Елка Няголова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Capola (беседа | приноси)
Добавяне на страница от съществуваща червена препратка.
 
Capola (беседа | приноси)
Добавяне на кратка биография.
Ред 1: Ред 1:
Елка Няголова Пощарова е българска поетеса, публицист, издател и преводач.
Елка Няголова Пощарова е българска [[поетеса]], издател и [[преводач]].

<br />


{{Писател|категория=Български поетеси|име=Елка Няголова Пощарова|псевдоним=Бялата лястовица|дата на раждане=06 юли 1952|място на раждане=Добрич|националност=България|награди=[[Южна пролет |Южна пролет]], [[Мара Белчева (награда)|Мара Белчева]], Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията}}
{{Писател|категория=Български поетеси|име=Елка Няголова Пощарова|псевдоним=Бялата лястовица|дата на раждане=06 юли 1952|място на раждане=Добрич|националност=България|награди=[[Южна пролет |Южна пролет]], [[Мара Белчева (награда)|Мара Белчева]], Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията}}

== Биография ==
Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. [[Добрич]]. Завършва “[[Българска филология]]” в [[Софийски университет|Софийски университет “Св. Климент Охридски”]], след което работи в продължение на 15 години като журналист в периодичния печат.

Първа я представя пред публика именитата добруджанка [[Дора Габе]], а сред поръчителите при кандидатстването й в Съюза на българските писатели е [[Елисавета Багряна]].

От 1994 г. живее и твори във [[Варна]]. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество “Знаци”. Член на [[Съюз на българските писатели|Съюза на българските писатели]].

== Творчество ==
Стиховете й са публикувани на повече от 15 езика, а самата тя превежда от няколко славянски езика.

=== Книги на български език ===

* “Не съм Пепеляшка” (1984)
* “Нулева група” (1987)
* “Правопис на надеждата” (1990)
* “Делфини на сушата” (1992)
* “Петият сезон” (1994)
* “Земен гейм” (1997)
* “Требник” или “Писма от Белоногата”(2000)
* “Белият влак” (2002)
* “Ние” (2005)
* "Слънчев кладенец" (2012)
* "Шест грама" (2017)

=== Книги на чужди езици ===

* “Прозорци” (на украински език, 1983)
* “Рисунки от един град” (на френски език, 1995)
* “Кестен на дланта” (на руски език, 2006)
* “Ние” (на македонски, 2007)
* “Маса за трима” (на сръбски, 2008)
* “Бели пейзажи” (на полски, 2009)

== Награди ==

== Източници и бележки ==
<references />
<br />

Версия от 10:45, 13 февруари 2020

Елка Няголова Пощарова е българска поетеса, издател и преводач.


Елка Няголова Пощарова
ПсевдонимБялата лястовица
Родена06 юли 1952
Добрич
НационалностБългария
НаградиЮжна пролет, Мара Белчева, Дора Габе, Изворът на Белоногата, Белият ангел на поезията

Биография

Елка Няголова е родена през 1952 г. в гр. Добрич. Завършва “Българска филология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, след което работи в продължение на 15 години като журналист в периодичния печат.

Първа я представя пред публика именитата добруджанка Дора Габе, а сред поръчителите при кандидатстването й в Съюза на българските писатели е Елисавета Багряна.

От 1994 г. живее и твори във Варна. Директор за Балканите на МАПП (Международна асоциация на писателите и публицистите). Основател и председател на Славянска литературна и артистична академия. Главен редактор на списанието за литература, изкуство и общество “Знаци”. Член на Съюза на българските писатели.

Творчество

Стиховете й са публикувани на повече от 15 езика, а самата тя превежда от няколко славянски езика.

Книги на български език

  • “Не съм Пепеляшка” (1984)
  • “Нулева група” (1987)
  • “Правопис на надеждата” (1990)
  • “Делфини на сушата” (1992)
  • “Петият сезон” (1994)
  • “Земен гейм” (1997)
  • “Требник” или “Писма от Белоногата”(2000)
  • “Белият влак” (2002)
  • “Ние” (2005)
  • "Слънчев кладенец" (2012)
  • "Шест грама" (2017)

Книги на чужди езици

  • “Прозорци” (на украински език, 1983)
  • “Рисунки от един град” (на френски език, 1995)
  • “Кестен на дланта” (на руски език, 2006)
  • “Ние” (на македонски, 2007)
  • “Маса за трима” (на сръбски, 2008)
  • “Бели пейзажи” (на полски, 2009)

Награди

Източници и бележки