Ангел Чаушев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Bot: Automated text replacement (- е е + е )
Ред 7: Ред 7:
}}
}}


'''Ангел Георгиев Чаушев (Въльо)''' е е участник в комунистическото [[шумкари|съпротивително движение]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от чета „Стефан Божков“ на [[Родопски партизански отряд "Антон Иванов"]]".
'''Ангел Георгиев Чаушев (Въльо)''' е участник в комунистическото [[шумкари|съпротивително движение]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от чета „Стефан Божков“ на [[Родопски партизански отряд "Антон Иванов"]]".


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 22:28, 4 февруари 2020

Ангел Чаушев
български партизанин
Роден
Починал
10 март 1944 г. (40 г.)

Ангел Георгиев Чаушев (Въльо) е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Партизанин от чета „Стефан Божков“ на Родопски партизански отряд "Антон Иванов"".

Биография

Ангел Чаушев е роден на 28 август 1903 г. в с. Батак. Завършва прогимназиално образование. Притежава една от най-богатите библиотеки в Батак, изучава есперанто и е в кореспонденция с есперантисти от много страни, което му дава възможност да обогати своите знания и представи за света. Пише стихове.

По негова инициатива през 1928 г. се създава организация на БРП (к) в Батак. Избран е за неин секретар. За организиране и участие в митинги и събрания, за участие в дейността на кооперативните и други организации и за разпространение на идеите на социализма е многократно арестуван.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. На 2 септември 1941 г. след инцидент с полицай по повод освобождаването от полицейски конвой на Тодор Коларов, преминава със своите другари в нелегалност. Участва в създаването на първата в Родопите партизанска чета. Приема партизанско име Въльо. Партизанин от чета „Стефан Божков“ на Родопски партизански отряд "Антон Иванов". Близо три години участва във въоръжената борба.[1]

Загива на 10 март 1944 г. в сражение край гр. Брацигово.

Източници

  1. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 212