Микревска базилика: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакция
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 5x тире, 4 интервала, URL, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
 
Ред 18: Ред 18:
| категория= християнство
| категория= християнство
}}
}}
'''Микревската базилика''' или '''Долно Градище''' е раннохристиянска църква в развалини край светиврачкото село [[Микрево]], [[България]].<ref name="Свети места">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://svetimesta.com/%D0%A0%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%86%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B2%D0%B8/%D0%91%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%20%D0%B2%20%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0%20-%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%89%D0%B5%D1%82%D0%BE%20-%20%D1%81.%20%D0%9C%D0%B8%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE | заглавие= Базилика в м. Долно Градище - с. Микрево |достъп_дата =28 януари 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Свети места |цитат= |език= }}</ref>
'''Микревската базилика''' или '''Долно Градище''' е раннохристиянска църква в развалини край светиврачкото село [[Микрево]], [[България]].<ref name="Свети места">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://svetimesta.com/Раннохристиянски-църкви/Базилика%20в%20местността%20-Градището%20-%20с.%20Микрево | заглавие= Базилика в м. Долно Градище – с. Микрево |достъп_дата =28 януари 2017 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Свети места |цитат= |език= }}</ref>


== Местоположение ==
== Местоположение ==
Ред 31: Ред 31:
Базиликата е трикорабна с неразчленен нартекс, презвитерий, кръщелня, екзонартекс, атрий и странични помещения. Изградена е от речни камъни, отчасти от тухли и архитектурни елементи втора употреба. Спойката е хоросан. Апсидата, с която завършва централният кораб на изток е полукръгла отвън и отвътре. В олтара пред апсидата е открита подова многоцветна мозайка с геометрични и растителни елементи, която отнесена за съхранение в Археологическия музей в Сандански. Кръщелнята (баптистерият) е залепена отвъд до северната стена на северния кораб, през който се влиза в нея. На изток тя също завършва с апсида. От нартекса, който е с дължина равна на ширината на храма, има входове и за трите кораба. За праг на широката врата към екзонартекса на запад са служили два масивни мраморни блока. Атрият на запад е правоъгълен с размери 9 на 5 m и вход от юг. В средата му има три зидани колони, които са крепели покрива. За база на дървена колона е използван мраморен надгробен стълб със седем реда надпис от късната римска епоха. Южната стена на двора достига 1,70 m височина и е най-добре запазената в комплекса.<ref name="Свети места"/>
Базиликата е трикорабна с неразчленен нартекс, презвитерий, кръщелня, екзонартекс, атрий и странични помещения. Изградена е от речни камъни, отчасти от тухли и архитектурни елементи втора употреба. Спойката е хоросан. Апсидата, с която завършва централният кораб на изток е полукръгла отвън и отвътре. В олтара пред апсидата е открита подова многоцветна мозайка с геометрични и растителни елементи, която отнесена за съхранение в Археологическия музей в Сандански. Кръщелнята (баптистерият) е залепена отвъд до северната стена на северния кораб, през който се влиза в нея. На изток тя също завършва с апсида. От нартекса, който е с дължина равна на ширината на храма, има входове и за трите кораба. За праг на широката врата към екзонартекса на запад са служили два масивни мраморни блока. Атрият на запад е правоъгълен с размери 9 на 5 m и вход от юг. В средата му има три зидани колони, които са крепели покрива. За база на дървена колона е използван мраморен надгробен стълб със седем реда надпис от късната римска епоха. Южната стена на двора достига 1,70 m височина и е най-добре запазената в комплекса.<ref name="Свети места"/>
.
.

== Литература ==
== Литература ==
* {{Цитат периодика| last = Ценова | first = Силвия | authorlink = | coauthors = | year =София, 2004 | month = | title =Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево, Община Струмяни | journal = Археологически обекти и разкопки - 2003 | volume = | issue = | pages =126 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last = Ценова | first = Силвия | authorlink = | coauthors = | year =София, 2004 | month = | title =Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево, Община Струмяни | journal = Археологически обекти и разкопки – 2003 | volume = | issue = | pages =126 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last = Петков | first = Владимир, С. Ценова| authorlink = | coauthors = | year =София, 2005 | month = | title = Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево| journal = Археологически обекти и разкопки - 2004 | volume = | issue = | pages =207 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last = Петков | first = Владимир, С. Ценова| authorlink = | coauthors = | year =София, 2005 | month = | title = Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево| journal = Археологически обекти и разкопки – 2004 | volume = | issue = | pages =207 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last= Петков | first =Владимир, Светла Петрова | authorlink = | coauthors = | year =София, 2006 | month = | title =Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево | journal =Археологически обекти и разкопки - 2005 | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last= Петков | first =Владимир, Светла Петрова | authorlink = | coauthors = | year =София, 2006 | month = | title =Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево | journal =Археологически обекти и разкопки – 2005 | volume = | issue = | pages = | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last =Петков | first =Владимир | authorlink = | coauthors = | year =София, 2008 | month = | title =Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“ при с. Микрево | journal =Археологически обекти и разкопки - 2007 | volume = | issue = | pages =492-493 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}
* {{Цитат периодика| last =Петков | first =Владимир | authorlink = | coauthors = | year =София, 2008 | month = | title =Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“ при с. Микрево | journal =Археологически обекти и разкопки – 2007 | volume = | issue = | pages =492 – 493 | doi = | id = | url = | format = | accessdate = }}


== Бележки ==
== Бележки ==

Текуща версия към 20:27, 8 февруари 2020

Микревска базилика
Карта
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоМикрево
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоСанданско
Тип на сградататрикорабна базилика
ИзгражданеIV – VI век
Статутнедействащ храм
Състояниеразвалини

Микревската базилика или Долно Градище е раннохристиянска църква в развалини край светиврачкото село Микрево, България.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена на няколкостотин метра северно от късноантичната крепост Горно Градище, на 3 km северозападно от Микрево и югоизточно от Каменица.[1] Комплексът заема площ от 0,3 ha на заравнена тераса в най-източните ридове на Малешевската планина, високо над западния бряг на Струма.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е открита през 1996 години и веднага са проведени археологически проучвания, които продължават няколко години под ръководството на Владимир Петков от Археологическия музей в Сандански с помощници Светла Петрова от Националния археологически институт с музей, С. Ценова, уредник музейната сбирка в Струмяни и А. Ковачев от Археологическия музей в Сандански. При разкопките е разкрита напълно стратиграфията на обекта, който е консервиран и са направени сондажни проучвания на съседната крепост.[1]

При сондаж в южния кораб на църквата на 2 m дълбочина е открит културен пласт с керамика, датирана в желязната епоха. Базиликалният комплекс е изграден на три етапа в периода IV до VI в. Големите размери и стилът на храма водят до предположение, че той е епископски, и че това е била лятната резиденция на епископа на Партикополис. Комплексът е унищожен заедно с Партикополис при варварските нашествия в средата на VI век.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Базиликата е трикорабна с неразчленен нартекс, презвитерий, кръщелня, екзонартекс, атрий и странични помещения. Изградена е от речни камъни, отчасти от тухли и архитектурни елементи втора употреба. Спойката е хоросан. Апсидата, с която завършва централният кораб на изток е полукръгла отвън и отвътре. В олтара пред апсидата е открита подова многоцветна мозайка с геометрични и растителни елементи, която отнесена за съхранение в Археологическия музей в Сандански. Кръщелнята (баптистерият) е залепена отвъд до северната стена на северния кораб, през който се влиза в нея. На изток тя също завършва с апсида. От нартекса, който е с дължина равна на ширината на храма, има входове и за трите кораба. За праг на широката врата към екзонартекса на запад са служили два масивни мраморни блока. Атрият на запад е правоъгълен с размери 9 на 5 m и вход от юг. В средата му има три зидани колони, които са крепели покрива. За база на дървена колона е използван мраморен надгробен стълб със седем реда надпис от късната римска епоха. Южната стена на двора достига 1,70 m височина и е най-добре запазената в комплекса.[1] .

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ценова, Силвия. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево, Община Струмяни // Археологически обекти и разкопки – 2003. София, 2004. с. 126.
  • Петков, Владимир, С. Ценова. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево // Археологически обекти и разкопки – 2004. София, 2005. с. 207.
  • Петков, Владимир, Светла Петрова. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево // Археологически обекти и разкопки – 2005. София, 2006.
  • Петков, Владимир. Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“ при с. Микрево // Археологически обекти и разкопки – 2007. София, 2008. с. 492 – 493.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д е Базилика в м. Долно Градище – с. Микрево // Свети места. Посетен на 28 януари 2017.
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Микревска_базилика&oldid=9892873“.