Костур (град): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 167: Ред 167:
В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1355<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.]</ref> или според други данни 137 семейства с 588 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.]</ref>
В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1355<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.]</ref> или според други данни 137 семейства с 588 души.<ref>[http://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref> В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/044.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.]</ref>


След разгрома на Гърция във Втората световна война в 1941 година Костур попада в италианската окупационна зона с комендант на града А. Вениери. В началото на 1943 година активността на [[ЕЛАС]] се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „[[Охрана|Македоно-български комитет при Оста]]“ с ръководители [[Пандо Макриев]] и [[Лука Диманов]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=104-108 }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> След капитулацията на Италия през септември 1943 година те преминават на страната на германците. {{източник|Германците окупират града след тридневни ожесточени боеве с италианските войски, които правят опит да проведат операция „[[Фуоко (операция)|Фуоко]]“, наредена от маршал [[Пиетро Бадолио]] с цел съхраняване на боеспособността на италианците заради опитите на немските части да ги разоръжат.|2020|01|30}}
След разгрома на Гърция във Втората световна война в 1941 година Костур попада в италианската окупационна зона с комендант на града А. Вениери. В началото на 1943 година активността на [[ЕЛАС]] се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „[[Охрана|Македоно-български комитет при Оста]]“ с ръководители [[Пандо Макриев]] и [[Лука Диманов]].<ref>{{cite book |title=Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник |last=Даскалов |first=Георги |year=2013 |publisher=Военно издателство |location=София |isbn=978-954-509-504-7 |pages=104-108 }}</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref> След капитулацията на Италия през септември 1943 година те преминават на страната на германците.


През войната 763 костурски евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.<ref> Θρασύβουλος Παπαστρατής, [http://www.kis.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=290&Itemid=108 Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη] </ref> В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на [[туберкулоза]].<ref>Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.</ref>
През войната 763 костурски евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.<ref> Θρασύβουλος Παπαστρατής, [http://www.kis.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=290&Itemid=108 Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη] </ref> В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на [[туберкулоза]].<ref>Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.</ref>

Версия от 10:43, 10 февруари 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Костур.
Костур
Καστοριά
— град —
Панорама на града и езерото
Панорама на града и езерото
Костур
40.5181° с. ш. 21.2688° и. д.
Костур
Западна Македония
40.5181° с. ш. 21.2688° и. д.
Костур
Гърция
40.5181° с. ш. 21.2688° и. д.
Костур
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКостурска котловина
Площ57,3 km²
Надм. височина703[1] m
Население12 548 души (2021 г.)
Демонимкостурчани
ПокровителСвети Мина[2]
Пощенски код521 00
Телефонен код24670 – 2 до 3
Официален сайтwww.kastoria.gov.gr
Костур в Общомедия

Ко̀стур (на гръцки: Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция. Градът е център на дем Костур в административната област Западна Македония, както и на Костурската епархия на Църквата на Гърция. Известен е с красивото си местоположението и с многобройните си средновековни църкви. Център на кожухарството от византийско време до днес. Според преброяването от 2011 година населението на Костур е 13 387 души.[3]

География

Костур е разположен на полуостров в Костурското езеро, в Костурската котловина, на 703 метра надморска височина.[1] Отдалечен е на 35 километра от Преспанското езеро, между планините Вич (Вици) и Грамос и се смята за един от най-красивите в Егейска Македония.

От южната страна на полуострова се намира Драконовата пещера, само на около 15 метра от брега на Костурското езеро. В 60-те години на XX век пещерата е картографирана и са открити в нея подземни езера, зали с различна големина и 5 коридора. Най-голямата дълбочина, до която пещерата достига е 18 метра, а средната температура е 16 – 18 С. В пещерата най-впечатляващото откритие са кости на пещерно животно, на възраст 10 000 години. Според легендата пещерата е златна мина, която се пази от дракон.[4]

В района извън градските стени е тържището, известно като Стар пазар (Σταροπάζαρο).[5]

Костурско езеро

 Основна статия: Костурско езеро

Езерото е с площ 28 km2, а водосборният му басейн e 253 km2. Дълбочината на езерото е приблизително 9 m. Езерото е дълго 30 km и има обем от 100 000 000 m3 вода. Езерото е оформено през миоцена преди около 10 милиона години и е остатък от много по-голямо езеро от 165 km2, заемащо цялата Костурска котловина. В езерото се вливат 9 малки реки, а то се оттича към река Бистрица (Алиакмонас). В района на езерото се срещат над 200 вида птици, а самото езеро е второто по улов на риба в Гърция.[6]

История

Основаване

Ливий, „От основаването на града“ 31, 40

„... и консулът навлезе в Еордея и след като опустоши страната във всичко посоки, продължи към Елимия. След това нахлу в Орестида и нападна град Келетрум, който лежеше на полуостров; езеро обграждаше стените му; тясна ивица земя е единствената връзка със сушата. Първоначално местните, разчитайки на позицията си затвориха вратите и отказаха на предложението да се предадат; но когато видяха как знамената излизат напред и костенурката се приближава към вратите и провлакът се изпълва с множество вражески войници, в паника те се предадоха без да започнат битка.“[7][8]

Костур вероятно е наследник на орестийския град Келетрум (на латински: Celetrum, което би дало старогръцкото Κέλετρον, Келетрон), споменат от римския историк Тит Ливий в „Ab Urbe Condita Libri“ в разказ за II век пр. Хр.[9]

Прокопий, „За постройките“ 4, 3

„Имало град в Тесалия на име Диоклецианопол; в древността бил богат град, но с течение на времето упада вследствие на нападения над него от варвари и вече отдавна е безлюден. В съседство с него има езеро, което се казва Кастория. В средата на езерото има остров, обкръжен с вода. Само един тесен проход към него остава свободен от езерото, не повече от 15 стъпки. На този остров се издига много висока планина; половината от нея се омива от езерето, а другата половина се издига над острова. Затова нашият император, като остави настрана мястото на бившия Диоклецианопол, тъй като този град бил крайно достъпен и вече е бил претърпял, както казах, много беди, построи на този остров много силен град и както е естествено му даде своето име“.[10][11]

Името Кастория (Καστοριά) се появява за първи път у византийския историк Прокопий Кесарийски в VI век в произведението му „За постройките“, като име на езерото. Според Прокопий естествената защита на полуострова привлича вниманието на византийския император Юстиниан I, който премества на полуострова древния град Диоклецианопол, намирал се на 4 km южно от днешния град.[12] Това изоставяне на старите римски градове и „пренасянето“ им в по-добре укрепени селища е типично за ранновизантийската епоха. Юстиниан I укрепява новия град с двойни крепостни стени, останки от които могат да се видят и днес, и му дава името си, вероятно Юстинианополис (Ιουστινιανούπολις).[13]

Етимология на името

Младенов, „Българска граматика“, 1939

„Въ мѣх-у̀ръ наставка -уръ личи ясно срещу мѣх-ъ; сѫщо и въ кост-уръ „скелетъ, костникъ“, па и въ собств. име на гр. Кост-уръ, ако и да има насреща Castoria.“[14]

За произхода на гръцкото име на града е Καστοριά, Касторя има няколко хипотези.[13] Според Константинос Амандос името идва от латинската дума castrum, крепост. Амандос твърди, че името Celetrum се дължи на неправилен препис на името у Ливий, при който Castrum е станало Celetrum.[13][15][16] Парижкият кодекс от VIII век използва името Castra (множествено число на Castrum) по отношение на града. В по-късен текст е Καϊστορία, докато византийските историци от XI век насетне наричат и града и езерото Καστοριά. Има и други средновековни, както и текстове от XVII и XVIII век, които наричат Костур Κάστρον.[13]

Хайнрих Гелцер смята, че гръцката форма Καστοριά произлиза от българското име Костур и е подражание на латинското Castrum.[13][17] Български източници извеждат името от кост. Така например Търпо Поповски пише, че името произлиза от кост, защото местността прилича на скелет, откъдето идвала и гръцката форма на името Скелетрон.[18] Видният български езиковед Стефан Младенов смята, че името Костур е от кост с наставка -ур, тоест „скелет, костник“.[14]

Макс Фасмер и костурският изследовател Панделис Цамисис[19] смятат, че името идва от старогръцката дума Κάστωρ, Кастор, което е името на митичния диоскур Κάστωρ и значи „бобър“. Фасмер не се съгласява с Гелцер и смята, че българското име е вариация върху гръцкото, което от своя страна не може да се изтълкува от латинското Castrum.[20][21] В езерото не живеят бобри, а видри, но може би са живели в миналото.[13][22] Турската форма на името на града е Kesriye, Кесрие.[23]

Средновековие

 Основни статии: Костурска крепост, Костурска епархия и Костурска еврейска община
Църквата „Свети Стефан“, IX век

Според български източници към средата на IX век Костур попада в границите на Първата българска държава. Петър Коледаров смята, че вероятно Костурско е част от новия български комитат Кутмичиница, образуван в ранните години на управлението на Борис I, между 853 и 856 година.[24] И според него[25], и според Васил Златарски Костур е част от България по договора от 864 година.[26] В 904 година българският статут се препотвърждава чрез договор на Симеон I за определяне на границата.[27][28]

По време българо-византийските войни от края на X - началото на XI век е и следващото споменаване на Костур след Прокопий (споменаването на Диоклецианополис в „За темите“ от Константин VII Багренородни е анахронично, базирано върху „Синекдем“ от VI век).[29] Във втората половина на X век градът продължава да е в български ръце, след смъртта на цар Петър I в 969 година и падането на Велики Преслав във византийски ръце в 971 година, в Костур и Преспа управлява единият от комитопулите Давид.[30] Обявилият се за цар Самуил в 976 година насочва своите нападения на юг направо на в Тесалия.[31]

През пролетта на 1017 година византийският император Василий II Българоубиец, подсилен от руски наемници, нахлува в България и от Солун през Бер настъпва към Костур и се опитва да безуспешно да превземе града.[32] Костур пада във византийски ръце вероятно по-късно същата година,[33] или в 1018 година,[34] тъй като в 1018 година император Василий II приема в града двете Самуилови дъщери.[35]

В Костур са запазени няколко църкви от IX - X век: „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Света Богородица Кубелидики“. След установяването на Охридската архиепископия от Василий II през 1019 година, Костур става център на втората по важност епархия в нея, като неговият епископ носи титлата прототрон, тоест катедрата е първопрестолна след Охридската.[36] В това време в града има и силна еврейска община, чийто виден представител е равинът Товия бен Елиезер (около 1050 - 1108), автор на няколко съчинения.[37][38][39][40]

В 1072 година, по време на въстанието на Георги Войтех, войводата на обявилия се за български цар Константин Бодин Петрила прави неуспешен опит да превземе града, което проваля въстаническото настъпление в Югозападна Македония и въобще предопределя смазването на въстанието.[41]

Църквата „Света Богородица Кубелидики“, X - XI век

В 1082 година Костур е превзет от Робер Гискар, предводител на норманите.[42] През октомври-ноември 1084 година Алексий I Комнин, заедно с Никифор Вриений и Георги Палеолог, си връща града.[43] В първата година на Първия кръстоносен поход (1096 – 1099) кръстоносци, идвайки от Бриндизи, минават през Костур и Охрид по пътя си към Константинопол.[44] През декември кръстоносците на Боемунд разграбват околностите на Костур, но заобикалят крепостта и отиват към Битоля.[45]

След 1204 година българите, възползвайки се от общото отслабване на Византийската империя, отново завладяват Костур. Скоро обаче Михаил II Комнин, след като се съюзява с владетеля на Тесалия и Македония Йоан Петралифа, като се жени за дъщеря му Теодора Петралифина, завладява града и го включва в Епирското деспотство.[46]

В началото на XIV век Костур е част от Тесалийското княжество на Йоан II Ангел Дука, който се титулува „дук на Велика Влахия и Костур“, а след смъртта му е във владенията на Стефан Гавриилопул. След смъртта на Гавриилопул в 1332/3, император Андроник III Палеолог овладява града, но в 1334 година той е предаден за кратко на Сърбия от Сиргиан Палеолог.[29]

Около 1342/3 година Стефан Душан, възползвайки се от Византийската гражданска война, нахлува в Западна Македония и завладява голяма част заедно с Костурско, включвайки го в силното по това време Душаново царство. След смъртта на Душан, Костур е седалище на Симеон Урош. По-късно градът е във владенията на епирския владетел Тома II Комнин, за кратък период Костур е владение и на Радослав Хлапен.[47] След това Костур влиза в Княжество Музака при Теодор II Музака, който е в спор за града с крал Марко.[29] Овладян е от османците в средата на 80-те години.[29][48]

В Османската империя

 Основни статии: Костурска гръцка община и Костурска българска община
Женска градска носия от Костур в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг
Османски съд на открито в Костур

Завладяването на Костур от османците става в 1385 година, вероятно от Хаджи Гази Евренос бей. Единствената конфискувана и обърната в джамия църква е „Свети Йоан Предтеча“, а другите са новопостроени от мюсюлманите.[49] В края на Османското владичество в града има седем джамии, две медресета, три текета, два хамама, две руждиета (средни училища) и мектеб (основно училище).[23]

В XV век в Кестрис са отбелязани поименно 741 глави на домакинства.[50] В следващите години населението е както следва:

Година Мюсюлмани Християни Евреи Общо ханета Общо жители
1445 22 792 84 898 3800
1519 67 732 8 807 3700
1550 83 663[51] 10 756 3250
1570 169 644 12 825 3250
1900 415 690 170 1275 6190[23]

В 1705 година известният костурчанин Георгиос Касториотис основава в Костур, в махалата Музевики Училище за свещени писания. За функционирането на това училище Касториотис депозира голяма сума пари във Венеция.[52]

В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е митрополитски център, има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско. В началото на XIX век френският консул при Али паша Янински Франсоа Пуквил пише за Костур:

„ …околните жители, разбират само своя език, българският…[53] “

През турското владичество Костурско, Преспанско и Охридско падат под властта на отделни арнаутски феодали. Османлиите заварват там преимуществено българско население. Димитър Миладинов пише на 24 октомври 1857 г.:

„ …в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те (фанариотите) не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни… “

В 1869 година австрийският консул Петер Окули пише:

„ Жителите на отдалеченото на 20 часа оттук градче Костур са албанци и гърци, но всички села около Костур до Караферия се обитават изцяло от българи, в чиито селски училища не се учи български, а гръцки език. Сега българите уволнили всички учители по гръцки език, които единствено със застъпничеството на гръцките епископи получавали както назначението, така и съответната заплата, назначили български учители и заявили на гръцките духовници, че отсега нататък и богослужението трябва да се извършва на български език.[54] “
Ахмед паша медресе

Според Константинос Вакалопулос в 1850 година Костур има 6000 жители - 4500 гърци, 1000 евреи и 500 турци. Основната му индустрия става кожухарството и градът произвежда големи количества кожи.[55] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кастория (Castoria) живеят 6000 гърци.[56] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кастория е показан като град с 1600 домакинства и 2000 жители мюсюлмани, 650 българи, 700 гърци и 750 евреи.[57]

Българският свещеник Търпо Поповски от Косинец е в основата на организирането на първото българско училище в град Костур в учебната 1882 – 1883 година. След скандал между учителите Григорий Бейдов от Косинец и Златко Каратанасов от Бобища Поповски поема ръководството на училището в началото на следващата учебна година. За учебната 1883 – 1884 година Екзархията първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и пише до Екзархията, а йеродякон Бейдов отива лично до Цариград и Екзархията впоследствие променя решението, произвежда Бейдов в йеромонашески чин за Костурския параклис и нарежда на учителите да останат в града.[58]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) градът брои 6190 жители, от които 300 българи-християни, 1600 турци, 3000 гърци, 300 арнаути, 750 евреи и 240 цигани.[59]

Почти цялото християнско население на Костур е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 400 българи патриаршисти гъркомани, 4000 гърци и 72 власи. В града функционират едно основно и едно прогимназиално българско училище и едно основно и едно прогимназиално гръцко.[60] Към същата година в Костур действа българската църква „Света Петка“, ръководена от свещениците Захарий Николов и Михаил Гямов.[61]

Гръцка статистика от 1905 година представя града като смесен гръцко-турски с 6000 жители гърци и 1250 турци.[62] Според Георги Константинов Бистрицки Костур преди Балканската война има 300 турски, 350 еврейски, 70 циганомохамедански и 780 гръцки къщи, от които 250 – 300 са със слабоелинизирано българско население.[63] Според свещеник Златко Каратанасов от Бобища Костур има 2800 къщи – 700 турски, 200 еврейски и останалите гръцки и български.[64]

Според справочната таблица от бюлетина „Автономия“ на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. градът дава 20 жертви.[65]

При избухването на Балканската война 15 души от Костур се включват в Македоно-одринското опълчение.[66]

В Гърция

На 11 ноември 1912 година, по време на Балканската война в градчето влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война в 1913 година Костур остава в Гърция. На 12 ноември 1912 година гръцки войски окупират българското училище в Костур и го превръщат в казарма, и извършват нападение над Костурската българска митрополия.[67] В града тържествено влиза водената от войводата Васил Чекаларов Костурска съединена чета, посрещната от членовете на българската община, начело с архерейския наместник Панарет.[68]

Ученик в българското училище в Костур в началото на XX век.

В 20-те години мюсюлманското население на града се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 1355[69] или според други данни 137 семейства с 588 души.[70] В града има 26 политически убийства, а 3 души се изселват по официален път в България.[71]

След разгрома на Гърция във Втората световна война в 1941 година Костур попада в италианската окупационна зона с комендант на града А. Вениери. В началото на 1943 година активността на ЕЛАС се засилва. Италианските власти започват да раздават оръжие на местните българи, а на 5 март 1943 година в Костур е сформирана „Македоно-български комитет при Оста“ с ръководители Пандо Макриев и Лука Диманов.[72][73] След капитулацията на Италия през септември 1943 година те преминават на страната на германците.

През войната 763 костурски евреи са депортирани в концентрационни лагери на 24 март 1944 година, от които се завръщат живи 35.[74] В резултат на недохранване и липса на витамини в града се наблюдава бързо увеличение на случаите на туберкулоза.[75]

През Гражданската война в Гърция (1946 – 1949) районът около Костур е от централно значение за развитието на въоръжените сблъсъци. Образуват се големи партизански бази във Вич и Грамос, които са превзети до края на месец август 1949 година при битката на Вич и битката на Грамос. В самия град също се наблюдават последиците от войната – в обсадения Костур често има недостиг на основни стоки като дърва за огрев, керосин и храна.[76] Още през юни 1949 година са преброени 77 822 бежанци от частично или напълно изоставени села в региона.[77]

Градът запазва традиционният си Османски вид до началото на 70-те години на XX в., след което постепенно се разраства и променя.[23]

Преброявания

Средновековна карта на Костур.

Броят на жителите на Костур според гръцките преброявания през годините е както следва:

Година Население
1913 7 800
1920 6 280
1928 10 308
1940 10 181
1951 9 468
1961 11 068
1971 15 407
1981 17 133
1991 14 775
2001 14 813

Забележителности

Къщата на Пихеон в Костур, в която се помещава Музеят на македонската борба

Костур е богат на история и в него има запазени множество исторически забележителности. В града има Музей на македонската борба, който се помещава в къщата на гръцкия революционер от XIX век Анастасиос Пихеон, и Музей на народната носия, който се намира в къщата на гръцките революционери от XVIII век братя Йоанис и Панайотис Емануил, отворил врати в 1999 година.[78] В Костур има и византийски музей, отворен в 1989 година и съдържащ една от най-големите колекции от византийски и поствизантийски икони. Освен икони в музея има гравюри, книги, скулптури, керамика, монети и други.[79] В града се помещава етнографски музей в къща от XVI – XVII век,[78] както и втори етнографски музей.[78]

Много, добре запазени къщи от XIX век също представляват забележителност със своята архитектура и красота.

Икономика

Освен Костурското езеро, широко известна черта на града е участието на местните жители в продължение на повече от 500 години в изкуството на кожухарството. Основна индустрия на града е щавенето на кожа и производството на висококачествени кожи.[55] Изкуството на костурското кожухарство се състои от специфично използване на нанизани части (изрезки и кожи, които са нарязани), закрепени по уникален начин и чрез използване на специални техники.

Днес доминира търговията с кожи от норки и всяка година в града се организира международно изложение на кожи. Други индустрии включват продажба и дистрибуция на местни продукти особено на пшеница, ябълки, вино и риба. Голям търговски център е построен в Костур наскоро. Градът има 16 местни радиа,[80] 2 телевизионни станции, 5 ежедневни вестника и 7 седмичника.[81] Летището на града се казва „Аристотелис“.

Религия

Костур е център на Костурската епархия на Гръцката православна архиепископия. Начело на епархията от 1996 година е митрополит Серафим Папакостас.[82][83] В града е оцеляла една недействаща джамия – Куршум джамия.

В Костур са запазени много средновековни църкви, които са основна негова забележителност. В града има 72 църкви и е единственият град в Гърция, който до голяма степен съхранява византийската и пост-византийска памет.[84] От X век са църквите „Свети Стефан“, „Свети Архангели Митрополитски“, „Свети Безсребреници“ и „Света Богородица Кубелидики“.

От двете страни на входа на църквата „Свети Архангели Митрополитски“ са изписани архангелите Михаил (вдясно от входа) и Гавраил (вляво), на които е кръстена църквата. От двете страни на Архангел Михаил са изрисувани българският цар Михаил II Асен и неговата майка царица Ирина Комнина. Църквата е една от най-старите в Костур и датира от IX – X век.[85]

Църквата „Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „Свети Архангели Гимназиални“.[85]

Край град Костур се намира и манастирът „Света Богородица Мавриотица“. Манастирът е разположен на три километра югоизточно от Костур, на края на Костурския полуостров срещу село Маврово от другата страна на Костурското езеро, откъдето идва и името Мавриотиса – Мавровска.

В региона около Костур също има много известни църкви и манастири, свързани с историята на Костурско.

Иконография

 Основна статия: Костурска художествена школа
Портрет на Михаил II Асен в „Свети Архангели Митрополитски“.

Стилистичното сходство на фреските от XI век на църквите „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ показва връзката на града с други центрове на изкуството, като Кападокия и разбира се Константинопол. Повечето от стенописите от XII век се характеризират с изразителността на хората, величието и динамични форми. В същия XII век в Костур процъфтява училище по стенопис и иконопис, като много от творбите в костурските църкви показват влияния,[86] получени от големите центрове на изкуството от онова време. „Свети Архангели Митрополитски“ и „Свети Стефан“ са двете църкви в Костур, които са запазили в значителна степен стенописите си от XIII век, като например фреските на Ирина Комнина, Михаил II Асен и Богородица.

През първата половина на XIV век, последователни военни кампании допринасят за спада на художествения живот на града. През втората половина на века има нов период на просперитет, по време на който се провежда всеобхватна програма на изработка на стенописи, изписани вероятно от местните работилници или от артисти, родом от Костур. Интелектуалният и артистичният живот на града продължава своя просперитет в XV век. Стилът на творбите от този период се отличава с отклонение от класическите елементи и въвеждане на иновативни артистични тенденции от Запада.[87]

Говор

Гръцки диалект

 Основна статия: Костурски говор (гръцки)

Гръцкият диалект, говорен в Костур (Καστοριανά, Касториана), принадлежи към групата на полусеверните гръцки диалекти. Освен в града традиционно се говори от местното гръцко население в няколко села на юг като Лошница и Богатско.[88]

Български диалект

 Основна статия: Костурски говор

До 1912 година в околностите на Костур преобладава българският език. Костурският български говор принадлежи към западните български диалекти и е най-югозападният български говор. Днес говорът е силно повлиян от гръцкия език и е в процес на изчезване.[89]

Спорт

Костур има футболен отбор – ФК Кастория, който в сезон 2011 – 2012 се състезава в гръцката четвърта дивизия. Тимът е създаден на 6 август 1963 година след сливането на трите съществуващи костурски отбора.[90] Най-големият успех в историята на клуба е спечелването на Купата на Гърция през сезон 1979-1980 година.[91] Отборът носи прякора „кожухарите“ (γουναράδες, гунарадес).[92]

Личности

„Гр. Костур – Македония“, плакат издаден от Костурското благотворително братство, София, 1940 година
 Основни статии: Костурчани и Кметове на Костур

Сред известните жители на Костур са талмудистът и поет от XI век Товия бен Елиезер, гръцкият архитект Аристотелис Захос, американският художник Лукас Самарас, политикът от Република Македония Ягнула Куновска и българският журналист и революционер Лазар Поповски.

Редовни събития

Всяка година в Костур се провежда фестивал, посветен на средновековна Византия, наречен „Алексиада“. Обикновено се провежда през лятото, като в 2012 година се състои от 31 август до 2 септември.[93] Фестивалът включва музикални и танцови изпълнения, театрални постановки, литургии в „Свети Стефан“, образователни програми и други.[94]

Побратимени градове

Костур е побратимен град с:

Галерия

Библиография

Външни препратки

Вижте също

Бележки

  1. ↑ а б Όπως δημοσιεύτηκε στον τόμο απογραφής πληθυσμού και κατοικιών του 1971, πίνακας 4, Μέσος σταθμικός των υψομέτρων εκάστου δήμου ή κοινότητος, σ. 441.
  2. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  3. ↑ Πραγματικός πληθυσμός // Ελληνική απογραφή 2011. Посетен на 29 януари 2020 г.
  4. ↑ Σπηλιά του Δράκου
  5. ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές. Αθήνα, Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 1997. ISBN 960-85882-1-9. σ. 24. (на гръцки)
  6. ↑ Νομαρχιακή αυτοδιοίκηση Καστοριάς, λίμνη Καστοριάς
  7. ↑ Titus Livius. The History of Rome, 31, 40 // (на английски)
  8. ↑ Titus Livius. Ab urbe condita, 31, 40 // ...superatae et in Eordaeam perventum, ubi pervastatis passim agris in Elimiam consul se recepit. inde impetum in Orestidem facit et oppidum Celetrum est adgressus in paene insula situm; lacus moenia cingit; angustis faucibus 1unum ex continenti iter est. primo situ ipso freti clausis portis abnuere imperium; deinde, postquam signa ferri ac testudine succedi ad portam obsessasque fauces agmine hostium viderunt, priusquam experirentur certamen, metu in deditionem venerunt. (на латински)
  9. ↑ Ιστορία // Δήμος Καστοριάς. Посетен на 30 януари 2020 г.
  10. ↑ Прокопий Кесарийски. „За постройките“. 4, 3. Посетен на 29 януари 2020 г. (на руски)
  11. ↑ Bekker, Dindorf, ed. Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae. Procopius, Tomus 3. Bonnae, 1838. с. 273. Πόλις δὲ ἦν τις ἐπὶ Θεσσαλίας, ∆ιοκλητιανούπολις ὄνομα, εὐδαίμων μὲν τὸ παλαιὸν γεγενημένη, προϊόντος δὲ τοῦ χρόνου βαρβάρων οἱ ἐπι πεσόντων καταλυθεῖσα καὶ οἰκητόρων ἔρημος γεγονυῖα ἐπὶ μακρότατον· λίμνη δέ τις αὐτῇ ἐν γειτόνων τυγχάνει οὖσα, ἣ Καστορία ὠνόμασται. καὶ νῆσος κατὰ μέσοντῆς λίμνης τοῖς ὕδασι περιβέβληται. μία δὲ εἰς αὐτὴν εἴσοδος ἀπὸ τῆς λίμνης ἐν στενῷ λέλειπται, οὐ πλέον ἐς πεντεκαίδεκα διήκουσα πόδας. ὄρος τε τῇ νήσῳ ἐπανέστηκεν ὑψηλὸν ἄγαν, ἥμισυ μὲν τῇ λίμνῃ καλυπτόμενον, τῷ δὲ λειπομένῳ ἐγκείμενον. διὸ δὴ ὁ βασιλεὺς οὗτος τὸν ∆ιοκλητιανουπόλεως ὑπεριδὼν χῶρον ἅτε που διαφανῶς εὐέφοδον ὄντα καὶ πεπονθότα πολλῷ πρότερον ἅπερ ἐρρήθη, πόλιν ἐν τῇ νήσῳ ὀχυρωτάτην ἐδείματο, καὶ τὸ ὄνομα, ὡς τὸ εἰκός, ἀφῆκε τῇ πόλει. (на старогръцки)
  12. ↑ Η περίοδος του Ιουστινιανού, Η βυζαντινή πόλη της Καστοριάς, Ίδρυμα Μείζονος Ελληνισμού. Посетен на 21 февруари 2012.
  13. ↑ а б в г д е Η ίδρυση και το όνομα της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς, 21 Οκτωβρίου 2010. Посетен на 29 януари 2020 г. (на гръцки)
  14. ↑ а б Младеновъ, Стефанъ, Стефанъ П. Василевъ. Граматика на българския езикъ. София, Книгоиздателство „Казанлъшка долина“, 1939. с. 163.
  15. ↑ Άμαντος, Κωνσταντίνος. Οι σλάβοι εις την Ελλάδα. Αθήναι, 1930. σ. 210. (на гръцки)
  16. ↑ Άμαντος, Κωνσταντίνος. Μακεδονικά Σημειώματα // Νέα Εστία (έκτακτο τεύχος). Χριστούγεννα 1932. σ. 72. (на гръцки)
  17. ↑ Gelzer, H. Vom heiligen Berge und aus Makedonien. Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig, B.G. Teubner, 1904. S. 231. der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum (на немски)
  18. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 978-954-597-245-4. с. 5. Думата Костур произлиза от „кост, което туря“, защото местността прилича на костник. От горното, види се, и гърците са взели повод да наименуват този град „Скелетрон - скелет на костник.
  19. ↑ Τσαμίσης, Παντελής. Η Καστοριά και τα μνημεία της. Αθήνα, Ι. Λ. Αλευρόπουλος, 1949. σ. 12.
  20. ↑ Vasmer, Max. Die Slaven in Griechenland. Berlin, Verlag der Akademie der Wissenschaften, 1941. с. 192. 55. Καστορία. Diesen Namen bringe ich hier nur deswegen zur Sprache, weil bei Geizer, Vom hl. Berge 231, eine befremdende Bemerkung darüber steht. Er sagt: «der Name der Stadt selbst ist bulgarisch: Kostur, was die Griechen erst nach der Eroberung der Stadt 1018 in Kastoria verändert haben. Die Türken nennen sie Kesrie. Kostur ist nur Verballhornung des lat. Castrum». Ich halte bulg. Kostur für eine Umgestaltung eines altgriech. Κάστορία, das zu Κάστωρ gehört. Aus einem lat. castrum, mgriech. κάστρον vermag ich es lautlich nicht zu deuten.
  21. ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Η πόλη της Καστοριάς τη βυζαντινή και μεταβυζαντινή εποχή (12ος - 16ος αι.): ιστορία, τέχνη, επιγραφές. Αθήνα, Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία, 1997. ISBN 960-85882-1-9. σ. 14 - 15. (на гръцки)
  22. ↑ Μουτσόπουλος, Νικόλαος. Καστοριά. Ιστορία – Μνημεία – Λαογραφία, από την ίδρυση μέχρι τον 10ο μ.Χ αι // , Επιστημονική Επετηρίδα Πολυτεχνικής Σχολής ΑΠΘ 6. Θεσσαλονίκη, (1973-74). σ. 413. (на гръцки)
  23. ↑ а б в г Kiel, Machiel. Kesriye // TDV İslâm Ansiklopedisi. Посетен на 6 февруари 2020 г.
  24. ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 42.
  25. ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 44. ...граничното трасе (...) оставяло горното течение на Бистрица с Костурския край в България...
  26. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018). II. София, Наука и изкуство, 1971. с. 51. ...оттука на югозапад пресичала Нереченската планина и южно от Костур повръщала на запад...
  27. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018). II. София, Наука и изкуство, 1971. с. 337. ...завръщала на запад между Кайлари и Кожани към върха Шиняк, пре сичала горното течение на р. Бистрица южно от Костур към пл. Грамос...
  28. ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 47.
  29. ↑ а б в г ((en)) Gregory, Timothy E.; Wharton, Annabel Jane (1991). Kastoria. – In: Kazhdan, Alexander (ed), Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, 1110–1111, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up 
  30. ↑ Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. Първа част: От 681 до 1018 г. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 54.
  31. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018). II. София, Наука и изкуство, 1971. с. 610. ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия.
  32. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018). II. София, Наука и изкуство, 1971. с. 725 - 726. ...Самуил получил Южна Македония с център Костур или Преспа, защото той насочил в 976 г. своите нападения право на юг в Тесалия.
  33. ↑ The New Cambridge Medieval History: c. 900 – c. 1024. Volume ΙΙΙ. Cambridge University Press, 2000. ISBN 0-521-36447-7. с. 600.
  34. ↑ Οι επιδρομές των Νορμανδών και η περίοδος της Λατινοκρατίας // Ιστορικά Καστοριάς, 10 Αυγούστου 2011. Посетен на 7 февруари 2020 г. (на гръцки)
  35. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава през средните векове. Том I. История на Първото българско царство. Част II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852—1018). II. София, Наука и изкуство, 1971. с. 741.
  36. ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 166.
  37. ↑ Η εβραϊκή κοινότητα (μέρος 1ο): Εγκατάσταση και προσαρμογή // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 20 април 2016.
  38. ↑ Singer, Isidore, M. Seligsohn. Jewish Encyclopedia. 1906. Посетен на 21 април 2016.
  39. ↑ Фол, Александър и други. Българи и евреи. Първа част. Тангра ТанНакРа, 2000. ISBN 954-9717-16-X. с. 140.
  40. ↑ Molho, Michael. Histoire des israélites de Castoria. Thessaloniki, 1938. с. 12.
  41. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). Придворна печатница, 1934. с. 144.
  42. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). Придворна печатница, 1934. с. 174.
  43. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). Придворна печатница, 1934. с. 177.
  44. ↑ Παγκόσμια Ιστορία, Τόμ.Β΄, εκδ. Αθηνών σ. 341.
  45. ↑ Златарски, В. Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187). Придворна печатница, 1934. с. 236.
  46. ↑ Nikol, D. The Despotates of Epiros, Oxford, 1957, p. 214.
  47. ↑ Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 71.
  48. ↑ Γλύκατζη – Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 119.ISBN 978-960-19-0326-2,
  49. ↑ Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период. София, Любомъдрие - Хроника, 2002. с. 129.
  50. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  51. ↑ В оригиналния източник има грешка. Християнските ханета са 663 (а не 63), към които като добавим мюсюлманските и еврейските получаваме общия сбор 756 ханета
  52. ↑ Βαφείδου, Κώδιξ σ. 124α Α. Παπαδοπούλου – Κεραμέως, Ανάλεκτα ιεροσολυμικής σταχυολογίας, Πετρούπολις 1894 σ. 323.
  53. ↑ Pouqueville, F. Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly.
  54. ↑ Македония през погледа на австрийски консули (1851 – 1877/78). Т. II, С., 1998, стр. 203.
  55. ↑ а б Vakalopoulos, Konstantinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912). Tessaloniki, Barbounakis, 1987. p. 149. (на английски)
  56. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 55.
  57. ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 106 – 107.
  58. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник. Спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 978-954-597-245-4. с. 54.
  59. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
  60. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180 – 181.
  61. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК оте Търпо Поповски. София, Македония Прес, 2003. с. 27.
  62. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
  63. ↑ Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  64. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно училищната борба (1868 – 1903). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1. Издава Костурското Благотворително Братство, 1935. с. 7.
  65. ↑ Автономия: Задграничен лист на Вътрешната Македоно-Одринска организация, брой 3, 1903 г.
  66. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  67. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 175.
  68. ↑ Силянов, Христо. От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., I. изд. София, Костурско благотворително братство, 1920. с. 530.
  69. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
  70. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  71. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kastoria.
  72. ↑ Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев хуманист или престъпник. София, Военно издателство, 2013. ISBN 978-954-509-504-7. с. 104-108.
  73. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  74. ↑ Θρασύβουλος Παπαστρατής, Στάχτες και δάκρυα στη λίμνη
  75. ↑ Κολιόπουλος, Ιωάννης. Λεηλασία φρονημάτων, τόμος Α΄, σ. 218.
  76. ↑ Αποστολίδης, Ρένος. Πυραμίδα 67 – Το βιβλίο του Εμφυλίου „Η Ζωή στο Ναδίρ“ σσ. 338 – 357, επανέκδ. 16-XI-΄95 ISBN 978-960-469-129-6
  77. ↑ Ιωάννης Κολιόπουλος, Λεηλασία Φρονημάτων, Τόμ. Β΄ κεφ. Ε΄ „ΑΝΤΑΡΤΟΚΡΑΤΙΑ“ σσ. 163 – 202.
  78. ↑ а б в Costume Museum, Kastoria // The Museums of Macedonia. Посетен на 21 октомври 2016.
  79. ↑ Βυζαντινό Μουσείο Καστοριάς. Υπουργείο Πολιτισμού και Τουρισμού. Сайт на Министерството на културата и туризма на Република Гърция, посетен на 12 август 2012.
  80. ↑ Greek radio stations, Kastoria
  81. ↑ Makedonia newspaper, article of 2008/06/29 by Dimitra Tsapodimou
  82. ↑ Εκκλησία της Ελλάδος. Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
  83. ↑ Ιερά Μητρόπολη Καστορίας
  84. ↑ Αναστάσιος Ορλάνδος, Τα Βυζαντινά μνημεία της Καστοριάς, Τόμ.Δ΄, σ. 186.
  85. ↑ а б Ралица Базайтова. „Черквите на Костур“
  86. ↑ Γλύκατζη – Αρβελέρ, Ελένη. Γιατί το Βυζάντιο, εκδ. ελληνικά γράμματα, 2009, σ. 116.ISBN 978-960-19-0326-2,
  87. ↑ Jenny Albani, Kastoria, Grove Art Online, Oxford Art Online, 2010, p. 197.
  88. ↑ Papadamou, Eleni, George Papanastassiou. The position of the Northern Greek Dialects of Kastoria among the Modern Greek Dialects. Patras, 5th International Conference on Modern Greek Dialects and Linguistic Theory, 2013. с. 390.
  89. ↑ Стойко Стойков за Костурския говор, Българска диалектология, София, 2002, стр. 181 – 182.
  90. ↑ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция Η Ιστορία της Καστοριάς, посетен на 23 февруари 2012.
  91. ↑ Официален сайт на футболен клуб Кастория, секция Κυπελλούχος Ελλάδος 1980, посетен на 12 август 2012.
  92. ↑ Α.Γ.Σ. ΚΑΣΤΟΡΙΑ: Τριπλό μεταγραφικό „χτύπημα“! на сайта www.orizontespress.gr, посетен на 12 август 2012
  93. ↑ Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Το Μεσαιωνικό Βυζαντινό Φεστιβάλ. Посетен на 12 август 2012.
  94. ↑ Официален сайт на фестивала www.medievalkastoria.gr. Πρόγραμμα. Посетен на 12 август 2012.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костур_(град)&oldid=9896753“.