Добромир (село): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
== География == |
== География == |
||
Село Добромир е разположено в северното подножие на [[Камчийска планина]], [[Източна Стара планина]], в долината на река [[Луда Камчия]]<ref>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 5, стр. 1806, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>, край източния бряг на язовир [[Цонево (язовир)|Цонево]] при вливането на реката в началото на [[язовир]]а в най-югозападната му част. |
Село Добромир е разположено в северното подножие на [[Камчийска планина]], [[Източна Стара планина]], в долината на река [[Луда Камчия]]<ref name=ГЕБ>[[Голяма енциклопедия „България“]], том 5, стр. 1806, [[Труд (издателство)|Книгоиздателска къща „Труд“]], София, [[2012]] г.</ref>, край източния бряг на язовир [[Цонево (язовир)|Цонево]] при вливането на реката в началото на [[язовир]]а в най-югозападната му част. Климатът е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]], почвите в землището са [[Канелени горски почви|канелени горски]] и излужени и [[Сиви горски почви|сиви горски]].<ref>[https://obstinaruen.com/природни-реруси/ Община Руен, ''Природни ресурси'']</ref> |
||
През Добромир минава третокласният [[Републикански път III-208]] – в границите на селото негова главна улица, който ''на север'' води през селата [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – през селата [[Билка (село)|Билка]] и [[Дъскотна]] към град [[Айтос]]. На около половин километър северно след Добромир от третокласния път |
През Добромир минава третокласният [[Републикански път III-208]] – в границите на селото негова главна улица, който ''на север'' води през селата [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – през селата [[Билка (село)|Билка]] и [[Дъскотна]] към град [[Айтос]], а с отклонение по третокласния [[Републикански път III-2085]] – към село Руен. На около половин километър северно след Добромир от третокласния път III-208 вдясно, на изток, се отклонява местен път към близката кариера „Добромир“ за добив на [[варовик]], а на около километър вдясно, покрай източния бряг на язовира – път към [[Скала|скалното]] образувание [[Чудни скали]]. |
||
[[Надморска височина|Надморската височина]] на страната откъм язовира е около 65 – 75 m, нараства на изток до около 120 m, а в центъра на селото е около 76 m. |
[[Надморска височина|Надморската височина]] на страната откъм язовира е около 65 – 75 m, нараства на изток до около 120 m, а в центъра на селото е около 76 m. |
||
Ред 30: | Ред 30: | ||
== История == |
== История == |
||
След завършилата през 1878 г. [[Руско-турска война (1877 – 1878)|Руско-турска война]], селото остава на територията на [[Източна Румелия]]. То се намира в България от [[1885]] г. – с името ''Касъклар кайряк'' (Кайряк махле), след извършеното [[Съединение на Източна Румелия с Княжество България]]. Преименувано е на ''Добромир'' през [[1934]] г.<ref>[[Николай Мичев]], [[Петър Коледаров|П. Коледаров]] – Речник на [[селище|селищата]] и селищните имена в [[България]] [[1878]] – [[1987]]; „[[Наука и изкуство]]“, София, [[1989]] г., стр. 99; ''министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.''</ref> |
|||
=== Просветна дейност === |
|||
От [[1910]] г. в паянтова сграда в двора на [[джамия]]та се е изучавало [[ислям]]ско вероучение. През [[1933]] г. се въвежда [[латиница]] в обучението на учениците. Учители са лица, завършили духовни училища. До [[1947]] г. училището е частно. От 1948 г. училището е обявено за държавно с назначени и платени учители, които са нередовни и без педагогическа правоспособност. През учебната 1955/1956 г. се открива прогимназия със слети класове до VІ клас. През 1960 г. е построен първият етаж на училищната сграда с три учебни стаи. Учи се на две смени. Същата година се въвежда и обучението на български език. През 1982 г. се построява и вторият етаж на [[основно училище|основното училище]] „[[Алеко Константинов]]“ и се преминава на една смяна на обучение.<ref>[http://ou-alekokonstantinov.iweb.bg/index.php Основно училище "Алеко Константинов", село Добромир; сайт]</ref> |
|||
== Религии == |
== Религии == |
||
== Обществени институции == |
== Обществени институции == |
||
== Културни и природни забележителности == |
== Културни и природни забележителности == |
||
В местността ''[[Балабандере|Балабан дере]]'' се намират скалните образувания ''Свинската глава'', ''Костенурката'' и ''Калпак Кайа''.<ref name=ГЕБ/> |
|||
== Редовни събития == |
== Редовни събития == |
||
<!-- == Личности == --> |
<!-- == Личности == --> |
Версия от 09:47, 10 февруари 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Добромир.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Добромир | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 1036 души[1] (15 март 2024 г.) 55,6 души/km² |
Землище | 18,636 km² |
Надм. височина | 90 m |
Пощ. код | 8552 |
Тел. код | 05945 |
МПС код | А |
ЕКАТТЕ | 21614 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Бургас |
Община – кмет | Руен Ахмед Мехмед (ДПС; 2023) |
Кметство – кмет | Добромир Мехмед Смаил (ДПС) |
Добромир в Общомедия |
Добромѝр е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.
География
Село Добромир е разположено в северното подножие на Камчийска планина, Източна Стара планина, в долината на река Луда Камчия[2], край източния бряг на язовир Цонево при вливането на реката в началото на язовира в най-югозападната му част. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са канелени горски и излужени и сиви горски.[3]
През Добромир минава третокласният Републикански път III-208 – в границите на селото негова главна улица, който на север води през селата Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – през селата Билка и Дъскотна към град Айтос, а с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 – към село Руен. На около половин километър северно след Добромир от третокласния път III-208 вдясно, на изток, се отклонява местен път към близката кариера „Добромир“ за добив на варовик, а на около километър вдясно, покрай източния бряг на язовира – път към скалното образувание Чудни скали.
Надморската височина на страната откъм язовира е около 65 – 75 m, нараства на изток до около 120 m, а в центъра на селото е около 76 m.
Около 2 km на запад-северозапад от Добромир, отвъд язовира се намира село Струя, а между Струя и язовира минава железопътната линия Варна – Карнобат.
Населението на село Добромир[4], наброявало 785 души към 1934 г., достига максимума си от 1148 души към 1965 г., а към 2018 г. наброява 1027 души.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1089 лица, за 3 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 977 – към „турска“ и за останалите не е даден отговор.[5]
История
След завършилата през 1878 г. Руско-турска война, селото остава на територията на Източна Румелия. То се намира в България от 1885 г. – с името Касъклар кайряк (Кайряк махле), след извършеното Съединение на Източна Румелия с Княжество България. Преименувано е на Добромир през 1934 г.[6]
Просветна дейност
От 1910 г. в паянтова сграда в двора на джамията се е изучавало ислямско вероучение. През 1933 г. се въвежда латиница в обучението на учениците. Учители са лица, завършили духовни училища. До 1947 г. училището е частно. От 1948 г. училището е обявено за държавно с назначени и платени учители, които са нередовни и без педагогическа правоспособност. През учебната 1955/1956 г. се открива прогимназия със слети класове до VІ клас. През 1960 г. е построен първият етаж на училищната сграда с три учебни стаи. Учи се на две смени. Същата година се въвежда и обучението на български език. През 1982 г. се построява и вторият етаж на основното училище „Алеко Константинов“ и се преминава на една смяна на обучение.[7]
Религии
Обществени институции
Културни и природни забележителности
В местността Балабан дере се намират скалните образувания Свинската глава, Костенурката и Калпак Кайа.[2]
Редовни събития
Образование
- В село Добромир се намира Основно училище „Алеко Константинов“ и Народно читалище „Светлина“.
Източници и бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Голяма енциклопедия „България“, том 5, стр. 1806, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ Община Руен, Природни ресурси
- ↑ Справка за населението на с. Добромир, общ. Руен, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., Добромир
- ↑ Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 99; министерска заповед 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г.
- ↑ Основно училище "Алеко Константинов", село Добромир; сайт
Вижте също
Външни препратки
|