Лазар Младенов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност|епископ}}
| име = Лазар
| категория = епископ
| портрет = Lazar Mladenov.jpg
| описание = български източнокатолически и православен духовник
| роден-място = [[Банско]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Рим]], [[Италия]]
}}


'''Лазар Димитров Младенов''' е [[Църква на съединените с Рим българи|български източнокатолически]] духовник, [[епископ]] на [[Македонски български апостолически викариат|Македонския български апостолически викариат]] от 1883 до 1895 година.
'''Лазар Димитров Младенов''' е [[Църква на съединените с Рим българи|български източнокатолически]] духовник, [[епископ]] на [[Македонски български апостолически викариат|Македонския български апостолически викариат]] от 1883 до 1895 година.<ref name="Rybolt">{{cite book | title = The Vincentians: A General History of the Congregation of the Mission (Volume 5. An Era of Expansion: 1878-1919) | last = Rybolt | first = John E | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2014 | edition = | publisher = New City Press | location = New York | isbn = 978-1565485174 | doi = | pages = | url = https://books.google.bg/books?id=HBZnDwAAQBAJ&pg=PT199&lpg=PT199&dq=F%C3%A9lix+Gorlin+1856&source=bl&ots=rSPzMbgg_H&sig=ACfU3U0HMpzccm5_eBIOSFOf95pXEj4H7A&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwjC7-ail7rnAhWIyKYKHQ98CekQ6AEwAXoECAoQAQ#v=onepage&q=F%C3%A9lix%20Gorlin%201856&f=false | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>


== Биография ==
== Биография ==

Версия от 12:25, 5 февруари 2020

Лазар Младенов
български източнокатолически и православен духовник
Роден
Починал
4 март 1918 г. (63 г.)

РелигияЦърква на съединените с Рим българи
Учил вИстанбулски френски колеж „Сен Беноа“
Лазар Младенов в Общомедия

Лазар Димитров Младенов е български източнокатолически духовник, епископ на Македонския български апостолически викариат от 1883 до 1895 година.[1]

Биография

Роден е на 11 юни 1854 година в Банско, тогава в Османската империя, в семейството на учителя и свещеник от Банско Димитър Арабаджиев. Поп Димитър поддържал връзка с Драган Цанков и пишел дописки във вестник „България“. Сестрата на Лазар Милана Димитрова е деятелка на банския комитет на ВМОРО, а брат му Иван Младенов е български учител и революционер. Лазар получава основно образование в Банско, а след това учи във френското училище на лазаристите в Солун и в лазаристкия колеж „Сен Беноа“ (Свети Бенедикт) в Цариград.

На 30 септември 1874 година влиза в ордена на лазаристите.[2]

Завършва Турийската гимназия, а духовното си висше образование в Париж. През юни 1878 година, като запознат с българските работи е част от френската делегация на Берлинския конгрес. Същата година е изпратен да преподава в цариградския колеж „Сен Беноа“, но скоро поема по свещеническото поприще и започва да служи сред униатите в Солун.

Лазар Младенов като македонски български епископ

Във връзка с административното преустройство на Католическата църква в България на 12 юни 1883 година е назначен за апостолически наместник за българите-католици в Македония и е ръкоположен за саталски епископ (Satalensis) от Нил Изворов.[2] В началото на 1884 година получава покана за лична среща с папа Лъв XIII в Рим, където е потвърдено назначението на младия епископ за апостолически викарий на Македонския български апостолически викариат, обхващаш българите униати в цяла Македония, със седалище в Солун. По време на неговото епископско служение в края на 80-те години унията в Македония достига своя апогей.

Епископ Младенов със свои средства и с добити благодарение на неговата енергичност и инициативност помощи урежда много училища в своята епархия, както и непълна гимназия в Кукуш. През 1890 година инициативността му довела до полагане на основния камък на Българо-католическата катедрала в неговото архиерейско седалище. През 1894 година финансови скандали и любовни афери[3] пораждат конфликт с лазаристите и се стига до напускането му на епископската катедра и отзоването му от длъжността от турското правителство в края на октомври 1894 година. Наследен е от Епифаний Шанов.

В началото на декември 1894 година Лазар Младенов се обръща с молба към Светия синод в София да бъде приет в православието.[4] Молбата е одобрена веднага с постановление от 8 декември от същата година и получава титлата браницки. Разкаян, след шест месеца той отново се връща към католицизма и през 1896 година заминава за Рим. Първоначално заема поста на съветник по източните въпроси. Запазвайки това звание, в началото на века е назначен за поддиректор на Ватиканската библиотека. За 18 години на този пост написва книга върху историята на България въз основа на непубликувани документи от подведомствената му библиотека, която остава неиздадена.[5]

От 1900 година живее в Рим, където е съветник при ватиканското управление по източните въпроси и поддиректор на Ватиканската библиотека.[6] Умира в Рим през на 4 март 1918 година.[2]

Бележки

  1. Rybolt, John E. The Vincentians: A General History of the Congregation of the Mission (Volume 5. An Era of Expansion: 1878-1919). New York, New City Press, 2014. ISBN 978-1565485174.
  2. а б в Bishop Lazzaro Mladenoff, C.M. † // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 4 октомври 2015.
  3. Kirche im Osten, том 24/1981, стр. 203
  4. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско – Васил Кънчов, стр. 323.
  5. Епископ Лазар Младенов // Католическа апостолическа екзархия София. Посетен на 4 октомври 2015.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 434.
пръв македонски български апостолически викарий
(12 юни 1883 – 8 април 1895)
Епифаний Шанов
Томас Кулински саталски епископ
(12 юни 1883 – декември 1894)
Климент браницки епископ
(декември 1894 – май 1895)
Неофит
саталски епископ
(май 1895 – 4 март 1918)
Франсоа-Жозеф Дантен