Емпиризъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 85.11.185.242 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
линк към епистемология
Ред 4: Ред 4:
Той се противопоставя на [[априоризъм|априоризма]], [[рационализъм|рационализма]], синтезиран от [[Рене Декарт]], където водещи са [[дедуктивно разсъждение|дедуктивните разсъждения]] и е близък със [[сенсуализма]]. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния [[научен метод]]. Сред имената, свързвани с него, са [[Аристотел]], [[Тома Аквински]], [[Томас Хобс]], [[Френсис Бейкън]], [[Джон Лок]], [[Джордж Бъркли]] и [[Дейвид Хюм]].
Той се противопоставя на [[априоризъм|априоризма]], [[рационализъм|рационализма]], синтезиран от [[Рене Декарт]], където водещи са [[дедуктивно разсъждение|дедуктивните разсъждения]] и е близък със [[сенсуализма]]. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния [[научен метод]]. Сред имената, свързвани с него, са [[Аристотел]], [[Тома Аквински]], [[Томас Хобс]], [[Френсис Бейкън]], [[Джон Лок]], [[Джордж Бъркли]] и [[Дейвид Хюм]].


Във философията емпиризмът е теория на познанието, която твърди, че познанието възниква от опита. Емпиризмът е една от няколкото конкуриращи се гледни точки по въпроса „как знаем нещата?”, част от дял на философията наречен епистемология или „теория на познанието”. Емпиризмът подчертава ролята на опита и фактите, особено чувственото възприятие, във формирането на идеи, докато отхвърля понятието за вродени идеи.
Във философията емпиризмът е теория на познанието, която твърди, че познанието възниква от опита. Емпиризмът е една от няколкото конкуриращи се гледни точки по въпроса „как знаем нещата?”, част от дял на философията наречен [[епистемология]] или „теория на познанието”. Емпиризмът подчертава ролята на опита и фактите, особено чувственото възприятие, във формирането на идеи, докато отхвърля понятието за вродени идеи.


<!-- Превод от английската wikipedia
<!-- Превод от английската wikipedia

Версия от 18:17, 12 февруари 2020

Емпиризмът е течение във философията, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него, познанието трябва да се основава на емпирично изследване и индуктивни разсъждения.

Той се противопоставя на априоризма, рационализма, синтезиран от Рене Декарт, където водещи са дедуктивните разсъждения и е близък със сенсуализма. Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния научен метод. Сред имената, свързвани с него, са Аристотел, Тома Аквински, Томас Хобс, Френсис Бейкън, Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм.

Във философията емпиризмът е теория на познанието, която твърди, че познанието възниква от опита. Емпиризмът е една от няколкото конкуриращи се гледни точки по въпроса „как знаем нещата?”, част от дял на философията наречен епистемология или „теория на познанието”. Емпиризмът подчертава ролята на опита и фактите, особено чувственото възприятие, във формирането на идеи, докато отхвърля понятието за вродени идеи.


Шаблон:Философия-мъниче