Дек: Разлика между версии
м интервал след точка в текст |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Esquema de un navio de linea.svg|мини| |
[[Файл:Esquema de un navio de linea.svg|мини|# Оръжейна |
||
# [[Барут]]ен склад |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
⚫ | |||
]] |
|||
'''Дек''' ({{lang|en|deck}}) се нарича [[палуба]]та на [[ветроходен кораб|ветроходните]] [[кораб|военни кораби]]. |
'''Дек''' ({{lang|en|deck}}) се нарича [[палуба]]та на [[ветроходен кораб|ветроходните]] [[кораб|военни кораби]]. |
||
Терминът се използва за тези от палубите, на които е поставена [[Корабна артилерия|артилерията]].<ref>[https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/Палубы Палубы]//Военная энциклопедия: в 18 т./ под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915</ref> Кораб, на който артилерията е поставена на две палуби се нарича двудекова, на три – тридекова. |
|||
Обикновено на ветроходните [[линеен кораб (ветроход)|линейни кораби]] на един дек има от 20 до 36 [[оръдие|оръдия]] различен [[калибър]]: от 4 до 80-[[фунт]]ови. |
|||
Дек се нарича и горната открита палуба, която се дели на [[бак]], [[шкафут]], [[шканец|шканци]] и [[ют]]. Шканците също е прието да се наричат и квартердек. Следващата палуба надолу от баковите и [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[надстройка (морски термин)|надстройки]] се нарича опердек, още по-долу се разполага |
''Дек'' се нарича и горната открита палуба, която се дели на [[бак]], [[шкафут]], [[шканец|шканци]] и [[ют]]. Шканците също е прието да се наричат и ''квартердек''. Следващата палуба надолу от баковите и [[кърма (корабоплаване)|кърмовите]] [[надстройка (морски термин)|надстройки]] се нарича ''опердек'', още по-долу се разполага ''мидълдек'', а след това ''гъндек'',<ref name="Викитека ЭСБЕ">[https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Гондек Гондек]//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона ([[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон]]): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907</ref> още по-надолу – ''орлопдек'' (също и [[кубрик]]), а в най-долната част на [[корпус на кораб|корпуса]] на съда се разполага корабният [[трюм]]. |
||
Първият кораб в [[ |
Първият кораб в [[Военноморски сили на Великобритания|британския флот]], имащ две закрити батареи (два дека) и смятан поради това за родоначалник на многодечните линейни кораби става „[[Хенри Грейс е'Дю (карака, 1514)|Хенри Грейс е'Дю]]“.<ref name="Викитека ВЭС ГГАД">[https://ru.wikisource.org/wiki/ВЭ/ВТ/«Гарри-Грас-а-Дие» „Гарри-Грас-а-Дие“]//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915</ref> Първият, в пълния смисъл на думата, тридечен кораб е 100-оръдейният британски линеен кораб построен 1635 – 1637 г. „[[Соверен Оф Дъ Сийс (линеен кораб, 1637)|HMS Sovereign of the Seas]]“. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
Ред 30: | Ред 23: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* Сергеев Н. М. [https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Дек Дек]//[[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона]]: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907 |
* Сергеев Н. М. [https://ru.wikisource.org/wiki/ЭСБЕ/Дек Дек]//[[Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон|Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона]]: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907 |
||
* Чернышёв А. А. Российский парусный флот. Справочник. – М.: Воениздат, 1997. – Т. 1. – С. 299. – 312 с. – (Корабли и суда Российского флота). – 10 000 экз. – ISBN 5-203-01788-3 |
* Чернышёв А. А. Российский парусный флот. Справочник. – М.: Воениздат, 1997. – Т. 1. – С. 299. – 312 с. – (Корабли и суда Российского флота). – 10 000 экз. – ISBN 5-203-01788-3 |
||
{{превод от|ru|Дек|78348394}} |
{{превод от|ru|Дек|78348394}} |
Версия от 07:41, 16 февруари 2020
Дек (на английски: deck) се нарича палубата на ветроходните военни кораби.
Терминът се използва за тези от палубите, на които е поставена артилерията.[1] Кораб, на който артилерията е поставена на две палуби се нарича двудекова, на три – тридекова.
Обикновено на ветроходните линейни кораби на един дек има от 20 до 36 оръдия различен калибър: от 4 до 80-фунтови.
Дек се нарича и горната открита палуба, която се дели на бак, шкафут, шканци и ют. Шканците също е прието да се наричат и квартердек. Следващата палуба надолу от баковите и кърмовите надстройки се нарича опердек, още по-долу се разполага мидълдек, а след това гъндек,[2] още по-надолу – орлопдек (също и кубрик), а в най-долната част на корпуса на съда се разполага корабният трюм.
Първият кораб в британския флот, имащ две закрити батареи (два дека) и смятан поради това за родоначалник на многодечните линейни кораби става „Хенри Грейс е'Дю“.[3] Първият, в пълния смисъл на думата, тридечен кораб е 100-оръдейният британски линеен кораб построен 1635 – 1637 г. „HMS Sovereign of the Seas“.
Вижте също
Източници
- ↑ Палубы//Военная энциклопедия: в 18 т./ под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. В. Сытина, 1911 – 1915
- ↑ Гондек//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (Енциклопедичен речник на Брокхауз и Ефрон): в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907
- ↑ „Гарри-Грас-а-Дие“//Военная энциклопедия: в 18 т./под ред. В. Ф. Новицкого и др. – СПб.; М.: Тип. т-ва И. Д. Сытина, 1911 – 1915
Литература
- Сергеев Н. М. Дек//Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона: в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907
- Чернышёв А. А. Российский парусный флот. Справочник. – М.: Воениздат, 1997. – Т. 1. – С. 299. – 312 с. – (Корабли и суда Российского флота). – 10 000 экз. – ISBN 5-203-01788-3
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дек“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |