Дъскотна: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32: Ред 32:


Село Дъскотна е било център на бивша община<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=1001361&ezik=bul Справка за събитията за общ. Дъскотна, Бургаски окр.]</ref> в състав от 9 села.
Село Дъскотна е било център на бивша община<ref>[https://www.nsi.bg/nrnm/show2.php?sid=1001361&ezik=bul Справка за събитията за общ. Дъскотна, Бургаски окр.]</ref> в състав от 9 села.

В Държавен архив – Бургас се съхраняват документи от периода 1959 – 1995 г. на/за ''Обединено [[трудово кооперативно земеделско стопанство]] „Народен юмрук“ – село Дъскотна, Бургаско''<ref>[www.archives.government.bg/69-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 860, Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско, 1959 – 1995, Промени в наименованието на фондообразувателя]</ref>, което преминава през няколко промени на организацията и наименованието:
* Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1959 – 1975);
* Клоново стопанство – с. Дъскотна, Бургаско (1978 – 1983);
* Комплексна бригада – с. Дъскотна, Бургаско (1984 – 1989);
* Трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1989 – 1991);
* Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1991 – 1992) и
* Ликвидационен съвет на Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1992 – 1995).


== Религии ==
== Религии ==
Ред 37: Ред 45:
В село Дъскотна се изповядва [[ислям]] и [[православие|православно християнство]].
В село Дъскотна се изповядва [[ислям]] и [[православие|православно християнство]].


Построеният храм „Свети Архангел Михаил“ към февруари 2020 г. не фигурира в [http://www.hramove.bg/hramove/ Националния регистър на храмовете в Република България].
Храм „Свети Архангел Михаил“ към февруари 2020 г. не фигурира в [http://www.hramove.bg/hramove/ Националния регистър на храмовете в Република България].


== Обществени институции ==
== Обществени институции ==

Версия от 14:27, 13 февруари 2020

Дъскотна
Общи данни
Население756 души[1] (15 март 2024 г.)
51,8 души/km²
Землище14,598 km²
Надм. височина129 m
Пощ. код8561
Тел. код059400
МПС кодА
ЕКАТТЕ24699
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Руен
Ахмед Мехмед
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Дъскотна
Алиибрям Исмаил
(ДПС)
Дъскотна в Общомедия

Дъско̀тна е село в Югоизточна България, община Руен, област Бургас.

География

Село Дъскотна е разположено в Източна Стара планина, в подножията на Върбишка планина и Мандра баир, в долинно разширение на река Луда Камчия и река Казан дере[2]. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са главно алувиални, алувиално-ливадни и излужени канелени горски почви.[3]

През Дъскотна минава третокласният Републикански път III-208, който на север води през селата Билка, Аспарухово и Комунари към град Дългопол, а на юг – към град Айтос, с отклонение по третокласния Републикански път III-2085 към село Руен. Надморската височина в границите на Дъскотна на пътя е около 140 m от юг и около 120 m – от север, а в североизточната и югоизточната части на селото нараства до около 160 – 170 m. Северно от Дъскотна има гара на минаващата покрай селото железопътна линия ВарнаКарнобат. Дъскотна се обслужва и с автобусен транспорт.

Железопътната гара

От юг в близост с пътя тече река Голяма (Шиваровска, Боаздере)[4], която се влива в река Луда Камчия западно от селото.

Населението на село Дъскотна[5], наброявало 710 души към 1934 г. и 863 към 1965 г., след колебания в числеността достига до 738 души (по текуща демографска статистика за населението) към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 825 лица, за 127 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 651 – към „турска“, за 28 – към ромска и за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.[6]

История

Първите данни за селото са от началото на 8 век, когато то влиза в пределите на Българската държава, като част от областта Загоре (представлявало е погранична крепост, останки от която и днес стоят непроучени докрай в близост до селото). Името идва от гръцката дума „дискос“ – плосък овален съд, поради заобиколеното котловинно поле, където е селото.

Селото се развива като погранично, като срещу задължението да охраняват прохода (Хондис или Сондис) хората са получавали права на свободни граждани. Първото наименование е Дискот, а след това през Дъскот, Дискотна и до днешното Дъскотна. Под името Дискотна селото се споменава в турски документи от 1676 г.[3] Интересен факт е, че през времето на османското владичество името на селото не се е променило, което още веднъж доказва „автономния статут на хората му“.

Село Дъскотна е било център на бивша община[7] в състав от 9 села.

В Държавен архив – Бургас се съхраняват документи от периода 1959 – 1995 г. на/за Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – село Дъскотна, Бургаско[8], което преминава през няколко промени на организацията и наименованието:

  • Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1959 – 1975);
  • Клоново стопанство – с. Дъскотна, Бургаско (1978 – 1983);
  • Комплексна бригада – с. Дъскотна, Бургаско (1984 – 1989);
  • Трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско (1989 – 1991);
  • Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1991 – 1992) и
  • Ликвидационен съвет на Земеделска кооперация „Балкан“ – с. Дъскотна, Бургаско (1992 – 1995).

Религии

Храм „Св. Арх. Михаил“, Дъскотна
Храм „Св. Арх. Михаил“, Дъскотна

В село Дъскотна се изповядва ислям и православно християнство.

Храм „Свети Архангел Михаил“ към февруари 2020 г. не фигурира в Националния регистър на храмовете в Република България.

Обществени институции

Село Дъскотна към 2020 г. е център на кметство Дъскотна.[9][10]

В село Дъскотна към 2020 г. има:

Забележителности

Долината на река Луда Камчия – с редуващи се вирове и бързеи, чиста и пълна с риба, както и на нейните притоци, вливащи се в района на селото:

  • долината на река Боаздере (Шиваровска) – с меандри и ждрело, с множесто воденици в миналото;
  • долината на река Казан дере – чиста и с множество скалисти вирове.

Стара и непроучена достатъчно крепост Калето, датирана от римско време.

Редовни събития

Източници и бележки

  1. www.grao.bg
  2. Река Казан дере е десен приток на река Луда Камчия.
  3. а б Енциклопедия "България", том 2, стр. 502, Издателство на БАН, София, 1981 г.
  4. Басейнова дирекция за Черноморски район; Списък на водните обекти на територията на Басейнова дирекция за Черноморски район, категория „Реки“, XLS файл
  5. Справка за населението на с. Дъскотна, общ. Руен, обл. Бургас
  6. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Дъскотна, община Руен
  7. Справка за събитията за общ. Дъскотна, Бургаски окр.
  8. [www.archives.government.bg/69-Списък_на_фондове Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Бургас, Списък на фондове от масив „С“, фонд 860, Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство „Народен юмрук“ – с. Дъскотна, Бургаско, 1959 – 1995, Промени в наименованието на фондообразувателя]
  9. Справка за събитията за кметство Дъскотна, общ. Руен
  10. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Бургас, Кметство Дъскотна
  11. Детайлна информация за читалище „Съзнание – 1928 г.“, село Дъскотна
  12. Информационна карта за 2016 г., читалище „Съзнание – 1928 г.“, село Дъскотна
  13. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, село Дъскотна
  14. Национален регистър на храмовете в Република България, Дъскотна, църква
  15. Кръстиха джамия на жена в руенско село“, GRAMOFONA.com, 04.05.2018, Автор: Мануела Янева
  16. Национален регистър на храмовете в Република България, Дъскотна, джамия
  17. Български пощи, Пощенски станции, област Бургас, 8561 Дъскотна

Вижте също

Шаблон:Мъниче селища в България