Луи VII

Луи VІІ
крал на Франция
Управление	25 декември 1137 – 18 септември 1180
Коронация	25 декември 1137 г.
Наследил	Луи VІ
Наследник	Филип ІІ Август
Лични данни
Роден	1120 г. Франция
Починал	18 септември 1180 г. Сен Понт, Франция
Погребан в	Базилика Сен Дени
Семейство
Бракове	Алиенор Аквитанска Констанция Кастилска Адел дьо Блоа-Шампан
Потомци	Мария, Адел, Филип, Агнес
Герб
Луи VІІ в Общомедия

Луи VII Млади (на френски: Louis VII le Jeune, 1120 – 18 септември 1180) е крал на Франция от 1137 до 1180 г.

Произход

Той е втори син на Луи VІ Дебели и Аделаида Савойска. Неговият баща коронова като съуправител големия си син, Филип Млади през 1129 година, а Луи предопределя за духовна кариера. Но когато Филип загива при нещастен случай (пада от кон), Луи VІ прибира втория си син от манастира и го коронова след 12 дни. Церемонията на коронацията и помазването за царството в Реймската катедрала провежда папа Инокентий II. Луи VII за цял живот съхранява любов към монашеския живот и към делата на църквата.

Брак с Алиенор Аквитанска

През 1137 година, по време на поклонение до Сантяго де Компостела, херцогът на Аквитания, Гийом X умира, вероятно на Велики петък от натровена храна, а владенията му херцогство Аквитания и Гаскония и графство Поатие, се наследявят от петнадесетгодишната му дъщеря, Алиенор. Гийом Х на смъртното си легло пише писмо до Луи VІ с молба да бъде настойник на двете му дъщери и да ожени по-голямата за престолонаследника Луи VІІ.  

Луи VI приема предложението, мислейки, че кралство Франция от Лоара ще се разпростре до Пиренеите и Средиземно море, включвайки следните райони: Аквитания, Гаскония, Перигор, Лимузен, Поату и Сейнтонж.

Бракът между Алиенор и Луи Млади е сключен на 25 юли 1137 година в Бордо и по време на пътуването към Париж, двойката е венчана от архиепископа на Аквитания в катедралата на Поатие. Херцогството не се присъединява към короната на Франция, защото Алиенор остава херцогиня на Аквитания. Договорено е също, че първото им дете ще е крал на Франция и херцог на Аквитания, като сливането на двете области, ще се проведе с едно поколение по-късно.

Управление

Докато Луи VII се връща от пътуването си от Аквитания към Париж, на първи август 1137 г. Луи VI умира от дизентерия в гората на Компиен, не далеч от Сенлис, след завръщането си от наказателна експедиция срещу управителя на Сент-Бристон-сюр-Лоар.

Така седемнадесет годишният Луи VІI Млади става крал.. Луи VII заедно с Алиенор са короновани за крал и кралица на Франция, в Бурж, на 25 декември 1137 г.

Луи VІІ продължава политиката на баща си Луи VІ, но без неговата последователност и енергия. Управлението му започва с това, че наказва със смърт орлеанските граждани, дошли да го молят да им дари таксите от общинските учреждения. На Луи VІІ се налага да се бори с феодалите и да встъпва в съюз с градовете.

Кръстоносен поход

Луи VII и Бернар от Клерво. Илюстрация на Жан Коломб

През 1146 г. Луи VІІ се отправя на кръстоносен поход, оставяйки на абат Сугерий управлението на държавата. Опасявайки се, че Алиенор ще му изневери, Луи VІІ я взима със себе си на похода.

Крал Луи VII предвожда своите кръстоносци по дългия път от Мец през земите на унгарците и българите до Константинопол. Преодолява множество препятствия, неразбирателства с германския крал Кондрад ІІІ и византийския император Комнин, сблъсъци с местното население и с мюсюлманите, преброждайки труднопроходими планини и реки, достига до Антиохия. Там го посреща князът на Антиохия Раймон дьо Поатие. Луи попада в центъра на големия спор между европейските заселници – накъде трябва да бъдат насочени военните усилия, и в крайна сметка походът му претърпява пълен военен провал.

През 1148 г. Луи VІІ достига Антиохия с неголяма войска, защото губи много войници поради глад, горещини и коварството на византийците. От Антиохия Луи VІІ тайно отпътува за Тир, където очаква нови кръстоносци. След това се отправя с войската си да обсажда Дамаск, но е разбит. Минава през Йерусалим по молба на тамплиерите.

По-малкият брат на краля Робер дьо Дрьо също взема участие във Втория кръстоносен поход (1147 – 1149). Връща се във Франция преди краля, и се опитва да завземе властта, но неговият заговор претърпява провал благодарение на абат Сугерий – регент на кралството.

По Великден 1149 година Луи се връща във Франция.

Раймон дьо Поатие посреща Луи VII в Aнтиохия. Миниатюра от Жан Коломб

Последващи бракове

На връщане от кръстоносния поход Луи VІІ постига анулиране на брака (1152 година) с Алиенор Аквитанска, на която са върнати Аквитания, Поатие, Гаскония. Алиенор се омъжва за графа на Анжу – Хенри (Анри) Плантагенет, който впоследствие става крал на Англия под името Хенри II. Макар да се счита за васал на френския крал (той владее почти цяла Западна Франция), Анри е реално по-могъщ от Луи VІІ.

Едва след третия брак с Адел дьо Блоа-Шампан на Луи VІІ се ражда дългоочаквания наследник, бъдещият Филип II Август.

Семейство и деца

Aдел Блоа-Шампан ражда дарения от бога наследник миниатюра от Големите френски хроники

• 1-ва съпруга: от 1137 година Алиенор Аквитанска, херцогиня на Аквитания, дъщеря на Гийом Х, херцог на Аквитания и Аенор де Шателро. Имат две дъщери:
• Мария Френска (1145 – 11 март 1198); омъжена: (от 1164) за Анри I Щедри, граф на Шампан и Троа. През 1190 – 1197 години е регент на графство Шампан.
• Алиса Френска (1151 – 1195); омъжена: заТибо V Добрия, граф Блоа.
• 2-ра съпруга: от 1154 година Констанция Кастилска(ок. 1140 – 1160), дъщеря на крал Алфонсо VII Кастилски. Имат две дъщери:
• Маргарита Френска (1158 – 1197);

  1-ви мъж: (от 1172) Хенрих (III) Младши (1155 – 1183), херцог на Нормандия;

  2-ри мъж: (от 1186) крал Бела III Унгарски (ок. 1148 – 1196).

• Адел (Елис) Френска (1160 – 1218/1221)
• 3-та съпруга: от 1160 година Адел дьо Блоа-Шампан (ок.1140 – 1206) дъщеря на Тибо ІІ Велики, граф на Шампан и Матилда. Имат син и дъщеря:
• Филип II Август (1165 – 1223), крал на Франция,
• Агнес Френска (1171 – 1240) императрица на Византия.

  1-ви мъж: (от 1180) Алексей II Комнин (1169 – 1183), император на Византия;

  2-ри мъж: (от 1183) Андроник I Комнин (1120 – 1185), император на Византия;

  3-ти мъж: (от ок. 1204) Теодор Врана.

Последна година и смърт

От ноември 1179 г. Луи VII привлича към управлението четиринадесетгодишния си син Филип. За да се противопостави на влиянието на семейството на съпругата си Адел дьо Блоа-Шампан, която при смъртта му би могла да получи контрол над наследника на трона, урежда брака между него и Изабела от Хенегау (Ено), дъщеря на Балдуин V от Хенегау, наследник и съюзник на графа на Фландрия Филип Елзас.

Луи VII умира на 18 септември 1180 г. в Mелюн и е погребан на следващия ден в абатството на Свети-Порт Роял Барбо на Фонтане-льо-Порт, на Сена, между Mелюн и Фонтанебло. Той е наследен от сина си Филип II Август, който реално вече управлява от 28 юни същата година.