Дъскотна: Разлика между версии

Дъскотна
	Дъскотна
	Дъскотна Координати: 42°52′44.13″ с. ш. 27°11′23.43″ и. д. / 42.878926° с. ш. 27.189843° и. д. Дъскотна
Общи данни
Население	756 души (15 март 2024 г.); 51,8 души/km²
Землище	14,598 km²
Надм. височина	129 m
Пощ. код	8561
Тел. код	059400
МПС код	А
ЕКАТТЕ	24699
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Руен; Ахмед Мехмед ; (ДПС; 2023)
Кметство; – кмет	Дъскотна; Алиибрям Исмаил; (ДПС)
	Дъскотна в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:04, 12 февруари 2020

Дъско̀тна е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

География

Село Дъскотна е разположено в Източна Стара планина, в подножията на Върбишка планина и Мандра баир, в долинно разширение на река Луда Камчия и река Казандере^[2]. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно алувиални, алувиално-ливадни и излужени канелени горски почви.^[3]

През Дъскотна минава третокласният Републикански път III-208, който на север води през селата Билка, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен.

Транспорт

Железопътна гара Дъскотна е на линията Синдел – Карнобат. На нея спират само пътническите влакове за Варна, Карнобат и Бургас. Бързите влакове, дали за Пловдив или София, общо взето не спират на гарата и минават транзит през селото.

Има редовни автобусни линии до общинския център, село Руен.

История

Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“-плосък, овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.

Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“ (подобно на съседно Вресово).

С. Дъскотна е било център на бивша община в състав от 9 села. Най-успешните кметове на селото са многоуважаваните от всички дъскотненци Йордан Мерсинков и Борис Щерев.

Религии

Преобладава ислямската религия – 70%; православни християни – 30 %.

Храм „Св. Арх. Михаил“. Храм „Хатидже Лале“.

Забележителности

Долината на река Луда Камчия – с редуващи се вирове и бързеи, чиста и пълна с риба, както и на нейните притоци, вливащи се в района на селото:

долината на река Боаздере (Шиваровска) – с меандри и ждрело, с множесто воденици в миналото;
долината на река Казан дере – чиста и с множество скалисти вирове.

Стара и непроучена достатъчно крепост Калето, датирана от римско време.

Редовни събития

Източници и бележки

↑ www.grao.bg
↑ Река Казандере е десен приток на река Луда Камчия.
↑ Енциклопедия "България", том 2, стр. 502, Издателство на БАН, София, 1981 г.

Шаблон:Мъниче селища в България

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Река Казандере е десен приток на река Луда Камчия.

[ЕБ-3] Енциклопедия "България", том 2, стр. 502, Издателство на БАН, София, 1981 г.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 }}
-'''Дъскотна''' е [[село]] в Югоизточна [[България]]. То се намира в [[община Руен]], [[област Бургас]].
+'''Дъско&#768;тна''' е [[село]] в Югоизточна [[България]], [[община Руен]], [[област Бургас]].
 == География ==
+Село Дъскотна е разположено в Източна [[Стара планина]], в подножията на [[Върбишка планина]] и ''Мандра баир'', в долинно разширение на река [[Луда Камчия]] и река Казандере<ref>Река Казандере е десен [[приток]] на река Луда Камчия.</ref>. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно [[алувий|алувиални]], [[алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]] и излужени [[канелени горски почви]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 2, стр. 502, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1981]] г.</ref>
-Село Дъскотна се намира на автомобилния път Бургас – Айтос – Провадия.
+През Дъскотна минава третокласният [[Републикански път III-208]], който ''на север'' води през селата [[Билка (село)|Билка]], [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – към град [[Айтос]], с отклонение по третокласния [[Републикански път III-2085]] към село Руен.
 == Транспорт ==
 [[Файл:26.09.12 Daskotna 44058 (8618547017).jpg|300п|мини|ляво|Железопътната гара]]
-Железопътна гара Дъскотна е на линията [[Синдел]] - Карнобат. На нея спират само пътническите влакове за [[Варна]], [[Карнобат]] и Бургас. Бързите влакове, дали за Пловдив или София, общо взето не спират на гарата и минават транзит през селото.
+Железопътна гара Дъскотна е на линията [[Синдел]] – Карнобат. На нея спират само пътническите влакове за [[Варна]], [[Карнобат]] и Бургас. Бързите влакове, дали за Пловдив или София, общо взето не спират на гарата и минават транзит през селото.
 Има редовни автобусни линии до общинския център, село [[Руен]].
 == История ==
-Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума "дискос"-плосък, овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.
+Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“-плосък, овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.
-Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва "автономния статут на хората му" (подобно на съседно Вресово).
+Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“ (подобно на съседно Вресово).
 С. Дъскотна е било център на бивша община в състав от 9 села. Най-успешните кметове на селото са многоуважаваните от всички дъскотненци Йордан Мерсинков и Борис Щерев.
 == Религии ==
-[[Файл:Daskotna 03.jpg|alt=Храм "Св. Арх. Михаил", Дъскотна|мини|300x300пкс|Храм "Св. Арх. Михаил", Дъскотна]]
+[[Файл:Daskotna 03.jpg|alt=Храм „Св. Арх. Михаил“, Дъскотна|мини|300x300пкс|Храм „Св. Арх. Михаил“, Дъскотна]]
 Преобладава ислямската религия – 70%; православни християни – 30 %.
-Храм "Св. Арх. Михаил".
+Храм „Св. Арх. Михаил“.
 <!-- == Обществени институции == -->
-Храм "Хатидже Лале".
+Храм „Хатидже Лале“.
 == Забележителности ==
@@ Ред 50: / Ред 52: @@
 <!-- == Други == -->
 <!-- === Кухня === -->
+== Източници и бележки ==
+<references />
 <!-- == Външни препратки == -->
 {{Мъниче селища в България}}