт е разположен Устюртския национален природен резерват.<ref name="bse"/> |
||
== История == |
== История == |
||
Текуща версия към 21:58, 2 февруари 2020
| Устюрт | |
 | |
  Местоположение на картата на Казахстан | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Казахстан |
| Надм. височина | 369 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Устюрт в Общомедия | |
Устюрт (на казахски: Үстірт; на узбекски: Ustyurt; на туркменски: Üstyurt – възвишение) е обширно плато в западната част на Средна Азия – основно в Казахстан (Мангистауска област), частично в Узбекистан (Република Каракалпакстан) и в Туркменистан.[1]
Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Платото е изградено предимно от неогенски скални формации (варовици, мергели, глини, пясъчници). Неогенските наслаги образуват две синеклизи (на север и на юг) с полегати склонове, които са усложнени от сводови издигания и пропадания, добре изразени в релефа и отразяващи стъпаловидния строеж на епипалеозойския фундамент. Разработват се находища на нефт и природен газ.[1]
Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Географско положение, релеф[редактиране | редактиране на кода]
Платото Устюрт се простира на повече от 480 km от север на юг и около 400 km от запад на изток между полуостров Мангишлак на запад, заливите Мъртъв Култук и Кара Богаз Гол на Каспийско море съответно на северозапад и югозапад, Аралско море на североизток, делтата на Амударя на изток и Саръкамъшката котловина на югоизток. В тези си граници заема площ около 200 хил.km².[1]
Цялото плато по краищата си е обградено от стръмни, на места отвести отстъпи (т.н. чинкове) с височина до 150 m, на някои места и повече – Западен Чинк, Източен Чинк, Северен Чинк и Донъзтау (на север) и Каплънкър (на юг). Като цяло платото представлява обширна заравнена повърхност със средна надморска височина 160 – 200 m, максимална 369 m (), разположена в крайната му югозападна част, на туркменска територия. В него има редица повишения във вид на ниски валове с полегати склонове – Музбел (340 m), Карабаур (290 m) и др. и обширни затворени понижения, заети от солонци и солончаци (Барсакелмес, Агин, Каратулей, Ассаке-Аудан и др.) и пясъчни пустини (Сам, Матайкум и др.). С изветрянето на варовиците и гипса са свързани широко придставените карстови форми.[1]
Климат, почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е рязко континентален, сух. Валежите са екстремно ниски – около 100 mm годишно. Почвите са сивокафяви, малокарбонатни (на север) и типично карбонатни (на юг). Особено на север широко разпространение имат солончаците и сивокафявите солончакови почви. Растителността е крайно оскъдна и се състои основно от пелин и солянка. Като цяло платото е заето от пустинни ландшафти – глинесто-пелинови и пелиново-солянкови пустини в по-голямата част, на югоизток – глинесто-чакълести пустини, а на север – солончакови и пясъчни пустини. Платото се обитава от много видове животни, някои от които са характерни само за този район. Сред местните животни са: сайга (Saiga tatarica), каракал (Caracal caracal) и различни видове овце (Ovis canadensis). В казахстанската част на Устюрт е разположен Устюртския национален природен резерват.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1830 година Александър фон Хумболт провежда първите геоложки изследвания в района. През него са минавали старите кервански пътища. В подножието и на самото плато има много археологически и исторически паметници. През североизточната му част преминава учактък от жп линията Москва – Самарканд.