Емпиризъм: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 85.11.185.242 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
линк към епистемология |
||
Ред 4: | Ред 4: | ||
Той се противопоставя на [[априоризъм|априоризма]], [[рационализъм|рационализма]], синтезиран от [[Рене Декарт]], където водещи са [[дедуктивно разсъждение|дедуктивните разсъждения]] и е близък със [[сенсуализма]]. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния [[научен метод]]. Сред имената, свързвани с него, са [[Аристотел]], [[Тома Аквински]], [[Томас Хобс]], [[Френсис Бейкън]], [[Джон Лок]], [[Джордж Бъркли]] и [[Дейвид Хюм]]. |
Той се противопоставя на [[априоризъм|априоризма]], [[рационализъм|рационализма]], синтезиран от [[Рене Декарт]], където водещи са [[дедуктивно разсъждение|дедуктивните разсъждения]] и е близък със [[сенсуализма]]. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния [[научен метод]]. Сред имената, свързвани с него, са [[Аристотел]], [[Тома Аквински]], [[Томас Хобс]], [[Френсис Бейкън]], [[Джон Лок]], [[Джордж Бъркли]] и [[Дейвид Хюм]]. |
||
Във философията емпиризмът е теория на познанието, която твърди, че познанието възниква от опита. Емпиризмът е една от няколкото конкуриращи се гледни точки по въпроса „как знаем нещата?”, част от дял на философията наречен епистемология или „теория на познанието”. Емпиризмът подчертава ролята на опита и фактите, особено чувственото възприятие, във формирането на идеи, докато отхвърля понятието за вродени идеи. |
Във философията емпиризмът е теория на познанието, която твърди, че познанието възниква от опита. Емпиризмът е една от няколкото конкуриращи се гледни точки по въпроса „как знаем нещата?”, част от дял на философията наречен [[епистемология]] или „теория на познанието”. Емпиризмът подчертава ролята на опита и фактите, особено чувственото възприятие, във формирането на идеи, докато отхвърля понятието за вродени идеи. |
||
<!-- Превод от английската wikipedia |
<!-- Превод от английската wikipedia |
Версия от 18:17, 12 февруари 2020
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Емпиризмът е течение във философията, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него, познанието трябва да се основава на емпирично изследване и индуктивни разсъждения.
Той се противопоставя на априоризма, рационализма, синтезиран от Рене Декарт, където водещи са дедуктивните разсъждения и е близък със сенсуализма. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния научен метод. Сред имената, свързвани с него, са Аристотел, Тома Аквински, Томас Хобс, Френсис Бейкън, Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм.
Във философията емпиризмът е теория на познанието, която твърди, че познанието възниква от опита. Емпиризмът е една от няколкото конкуриращи се гледни точки по въпроса „как знаем нещата?”, част от дял на философията наречен епистемология или „теория на познанието”. Емпиризмът подчертава ролята на опита и фактите, особено чувственото възприятие, във формирането на идеи, докато отхвърля понятието за вродени идеи.