Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен: Разлика между версии
{{lang-de}} => {{lang|de}} |
м Bot: Automated text replacement (-голямия +големия) |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
През май 1410 г. крал [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт III от Пфалц]] от род [[Вителсбахи]] (крал 1400-1410) нарежда разделянето на неговия [[алод]] между неговите още живи четири сина, които изпълняват това след смъртта му на 3 октомври 1410 г. |
През май 1410 г. крал [[Рупрехт (Свещена Римска империя)|Рупрехт III от Пфалц]] от род [[Вителсбахи]] (крал 1400-1410) нарежда разделянето на неговия [[алод]] между неговите още живи четири сина, които изпълняват това след смъртта му на 3 октомври 1410 г. |
||
Вторият му по-малък син Стефан фон Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен (1385–1459) получава лявия бряг на Рейн. През 1444 г. решават територията да се раздели. На 14 февруари 1459 г. синовете му [[Фридрих I (Пфалц-Зимерн)|Фридрих I]] и [[Лудвиг I (Пфалц-Цвайбрюкен)|Лудвиг I]] наследяват баща си [[пфалцграф]] и [[херцог]] Стефан. По- |
Вторият му по-малък син Стефан фон Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен (1385–1459) получава лявия бряг на Рейн. През 1444 г. решават територията да се раздели. На 14 февруари 1459 г. синовете му [[Фридрих I (Пфалц-Зимерн)|Фридрих I]] и [[Лудвиг I (Пфалц-Цвайбрюкен)|Лудвиг I]] наследяват баща си [[пфалцграф]] и [[херцог]] Стефан. По-големият Фридрих I получава Пфалц-Зимерн, северната част на княжество Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен (1453-1459), a по-малкият Лудвиг I получава южната част – ''Пфалц-Цвайбрюкен''. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 15:39, 8 февруари 2020
Княжеството Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен (на немски: Fürstentum Pfalz-Simmern-Zweibrücken) е княжество на Свещената Римска империя и през първата половина на 15 век едно от най-важните владения между Рейн и Мозел. То е създадено през 1410 г. при разделянето на четири части на Рейнското пфалцграфство и през 1453/1459 г. е разделено на двете територии Пфалц-Зимерн и Пфалц-Цвайбрюкен. Столици са Зимерн и Майзенхайм.
През май 1410 г. крал Рупрехт III от Пфалц от род Вителсбахи (крал 1400-1410) нарежда разделянето на неговия алод между неговите още живи четири сина, които изпълняват това след смъртта му на 3 октомври 1410 г.
Вторият му по-малък син Стефан фон Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен (1385–1459) получава лявия бряг на Рейн. През 1444 г. решават територията да се раздели. На 14 февруари 1459 г. синовете му Фридрих I и Лудвиг I наследяват баща си пфалцграф и херцог Стефан. По-големият Фридрих I получава Пфалц-Зимерн, северната част на княжество Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен (1453-1459), a по-малкият Лудвиг I получава южната част – Пфалц-Цвайбрюкен.
Източници
- Frank Wagner, Die Finanz- und Dienstordnung für das Herzogtum Pfalz-Zweibrücken-Simmern und die Grafschaft Veldenz von 1443. In: Kaiserslauterer Jahrbuch für pfälzische Geschichte und Volkskunde, Band 2/3, Kaiserslautern 2003, S. 21-130.