Пиетро I Кандиано: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
| майка = |
| майка = |
||
| брак = |
| брак = |
||
| деца = [[Пиетро II Кандиано]] |
| деца = [[Пиетро II Кандиано]] |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
| сайт = |
| сайт = |
||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
Четиридесет и петгодишен и много амбициозен, Кандиано се впуска във военна кампания срещу [[Пагания]] на [[Далмация|Далматинското]] крайбрежие, откъдето [[неретляни]]те нападат търговските кораби и северното крайбрежие на Адриатика. Той самият предвожда флотилия от 12 галери, с които потапя пет пиратски кораба, след което стъпва на брега при [[Макарска]] и нахлува във вътрешността на Пагания. В последвалата битка на [[18 септември]] [[887]] г. венецианците са разбити, а самият Кандиано пада убит.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-candiano_res-a587eb69-87e9-11dc-8e9d-0016357eee51_%28Dizionario-Biografico%29/ CANDIANO, Pietro, di Margherita Giuliana Bertolini - Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 17 (1974)]</ref> Тялото му е пренесено в Италия и погребано в [[Градо]]. |
Четиридесет и петгодишен и много амбициозен, Кандиано се впуска във военна кампания срещу [[Пагания]] на [[Далмация|Далматинското]] крайбрежие, откъдето [[неретляни]]те нападат търговските кораби и северното крайбрежие на Адриатика. Той самият предвожда флотилия от 12 галери, с които потапя пет пиратски кораба, след което стъпва на брега при [[Макарска]] и нахлува във вътрешността на Пагания. В последвалата битка на [[18 септември]] [[887]] г. венецианците са разбити, а самият Кандиано пада убит.<ref>[http://www.treccani.it/enciclopedia/pietro-candiano_res-a587eb69-87e9-11dc-8e9d-0016357eee51_%28Dizionario-Biografico%29/ CANDIANO, Pietro, di Margherita Giuliana Bertolini - Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 17 (1974)]</ref> Тялото му е пренесено в Италия и погребано в [[Градо]]. |
||
След време |
След време неговият син [[Пиетро II Кандиано]] и внукът му [[Пиетро III Кандиано]] стават съответно деветнадесети и двадесет и първи дож на Венеция. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 10:40, 14 февруари 2020
| Пиетро I Кандиано Pietro I Candiano | |
| дож на Венеция | |
 | |
| Роден |
842 г.
|
|---|---|
| Починал | 887 г.
|
| Погребан | Градо, Италия |
| Семейство | |
| Деца | Пиетро II Кандиано |
| Пиетро I Кандиано в Общомедия | |
Пиетро I Кандиано (на латински: Petrus Candianus, на италиански: Pietro I Candiano) е шестнадесети дож на Венецианската република. Управлява за няколко месеца през 887 г. преди да загине в битка.
Пиетро Кандиано наследява на поста „дож“ Джовани II Партечипацио, който се отказва от тази длъжност след шест години управление. Вероятно през април 887 г. Кандиано е избран на поста не чрез гласуване от венецианските граждани, а от най-влиятелните фамилии.
Четиридесет и петгодишен и много амбициозен, Кандиано се впуска във военна кампания срещу Пагания на Далматинското крайбрежие, откъдето неретляните нападат търговските кораби и северното крайбрежие на Адриатика. Той самият предвожда флотилия от 12 галери, с които потапя пет пиратски кораба, след което стъпва на брега при Макарска и нахлува във вътрешността на Пагания. В последвалата битка на 18 септември 887 г. венецианците са разбити, а самият Кандиано пада убит.[1] Тялото му е пренесено в Италия и погребано в Градо.
След време неговият син Пиетро II Кандиано и внукът му Пиетро III Кандиано стават съответно деветнадесети и двадесет и първи дож на Венеция.
Бележки
| Джовани II Партечипацио | → | дож на Венецианската република (887 – 887) | → | Пиетро Трибуно |