Орсо I Партечипацио: Разлика между версии
Нова страница: „'''Орсо I Партечипацио''' ({{lang|la|Ursus Particiacus}}, {{lang|it|Orso I Partecipazio}}), известен още като '''Orso I Badoer''',...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 10:59, 9 февруари 2020
Орсо I Партечипацио (на латински: Ursus Particiacus, на италиански: Orso I Partecipazio), известен още като Orso I Badoer, е четиринадесети дож на Венецианската република. Управлява от 864 до 881 г.
Орсо вероятно е внук на дожа Анджело Партечипацио. Той е избран на поста след убийството на предшественика му Пиетро Традонико, чиито убийци са заловени в края на същата година, съдени и екзекутирани.[1]
Орсо Партечипацио предприема кампании срещу сарацините и пиратите, нападащи Адриатическото крайбрежие. Подема строежи в Риалто, подновява забраната за търговията с роби. Получава титлата „протоспатор“ от византийския император Василий I Македонец, за чиято племенница се предполага, че е женен.
Умира през 881 г. от естествена смърт[2] и е наследен на поста от сина му Джовани II Партечипацио.
Семейство
Не е известно името на съпругата на Орсо Партечипацио, но има предположения, че може да е племенница на император Василий I Македонец. Според „Венецианска хроника“ на Йоан Дякон от нея той има шест деца - Джовани, Бадоарио, Орсо, Пиетро, Фелиция и Джована.
Бележки
- ↑ Donald M. Nicol, Byzantium and Venice: A Study in diplomatic and cultural relations (Cambridge: University Press, 1988), p. 35
- ↑ Немецкая национальная библиотека, Берлинская государственная библиотека, Баварская государственная библиотека и др. Record #1017962901 // Общий нормативный контроль (GND) — 2012—2016
| Пиетро Традонико | → | дож на Венецианската република (864 – 881) | → | Джовани II Партечипацио |