Обикновен дъб: Разлика между версии

	Обикновен дъб
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Букоцветни (Fagales)
семейство:	Букови (Fagaceae)
род:	Дъб (Quercus)
вид:	Обикновен дъб (Q. robur)
	Научно наименование
	Quercus robur Linnaeus, 1753
	Разпространение
	Обикновен дъб в Общомедия
	[ редактиране ]

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:34, 13 февруари 2020

Обикновеният дъб (Quercus robur), познат и като летен дъб, е широколистно листопадно дърво от семейство Букови, групата на белите дъбове (секция Quercus). Достига 25 – 35 m височина. Животът му може да надхвърли 1000 години.

Разпространение

Quercus robur е разпространен върху значителна част от европейския континент – от Ирландия до Урал, достигайки до Западна Азия. В периферията на ареала му са се обособили следните (включени в него) таксони (подвидове): на югозапад – Q. r. subsp. broteroana и Q. r. subsp. estremadurensis; на юг – Q. r. subsp. brutia; на югоизток – Q. r. subsp. pedunculiflora; на изток – Q. r. subsp. imeretina. В България обикновеният дъб се среща в източната половина на страната (без Странджа), Стара планина, Софийското поле и речните равнини на Дунав, Марица и Тунджа до 500 м н.в.;^[2] подвидът Q. r. subsp. pedunculiflora – т.нар. дръжкоцветен дъб (синоними Q. erucifolia, Q. longipes и Q. mestensis) е установен във всички флористични райони до 800 – 1000 м н.в.^[3]

Описание и характеристики

Едро дърво с разперена корона, стволът и страничните разклонения са разкривени, мощни; на открито дъбовете се разрастват повече на ширина, но в гористи местности са способни да развият стройна форма с височина над 43 м.^[4] Кората е кафява до сива, гладка само при най-младите растения, впоследствие напукана, с плоски до силно изпъкнали надлъжни ръбове.

Листата му са прости, плитко вълнообразно наделени до дълбоко пересто нарязани – с по 3 до 7 двойки дялове и дребни дялчета ("ушички") в основата на петурата, обикновено с добре изявена обратнояйцевидна форма и с дължина между 7 и 14 см, тъмнозелени и лъскави отгоре, по-светли и понякога с фин мъх (микроскопични звездовидни власинки) отдолу, приседнали или върху къси, дебели дръжчици.

Плодовете на летния дъб са жълъди, които падат през есента и често служат за храна на дивите свине. Дървесината на обикновения дъб съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

Вековни дървета в България

В село Гранит, област Стара Загора, се намира дърво от вида Quercus robur, считано за най-старото в България и едно от най-дълголетните в света. Гранитският дъб е обявен за обект „Вековно дърво“ под наименованието „Старият дъб“ със заповед № 2276 от 25 декември 1967 г. на Министерството на горите и горската промишленост. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под № 388. През месец март 1982 г. с Преслеров свредел е установена неговата възраст – 1637 години; т.е. израстването на фиданката датира от 345 г. от новата ера. Височината му е 23,4 m, дебелината на ствола е 2,38 m, проекция на короната е 1017,36 m², обиколката на стъблото е 7,46 m на височина от земята 1,3 m.

Друг огромен представител на вида е царският дъб до Тулово област Стара Загора. Той се намира в близост до гарата в Тулово, в местността Туловска кория. Дървото е на възраст над 1000 години.

Галерия

Кора
Листа
Мъжки съцветия – реси
Женски цветове
Жълъди
Дървесина

Литература

Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)

Източници

↑ Quercus robur (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1
↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
↑ The thickest, tallest, and oldest pedunculate oak trees // MonumentalTrees.com. Посетен на 2020-02-13. (на английски)

[1] Quercus robur (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)

[2] Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 339, ISBN 978-954-9959-58-1

[3] Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1

[MT-4] The thickest, tallest, and oldest pedunculate oak trees // MonumentalTrees.com. Посетен на 2020-02-13. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

@@ Ред 202: / Ред 202: @@
 Едро дърво с разперена корона, стволът и страничните разклонения са разкривени, мощни; на открито дъбовете се разрастват повече на ширина, но в гористи местности са способни да развият стройна форма с височина над 43 м.<ref name="MT">{{цитат уеб|уеб_адрес=https://www.monumentaltrees.com/en/trees/quercusrobur/records/|заглавие=''The thickest, tallest, and oldest pedunculate oak trees''|достъп_дата=2020-02-13|труд=MonumentalTrees.com|език=en}}</ref> Кората е кафява до сива, гладка само при най-младите растения, впоследствие напукана, с плоски до силно изпъкнали надлъжни ръбове.
-Листата му са прости (пересто нарязани) – с по 3 до 7 несиметрично заоблени дяла от всяка страна (на основната жилка), с обратнояйцевидна форма и дължина между 7 и 14 cm, тъмнозелени и гладки отгоре, по-светли отдолу, приседнали или върху къси дръжки (до 8 mm).
+Листата му са прости, плитко вълнообразно наделени до дълбоко пересто нарязани – с по 3 до 7 двойки дялове и дребни дялчета ("ушички") в основата на петурата, обикновено с добре изявена обратнояйцевидна форма и с дължина между 7 и 14 см, тъмнозелени и лъскави отгоре, по-светли и понякога с фин мъх (микроскопични звездовидни власинки) отдолу, приседнали или върху къси, дебели дръжчици.
 Плодовете на летния дъб са [[жълъд]]и, които падат през есента и често служат за храна на [[свиня|дивите свине]]. Дървесината на обикновения дъб съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.