Петко Дудов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Петър Дудов | име-оригинал = | категория = | описание = | п...“
 
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| пол = мъжки
| пол = мъжки
| име-рождено =
| име-рождено =
| роден-място = ?
| роден-място = [[Долно Левски]], [[Царство България]]
| починал-място =
| починал-място =
| националност =
| националност =
Ред 25: Ред 25:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е през 1919 г. По време на Втората световна война е партизанин. Завършва средно реално образование. По-късно учи във Военната академия в София и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/1393---239--25--1964-- Протокол № 239 от 25 август 1964]</ref>. В периода 1954 – 1963 г. е председател на [[ПФК ЦСКА (София)]]<ref>[https://cska1948.weebly.com/105910871088107210741085108010941080.html Началници на ФК ЦСКА]</ref>. На 25 март 1969 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5087161&ilgid=10035832&aelgid=16035127 ЦДА – 12, А.Е.662,ф.117,Оп.33]</ref>. Към 1964 г. е началник-щаб на ПВО и ВВС. През 80-те години е заместник-началник на Генералния щаб. През 2019 г. е награден с Награден знак „За достойнство и чест“ – първи вариант<ref>[https://armymedia.bg/archives/147898 Със заповед на министър Каракачанов бяха наградени фронтоваци столетници]</ref>.
Роден е на 10 март 1919 г. в пазарджишкото село [[Долно Левски]]. От 1934 г. е член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. От 25 юни 1944 г. е партизанин и командир на чета в партизански отряд „Васил Левски“. На 14 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на първи армейски инженерен полк<ref>Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 414</ref>. Завършва средно реално образование. По-късно учи във Военната академия в София и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/1393---239--25--1964-- Протокол № 239 от 25 август 1964]</ref>. В периода 1954 – 1963 г. е председател на [[ПФК ЦСКА (София)]]<ref>[https://cska1948.weebly.com/105910871088107210741085108010941080.html Началници на ФК ЦСКА]</ref>. На 25 март 1969 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен<ref>[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5087161&ilgid=10035832&aelgid=16035127 ЦДА – 12, А.Е.662,ф.117,Оп.33]</ref>. Към 1964 г. е началник-щаб на ПВО и ВВС. През 80-те години е заместник-началник на Генералния щаб. През 2019 г. е награден с Награден знак „За достойнство и чест“ – първи вариант<ref>[https://armymedia.bg/archives/147898 Със заповед на министър Каракачанов бяха наградени фронтоваци столетници]</ref>.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 16:48, 5 февруари 2020

Петър Дудов
български генерал
Роден
Петко Христосков Дудов
10 март 1919 г. (105 г.)

Учил въвВоенна академия „Георги Раковски“

Петко Христосков Дудов е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Биография

Роден е на 10 март 1919 г. в пазарджишкото село Долно Левски. От 1934 г. е член на РМС, а от 1940 г. и на БКП. От 25 юни 1944 г. е партизанин и командир на чета в партизански отряд „Васил Левски“. На 14 септември 1944 г. е назначен за помощник-командир на първи армейски инженерен полк[1]. Завършва средно реално образование. По-късно учи във Военната академия в София и Военната академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР[2]. В периода 1954 – 1963 г. е председател на ПФК ЦСКА (София)[3]. На 25 март 1969 г. е награден с орден „Народна република България“ – I степен[4]. Към 1964 г. е началник-щаб на ПВО и ВВС. През 80-те години е заместник-началник на Генералния щаб. През 2019 г. е награден с Награден знак „За достойнство и чест“ – първи вариант[5].

Източници