Дъскотна: Разлика между версии

Дъскотна
	Дъскотна
	Дъскотна Координати: 42°52′44.13″ с. ш. 27°11′23.43″ и. д. / 42.878926° с. ш. 27.189843° и. д. Дъскотна
Общи данни
Население	756 души (15 март 2024 г.); 51,8 души/km²
Землище	14,598 km²
Надм. височина	129 m
Пощ. код	8561
Тел. код	059400
МПС код	А
ЕКАТТЕ	24699
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община; – кмет	Руен; Ахмед Мехмед ; (ДПС; 2023)
Кметство; – кмет	Дъскотна; Алиибрям Исмаил; (ДПС)
	Дъскотна в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 12:20, 13 февруари 2020

Дъско̀тна е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

География

Село Дъскотна е разположено в Източна Стара планина, в подножията на Върбишка планина и Мандра баир, в долинно разширение на река Луда Камчия и река Казан дере^[2]. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно алувиални, алувиално-ливадни и излужени канелени горски почви.^[3]

През Дъскотна минава третокласният Републикански път III-208, който на север води през селата Билка, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина в границите на Дъскотна на пътя е около 140 m от юг и около 120 m – от север, а в североизточната и югоизточната части на селото нараства до около 160 – 170 m. Северно от Дъскотна има гара на минаващата покрай селото железопътна линия Варна – Карнобат. Дъскотна се обслужва и с автобусен транспорт.

От юг в близост с пътя тече река Голяма (Шиваровска, Боаздере)^[4], която се влива в река Луда Камчия западно от селото.

Населението на село Дъскотна^[5], наброявало 710 души към 1934 г. и 863 към 1965 г., след колебания в числеността достига до 738 души (по текуща демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 825 лица, за 127 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 651 – към „турска“, за 28 – към ромска и за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.^[6]

История

Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“ – плосък овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.

Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Под името Дискотна селото се споменава в турски документи от 1676 г.^[3] Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“.

Село Дъскотна е било център на бивша община^[7] в състав от 9 села.

Религии

В село Дъскотна се изповядва ислям и православно християнство.

Построеният храм „Свети Архангел Михаил“ към февруари 2020 г. не фигурира в Националния регистър на храмовете в Република България.

Обществени институции

Село Дъскотна към 2020 г. е център на кметство Дъскотна.^[8]^[9]

В село Дъскотна към 2020 г. има:

действащо читалище „Съзнание – 1928 г.“;^[10]^[11]
действащо основно училище „Климент Охридски“;^[12]
действаща само на големи религиозни празници православна църква „Света Богородица“;^[13]
джамия (джамия „Хатидже Лале“^[14]);^[15]
пощенска станция.^[16]

Забележителности

Долината на река Луда Камчия – с редуващи се вирове и бързеи, чиста и пълна с риба, както и на нейните притоци, вливащи се в района на селото:

долината на река Боаздере (Шиваровска) – с меандри и ждрело, с множесто воденици в миналото;
долината на река Казан дере – чиста и с множество скалисти вирове.

Стара и непроучена достатъчно крепост Калето, датирана от римско време.

Редовни събития

Източници и бележки

Вижте също

Почетен плакет за благотворителност от името на Мюсюлманско изповедание

Шаблон:Мъниче селища в България

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Река Казан дере е десен приток на река Луда Камчия.

[ЕБ-3] а ^б Енциклопедия "България", том 2, стр. 502, Издателство на БАН, София, 1981 г.

[4] Басейнова дирекция за Черноморски район; Списък на водните обекти на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район, категория „Реки“, XLS файл

[5] Справка за населението на с. Дъскотна, общ. Руен, обл. Бургас

[6] Етнически състав на населението на България – 2011 г., Дъскотна, община Руен

[7] Справка за събитията за общ. Дъскотна, Бургаски окр.

[8] Справка за събитията за кметство Дъскотна, общ. Руен

[9] Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Дъскотна

[10] Детайлна информация за читалище „Съзнание – 1928 г.“, село Дъскотна

[11] Информационна карта за 2016 г., читалище „Съзнание – 1928 г.“, село Дъскотна

[12] Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Дъскотна

[13] Национален регистър на храмовете в Република България, Дъскотна, църква

[14] „Кръстиха джамия на жена в руенско село“, GRAMOFONA.com, 04.05.2018, Автор: Мануела Янева

[15] Национален регистър на храмовете в Република България, Дъскотна, джамия

[16] Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8561 Дъскотна

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

@@ Ред 15: / Ред 15: @@
 == География ==
-Село Дъскотна е разположено в Източна [[Стара планина]], в подножията на [[Върбишка планина]] и ''Мандра баир'', в [[долина|долинно]] разширение на река [[Луда Камчия]] и река Казандере<ref>Река Казандере е десен [[приток]] на река Луда Камчия.</ref>. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно [[алувий|алувиални]], [[алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]] и излужени [[канелени горски почви]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 2, стр. 502, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1981]] г.</ref>
+Село Дъскотна е разположено в Източна [[Стара планина]], в подножията на [[Върбишка планина]] и ''Мандра баир'', в [[долина|долинно]] разширение на река [[Луда Камчия]] и река ''Казан дере''<ref>Река ''Казан дере'' е десен [[приток]] на река Луда Камчия.</ref>. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно алувиални, [[алувиално-ливадни почви|алувиално-ливадни]] и излужени [[канелени горски почви]].<ref name=ЕБ>[[Енциклопедия "България"]], том 2, стр. 502, Издателство на [[Българска академия на науките|БАН]], София, [[1981]] г.</ref>
-През Дъскотна минава третокласният [[Републикански път III-208]], който ''на север'' води през селата [[Билка (село)|Билка]], [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – към град [[Айтос]], с отклонение по третокласния [[Републикански път III-2085]] към село Руен. Северно от Дъскотна има [[железопътна гара|гара]] на минаващата покрай него железопътна линия [[Варна]] – [[Карнобат]]. Селото се обслужва и с [[автобус]]ен транспорт.
+През Дъскотна минава третокласният [[Републикански път III-208]], който ''на север'' води през селата [[Билка (село)|Билка]], [[Аспарухово (област Бургас)|Аспарухово]] и [[Комунари]] към град [[Дългопол]], а ''на юг'' – към град [[Айтос]], с отклонение по третокласния [[Републикански път III-2085]] към село Руен. [[Надморска височина|Надморската височина]] в границите на Дъскотна на пътя е около 140 m от юг и около 120 m – от север, а в североизточната и югоизточната части на селото нараства до около 160 – 170 m. Северно от Дъскотна има [[железопътна гара|гара]] на минаващата покрай селото железопътна линия [[Варна]] – [[Карнобат]]. Дъскотна се обслужва и с [[автобус]]ен транспорт.
 [[Файл:26.09.12 Daskotna 44058 (8618547017).jpg|300п|мини|ляво|Железопътната гара]]
+От юг в близост с пътя тече река ''Голяма'' ([[Шиварово|Шиваровска]], ''Боаздере'')<ref>[https://www.bsbd.org/UserFiles/File/2014/spisyk%20VO-%20.01.2014.xls Басейнова дирекция за Черноморски район; ''Списък на водните обекти на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район, категория „Реки“'', XLS файл]</ref>, която се влива в река Луда Камчия западно от селото.
+Населението на село Дъскотна<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show9.php?sid=1775&ezik=bul Справка за населението на с. Дъскотна, общ. Руен, обл. Бургас]</ref>, наброявало 710 души към [[1934]] г. и 863 към [[1965]] г., след колебания в числеността достига до 738 души (по текуща демографска статистика за населението) към [[2018]] г.
+При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 825 лица, за 127 лица е посочена принадлежност към „българска“ ''етническа група'', за 651 – към „[[Турци в България|турска]]“, за 28 – към [[цигани|ромска]] и за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.<ref>[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm Етнически състав на населението на България – 2011 г., Дъскотна, община Руен]</ref>
 == История ==
-Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“-плосък, овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.
+Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“ – плосък овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.
-Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“ (подобно на съседно Вресово).
+Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Под името ''Дискотна'' селото се споменава в турски документи от [[1676]] г.<ref name=ЕБ/> Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“.
-С. Дъскотна е било център на бивша община в състав от 9 села. Най-успешните кметове на селото са многоуважаваните от всички дъскотненци Йордан Мерсинков и Борис Щерев.
+Село Дъскотна е било център на бивша община<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=1001361&ezik=bul Справка за събитията за общ. Дъскотна, Бургаски окр.]</ref> в състав от 9 села.
 == Религии ==
 [[Файл:Daskotna 03.jpg|alt=Храм „Св. Арх. Михаил“, Дъскотна|мини|300x300пкс|Храм „Св. Арх. Михаил“, Дъскотна]]
+В село Дъскотна се изповядва [[ислям]] и [[православие|православно християнство]].
-Преобладава ислямската религия – 70%; православни християни – 30 %.
+Построеният храм „Свети Архангел Михаил“ към февруари 2020 г. не фигурира в [http://www.hramove.bg/hramove/ Националния регистър на храмовете в Република България].
-Храм „Св. Арх. Михаил“.
-<!-- == Обществени институции == -->
+== Обществени институции ==
-Храм „Хатидже Лале“.
+Село Дъскотна към [[2020]] г. е център на ''кметство Дъскотна''.<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=20000144&ezik=bul Справка за събитията за кметство Дъскотна, общ. Руен]</ref><ref>[https://iisda.government.bg/ras/executive_power/townhall/456 Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Дъскотна]</ref>
+В село Дъскотна към [[2020]] г. има:
+* действащо читалище „Съзнание – 1928 г.“;<ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail&id=2899&reg_num=707 Детайлна информация за читалище „Съзнание – 1928 г.“, село Дъскотна]</ref><ref>[https://chitalishta.com/index.php?act=community&do=detail1&id=54312 Информационна карта за 2016 г., читалище „Съзнание – 1928 г.“, село Дъскотна]</ref>
+* действащо [[основно училище]] „[[Климент Охридски]]“;<ref>[https://reg.mon.bg/Schools/schinfo?21136 Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Дъскотна]</ref>
+* действаща само на големи религиозни празници православна църква „Света Богородица“;<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_273.html Национален регистър на храмовете в Република България, Дъскотна, църква]</ref>
+* [[джамия]] (джамия „Хатидже Лале“<ref>[https://www.gramofona.com/burgas-obshtestvo/krastiha-djamiya-na-jena-v-ruensko-selo „''Кръстиха джамия на жена в руенско село''“, GRAMOFONA.com, 04.05.2018, Автор: Мануела Янева]</ref>);<ref>[http://www.hramove.bg/hramove/temple_2764.html Национален регистър на храмовете в Република България, Дъскотна, джамия]</ref>
+* [[пощенска станция]].<ref>[https://www.bgpost.bg/bg/312 Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8561 Дъскотна]</ref>
 == Забележителности ==
@@ Ред 51: / Ред 64: @@
 == Източници и бележки ==
 <references />
+== Вижте също ==
+* [https://www.grandmufti.bg/bg/home/news-room/novini/8335-pocheten-plaket-za-blagotvoritelnost-ot-imeto-na-myusyulmansko-izpovedanie.html Почетен плакет за благотворителност от името на Мюсюлманско изповедание]
 <!-- == Външни препратки == -->