Милка Петрова-Коралова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26: Ред 26:


== Биография ==
== Биография ==
Ражда се на [[8 септември]] [[1906]] г. в [[София]]. Баща ѝ е [[Асен Петров|д-р Асен Маринчов Петров]] ([[Плевен]], 1862 – 1920), активен участник в изграждането на българската здравна система. Майка ѝ е Елена Григорова Радева-Петрова<ref>http://bauw-bg.com/?page_id=88</ref> ([[Тулча]], 1876/77 – 1926), филоложка, учителка в І девическа гимназия в София до женитбата си. Милка е четвърто дете в семейството.
Ражда се на [[8 септември]] [[1906]] г. в [[София]]. Баща ѝ е [[Асен Петров|д-р Асен Маринчов Петров]] ([[Плевен]], 1862 – [[София]], 1920), лекар - хирург, учен и преподавател, активен участник в изграждането на българската здравна система. Майка ѝ е Елена Григорова Радева-Петрова<ref>http://bauw-bg.com/?page_id=88</ref> ([[Тулча]], 1876/77 – София, 1926), филоложка, учителка в І девическа гимназия в София до женитбата си, учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше образование. Милка е четвърто дете в семейството.


От най-ранна възраст Милка Петрова проявява интерес към литературата. Още в детството си чете книгите от бащината си библиотека и изучава чужди езици.
От най-ранна възраст Милка Петрова проявява интерес към литературата. Още в детството си чете книгите от бащината си библиотека и изучава чужди езици.

Версия от 16:52, 6 февруари 2020

Милка Петрова-Коралова
Родена8 септември 1906 г.
Починала27 май 1944 г. (37 г.)
Професияучителка по френски език, писателка, издателка, редакторка, преводачка
Националност България
Активен период1933 – 1942 г.
Жанрромани, повести, приказки, пътеписи, учебници по френски език, преводи на френска литература
Известни творби„Сама по света“
СъпругЕмил Коралов
ДецаЯсен Коралов (1934 – 1964), Андрей Коралов (1938 – 1987), Любомир Коралов (1944)

Милка Петрова-Коралова е българска писателка, издателка, редакторка и преводачка, получила известност през 30-те и началото на 40-те години на 20 век. Нейна емблематична книга е романът с автобиографична основа „Сама по света“.[1]

Биография

Ражда се на 8 септември 1906 г. в София. Баща ѝ е д-р Асен Маринчов Петров (Плевен, 1862 – София, 1920), лекар - хирург, учен и преподавател, активен участник в изграждането на българската здравна система. Майка ѝ е Елена Григорова Радева-Петрова[2] (Тулча, 1876/77 – София, 1926), филоложка, учителка в І девическа гимназия в София до женитбата си, учредителка и първа председателка на Дружеството на българките с висше образование. Милка е четвърто дете в семейството.

От най-ранна възраст Милка Петрова проявява интерес към литературата. Още в детството си чете книгите от бащината си библиотека и изучава чужди езици.

След като завършва средното си образование, през 1924 г. Милка заминава да учи във Франция, в Гренобъл. 19-годишна, далеч от дома си, губи майка си, баща ѝ умира по-рано, когато е 14-годишна. До завършване на пълнолетие (21 години), неин настойник става брат ѝ Марин, който учи в Монпелие, после в Париж, а сестра ѝ Мария – в École normale supérieure в Севър, където се записва да следва и Милка.

На 23 години тя завършва висшето си образование и става асистент и води упражненията по български език и литература в École nationale des langues orientales vivantes в Париж (висше училище за източни езици, учебни години 1929 – 1930 и 1930 – 1931), като взема дейно участие в научния кръг на бъдещия българист Роже Бернар. Студентските ѝ години са изпълнени с пътувания из цяла Европа. Обикаля Франция, Италия, Германия, Дания, Норвегия, Белгия, Полша, Чехословакия и Гърция. Стига до Африка – Сахара и Египет. Запознава се с исторически и културни паметници и изучава живота и нравите на местните хора. По-късно публикува във в. „Мир“ своите пътеписи и наблюдения за тези страни.

В периода 1931 – 1933 г. продължава своята преподавателска дейност и в България. След като се завръща се от Париж в София, Милка Петрова започва работа като учителка по френски език във Втора девическа гимназия в София. През лятото на 1933 г. сключва брак с писателя Емил Коралов. Кумува им Димитър (Миката) Шишманов, дипломат и писател. Същата година излиза нейната детска книжка „Малката героиня. Безстрашната борба на една малка испанка с американските разбойници“ [София, печ. „Доверие“].

През октомври 1933 г. заедно с Емил Коралов и с неговите братя Лъчезар и Веселин Станчеви основават седмичния детски вестник с библиотека „Весела дружина“. Редактиран съвместно с Асен Разцветников и Ценко Цветанов (Косе Босе) и илюстриран от Вадим Лазаркевич, Вера Лукова и Стоян Венев, „Весела дружина“ се превръща в най-продължително излизалия у нас детски вестник (до 1947 г.). На 7 май 1934 г. Милка Петрова-Коралова е приета за член на Дружеството на детските писатели (Протокол № 1 от ІІІ общо годишно събрание на Дружеството на детските писатели, проведено в сградата на Върховния читалищен съюз). Публикува и книгите:

  • „Из тайните на Париж. Живота на едно скитниче“[София, печ. „Доверие“];
  • „Чудното пътешествие в Индия“;
  • „Циркът Морено: Подвигът на Жан Каску“;
  • „Пътешествието на две деца към екватора“ [София, печ. „Доверие“].

Милка и Емил Коралови, заедно със Светослав Минков и Георги Цанев започват да издават в.“Прожектор” – седмичник за „литература, изкуство, театър, критика, кино, обществени въпроси“, наречен по-късно „ЛИК“.

През 1935 г. излизат от печат книгите:

  • „Чудесната перла. Добрият и лошият приятел“;
  • „Из Европа“, част първа от нейния роман за деца и юноши „Сама по света. Странстванията на едно момиче“, който придобива широка популярност.

Подготвя за печат и останали три части на романа-пътепис. През 1938 г. Милка Петрова издава книгите:

  • „В Лондон“, част четвърта от „Сама по света“ [София, печ. „Доверие“];
  • „Мраморната статуя на Света Богородица“, роман за деца и юноши, [София, печ. „Доверие“, Библиотека „Весела дружина“, г. І, кн. 4].

През 1939 г. в превод на Милка Петрова-Коралова излиза книгата на Ев. Кюри „Мадам Кюри. Романизована биография.“ През 1942 г. излиза книгата ѝ „Кой е виновният“ [София, печ. „Доверие“, Библиотека „Герои“, г. І, кн. 10] и издава в съавторство с Лъчезар Станчев „Учебник по френски език за ІІІ прогимназиален клас“ [София, печ. Т. Т. Драгиев]. През 1943 г. излизат от печат книгите:

  • „Приключения из Африка“ [София, печ. „Братя Миладинови“];
  • „Приключения в Египет“ [София, в. „Весела дружина“];
  • „Безразсъдна постъпка“. Роман за деца и юноши [София, печ. „Братя Миладинови“];
  • „Най-малкият брат“ [София, Литопечат] и [Библиотека „Герои“, г. І, кн. 27].

След изчерпването на първия тираж, излизат вторите издания на книгите:

  • „Из Европа“, част първа на романа за деца и юноши „Сама по света. Странстванията на едно момиче“;
  • „Мраморната статуя на Света Богородица“. Роман за деца и юноши [София, печ. „Братя Миладинови“];
  • „Пътешествието на две деца към екватора“ [Библиотека „Герои“, г. ІІ, кн. 9];
  • „Учебник по френски език за ІІІ прогимназиален клас“ [София, печ. Т. Т. Драгиев].

По време на бомбардировките над София през януари 1944 г., семейството е евакуирано в село Бутан, Врачанско, където се ражда най-малкият син на Милка и Емил Коралови – Любомир, а на 27 май, след тежко боледуване и операция, Милка Петрова-Коралова умира в болницата на Ботевград на 37-годишна възраст.

Източници