Кръстьо Манчев: Разлика между версии
без измислици |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
{{СОРТКАТ:Манчев, Кръстьо}} |
{{СОРТКАТ:Манчев, Кръстьо}} |
||
[[Категория:Хора от община Цариброд]] |
[[Категория:Хора от община Цариброд]] |
||
[[Категория:Български комунисти]] |
|||
[[Категория:Български историци]] |
[[Категория:Български историци]] |
||
Версия от 15:52, 11 февруари 2020
| Кръстьо Манчев | |
| балканист | |
| Роден | Кръстьо Геров Манчев
27 септември 1926 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
Кръстьо Геров Манчев е български историк, балканист.
Биография
Роден е на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини.
Бяга през 1949 година от Югославия в България и години наред работи в Димитровград като бригадир, тогава убеден комунист и антититовист. Завършва „История“ в Софийския университет. Специализира в ГДР и СССР.
Работи като учител по история в Симеоновград и като научен сътрудник в Института за балканистика при БАН.[1] Автор е на редица книги за историята на балканските народи.
По случай представянето на новата си книга „Кървавият край на Югославия“ (изд. „Парадигма“) дава интервю за пресата на 13 ноември 2009 г.[2] В интервюто професорът изказва оспорвани становища, като ги обяснява:
- (В Северна Македония) ...мнозинството са македонци...
- (За Баташкото клане): Макгахан... е дошъл тук да описва и просто е преувеличил – изклани били 5000 души на дръвник.
- ...защо тия батачани са били в църквата?... Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир?... В Османската империя е имало религиозна толерантност... В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква.
- Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого... В Османската империя такова нещо не е имало.
- (За понятието „турско робство“): Ние тази [Османска] империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета.
Въпреки че професорът ги обяснява, някои изказани от учения становища са критикувани от крайни националистически позиции заради стереотипи по историята на страната, вероятно и с политически цели.[3]
Източници
- ↑ Чолов, Петър. „Български историци (биографично-библиографски справочник)“. АИ „Проф. Марин Дринов“, ISBN 954-430-401-0, 1999, второ издание.
- ↑ „Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно. Не е имало турско робство“, Иван Атанасов, 13.11.2009
- ↑ „Баташкото клане отново разбуни духовете“, Марина Петрова, „Янтра днес“, 09.07.2010 г.