Цезар Франк: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [[Категория:Белгийски музиканти
WarddrBOT (беседа | приноси)
м robot Adding: simple:César Franck
Ред 49: Ред 49:
[[pl:César Franck]]
[[pl:César Franck]]
[[pt:César Franck]]
[[pt:César Franck]]
[[simple:César Franck]]
[[sk:César Franck]]
[[sk:César Franck]]
[[sv:César Franck]]
[[sv:César Franck]]

Версия от 09:57, 2 юни 2007

Цезар Франк
César Franck
белгийски композитор

Роден
Починал
ПогребанМонпарнаско гробище, Париж, Франция
Семейство

Подпис
Уебсайтwww.cesar-franck.org
Цезар Франк в Общомедия

Цезар-Огюст-Гийом-Хуберт Франк (на френски: César-Auguste-Jean-Guillaume-Hubert Franck) е композитор, органист и преподавател по музика от белгийски произход, определян като една от най-значимите фигури за френската класическа музика от 19 век.

Биография

Цезар Франк е роден в Лиеж, Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертриращ пианист. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през 1837, отива в Парижката консерватория. След завършването й през 1842 той за кратко се връща в Белгия, но през 1844 отново се завръща в Париж, където се установява до края на живота си.

През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност - както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист - от 1847 до 1851 в църквата „Нотд Дам дьо Лорет“, а след това - от 1851 до 1858 - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител Астрид Кавайе-Кол и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.

През 1858 той става органист в новоосветената базилика „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от органови композиции, издадена чак през 1868, когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от 1872 до края на живота си. Негови възпитаници са Винсен д'Инди, Ернест Шосон, Луи Виерн и Хенри Дюпард. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музикаслед Й.С.Бах. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на Шарл-Мари Видор, Луи Виерн и Марсел Дюпре.

Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма - метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху контрапункта, използвайки хармоничен език, типичен за времето на Романтизма, което показва силното му влияние от композитори като Ференц Лист и Рихард Вагнер.

Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: Симфоня в ре-минор (1886-88), Симфонични вариации за пиано и оркестър (1885), Прелюдия, хорал и фуга за пиано (1884), Соната за виола и пиано в ла-мажор (1886) и Пиано квинтет във фа-минор. Една от най-известните му къси композиции е мотетът Panis angelicus, първоначално изпълняван от тенор, а днес най-често от сопран.

През 1890 Франк претърпява автомобилна катастрофа. Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата в следствие на усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в гробището на Монпарнас, Париж.