Бирмингам (лек крайцер, 1936)

„Бирмингам“ HMS Birmingham (C19)
Лекият крайцер „Бирмингам“, 24 октомври 1943 г.
Флаг	Великобритания
Клас и тип	Лек крайцер от тип „Саутхемптън“
Производител	Devonport Dockyard в Плимът, Великобритания.
Служба
Заложен	18 юли 1935 г.
Спуснат на вода	1 септември 1936 г.
Влиза в строй	18 ноември 1937 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран 1960 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	9100 t (стандартна) 11 350 t (пълна)
Дължина	170,1/180,3 m
Ширина	18,8 m
Газене	6,2 m
Броня	пояс: 114 mm траверси: 63 mm палуба: 32 mm погреби: 114 – 32 mm кули: 25 mm барбети: 25 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 4 парни водотръбни котли; 4 гребни винта; 75 000 к.с.
Скорост	32 възела (59,26 km/h)
Далечина на плаване	7700 морски мили при 13 възела ход
Екипаж	748 души
Въоръжение
Артилерия	4x3 152 mm 4x2 102 mm Зенитна артилерия: 2x4 40 mm 3x4 12,7 mm картечници „Викерс“
Торпедно въоръжение	2x3 533 mm ТА
Самолети	2 хидроплана Supermarine Walrus, 1 катапулт
„Бирмингам“ в Общомедия

Бирмингам (на английски: HMS Birmingham (C19)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от първата серия крайцери тип „Таун“. Поръчан е на 1 март 1935 г. на корабостроителницата Devonport Dockyard в Плимът. Крайцера, който е спуснат на вода на 1 септември 1936 г. става вторият кораб в Британския флот, който носи това име. Първи е крайцер от времето на Първата световна война. На 18 ноември 1937 г. строителството е завършено и кораба влиза в строй.

Девиза на кораба е: „Forward“ – „Напред!“

История на службата

Предвоенен период

След кратка служба в родните води, крайцера е изпратен към Китайската станция. Началото на войната крайцера посреща в състава на 5-та крайцерска ескадра от тази станция.

Втора световна война

На 3 септември 1939 г. – началото на Втората световна война – крайцера е базиран в Сингапур. В течение на септември – октомври той изпълнява функции по защита на собственото корабоплаване в Индийския океан и Малакския пролив, едновременно опитвайки се да прихваща вражески съдове, плаващи за Европа.

На 4 ноември съвместно с крайцера Dauntless прави преход към Хонконг. От 10 ноември, базиран в този порт, прихваща контрабанда в китайските води. На 28 ноември съпровожда френския лайнер Andre Lebon.

На 9 декември от холандския кораб е получено съобщение, че немския параход Burgenland е срещнат на прехода от Кобе и крайцера съвместно със спомагателния крайцер Moreton Bay се насочва към бреговете на Япония в търсене на вражеския съд. На 17 декември при зареждане от танкера Francol, крайцера се сблъсква с последния и получава повреди. На 27 декември по време на ремонта в дока на Хонконг на крайцера е сменен винт и отремонтиран носа на кораба.

На 3 януари 1940 г. крайцера се насочва през Александрия в състава на Средиземноморския флот. На 22 януари той пристига на Малта, където отново има кратък ремонт. През февруари крайцера продължава нататък, към родните води, влизайки в състава на 18-та ескадра крайцери на Home Fleet.

В състава на Home Fleet

На 27 март 1940 г. крайцерът е определен за участие в състава на Съединение „WB“, съвместно с разрушителите Hyperion и Hero, в планирано поставяне на минни заграждения при бреговете на Норвегия (Operation Wilfred). На 31 март заедно с разрушителите Fearless и Hostile той е изпратен в морето, към бреговете на Норвегия, за прихващане всички немски съдове, оказали се в дадения район. Допълнително на отряда е поставена задачата да пленяват риболовните траулери на противника и да прикриват своите сили, които трябва да поставят мина. Отряда оперира при норвежкия бряг до вечерта на 7 април, успявайки да пленят три немски траулера: „Фрисланд“ (247 брт), „Бланкенберг“ (336 брт) и „Нордланд“ (392 брт).

Норвежката кампания

На 8 април с линейния крайцер Renown (флаг на вицеадмирал Уилям Дж. Уайтуорт) на прикритие на поставянето на минни заграждения, е изпратен от командващия на патрулиране в Вестфьорд, но поради дефицит на гориво получава заповед да се върне в Скапа Флоу. На 10 април при норвежкия бряг е подложен на въздушни атаки.

На 13 април заедно с крайцерите Manchester и Cairo в съпровождение на разрушителите Nubian, Sikh и Somali излиза като сили за прикритие на войсковия конвой NP1, с десантни сили за Норвегия (Operation Rupert/R4). На 14 април заедно с крайцерите Manchester и Cairo в съпровождение на разрушителите Highlander, Vanoc и Whirlwind съпровожда полския лайнер Chobry и лайнера Empress of Australia по време на прехода им към Намсусу (Operation Maurice). По-късно крайната точка е сменена с Lillesjona поради заплахата от въздуха и липсата на разтоварващи средства в залива Намсус. На 15 април войските са прехвърлени на разрушителите за последващ десант там. На 17 април крайцера пристига в Скапа Флоу, съпровождайки с разрушителите Vanoc и Whirlwind лайнера Empress of Australia.

На 20 април отплава с крайцера Cairo и два френски разрушителя като ескорт на френския войскови транспорт Ville d’Alger по време на заключителния десант в Намсус. На 22 април се връща в Скапа Флоу.

На 24 април отплава от Розайт за доставка на боеприпаси за „Sickle Force“ в Andalsnes и Молде заедно с крайцерите Manchester и York с прикритие от разрушителите Acheron, Arrow и Griffin. Войската и припасите са успешно свалени от „Бирмингам“ и York. На 25 април „Бирмингам“ и Manchester излизат на съвместен патрул в норвежките води. На 26 април „Бирмингам“ потопява немския траулер Schelswig (Schiff 37) плаващ под холандски флаг. В хода на последващата операция „Бирмингам“ се сблъсква с разрушителя Arrow.

На 1 май участва в евакуацията на съюзните войски от Andalsnes и Молде. Заедно с крайцерите Manchester и Calcutta, шлюпа Auckland и разрушителите Diana, Delight, Inglefield, Somali и Mashona приема 390 човека и ги доставя на 2 май в Скапа Флоу.

На 8 май заедно с крайцерите Manchester и Sheffield е предаден на Командоване Нор, за действия в южната част на Северно море. И вече на 9 май крайцера заедно с разрушителите Janus, Havock, Hereward и Hyperion излиза в морето за действия в района на Little Fisher Bank. При прехода корабите са подложени на удар от въздуха. В същото време, разрушителя Kelly по време на боя с немски торпедни катери получава торпедно попадение. Той е взет на буксир от разрушителя Bulldog и поведен към устието на р. Тайн. На 10 май крайцера заедно със крайцера Sheffield прикрива двата кораба.

На 12 май крайцера пристига в Харуич и веднага е препратен за поддръжка на холандските войски на остров Терсшелинг във връзка със започналото немско настъпление.

От юни до август крайцера заедно с крайцерите на 1-ва крайцерска ескадра се базира в устието на река Хъмбър за патрулиране в Северно море против очакваното немско нахлуване. На 31 август е преведен в Ширнес и заедно с крайцерите Manchester и Southampton, а също и флотилия от разрушители излиза в морето за търсене на силите за нахлуване, които, естествено, не откриват.

Ремонт

През септември крайцера започва ремонт в Ливърпул. В хода на ремонта на крайцера поставят радар Type 286M и така той става първия кораб, снабден с подобна РЛС. Освен това на крайцера поставят оборудване за идентификация на самолетите от RAF. Едва на 27 декември 1940 г. крайцера се връща в състава на флота и влиза в 18-та ескадра крайцери, за действия у северозападните подходи за търсене на вражески рейдери и блокадопробивачи.

На 24 януари помага на крайцера Aurora и Naiad заедно с крайцера Edinburgh и три разрушителя в съпровождането на търговските съдове Elizabeth Burke, Taurus и Tai Shan отплавали от Гьотеборг заедно с товари, закупени в Швеция (Operation Rubble).

На 9 февруари крайцера влиза в охраната на войсковия конвой WS6A, плаващ за Близкия изток. Освен „Бирмингам“ в ескорта влизат крайцера Phoebe и спомагателния крайцер Cathay. те изпълняват функциите на океански ескорт чак до Фрийтаун. На 15 февруари към конвоя се присъединяват линкора Rodney в съпровождение на разрушителите Eclipse и Electra.

На 17 февруари „Родни“ и ескорта му изоставят конвоя, а за тяхна смяна пристигат линейния крайцер Renown и самолетоносача Ark Royal. На 21 февруари се присъединява линкора Malaya. На 1 март конвоя пристига във Фрийтаун. На 6 март „Бирмингам“ заедно с крайцера Phoebe и спомагателния крайцер Cathay излизат от Фрийтаун със секция на конвоя WS6 и на 21 март корабите пристигат в Кейптаун. Там „Бирмингам“ остава за защита на търговското съдоходство в Южна Африка, но още през април крайцера се връща в Скапа Флоу.

На 6 май крайцера е вече в качеството на океански ескорт на 1-ва минна ескадра за минно-заградителната операция при Северния бараж (Operation SN9A). На 7 май „Бирмингам“ заедно с крайцерите Edinburgh, Manchester, разрушителя Somali и три други разрушителя се отделя за прихващане на немския метеорологически съд Мюнхен. Цел на операцията е получаване на шифровъчната машина Енигма, намираща се на борда на кораба. В хода на операцията Мюнхен е потопен, а част от документите и самата машина англичаните успяват да получат преди немския кораб да потъне.

На 19 май излиза заедно с крайцера Manchester на патрулната линия Фарьорски острови – Исландия. На 23 май се съединява с крайцера Arethusa. На 24 май след потопяването на линейния крайцер Hood прикрива възможните пътища за отстъпление на немския линкор Bismarck североизточно от Исландия.

Флагман на Южноафриканската станция

На 4 юни крайцера отново е предаден на южноафриканската станция като флагман, за защита на търговското корабоплаване. По пътя е определен за океански ескорт на поредния войскови конвой от Клайд до Дърбан. На 7 юни заедно със спомагателния крайцер Dunottar Castle съпровожда конвоя WS9A. На 14 юни те благополучно пристигат във Фрийтаун. На 20 юни напускат пристанището в посока Кейптаун, пристигайки там на 2 юли. На 5 юли заедно с конвоя се насочват към Дурбан, а на 9 юли е заменен от крайцера Hawkins. На 12 юли излиза за действия по защита на търговското корабоплаване и прихващане на рейдери. През цялата останала година той извършва подобни операции в южните морета.

През януари 1942 г. заедно със спомагателния крайцер Asturias се намира при Фолкландските острови за предотвратяване на възможна атака след влизането на Япония във войната.

През февруари крайцера на ремонт в Саймънстаун в Южна Африка. В хода на ремонта на кораба поставят 20 mm зенитни автомати, радар за управление на огъня на главния калибър Type 284, а РЛС за надводно наблюдение Type 286M е заменен с подобрената британска разработка Type 291, използваща въртяща се антена вместо неподвижна.

По време на ремонта, през март 1942 г., е преведен в 4-та крайцерска ескадра на Източния флот. През май, със завършване на изпитанията заедно с крайцера Newcastle е назначен на служба в Средиземно море и на 25 май през Суец се насочва за Александрия.

В Средиземно море

На 6 юни крайцера пристига в Александрия и влиза в състава на 15-та крайцерска ескадра. Още на 11 юни крайцера участва в операции по доставка на подкрепления на Малта (операция Vigorous). На 15 юни крайцера пострадва от въздушни атаки. От близки разриви корпуса получава съществено изкривяване, което предизвиква повреди на куполните установки. На 16 юни корабите се връщат в Александрия, тъй като операцията е отменена поради заплаха от атаки на италианския флот, а също и от продължаващите се въздушни атаки.

На 2 юли крайцера отплава за Kilindini Harbour (Момбаса), за да се върне в състава на Източния флот.

В Индийския океан

На 18 юли заедно с линкора Warspite, и самолетоносачите Formidable и Illustrious отплава от Килиндини в морето. Това е демонстрация на активизиращите се британски сили в региона. На 21 юли тези кораби се насочват за Коломбо съвместно с крайцера Mauritius, разрушителите Norman, Nizam, Inconstant и холандския Van Galen образувайки Съединение „A“. На 25 юли корабите пристигат в Коломбо и са готови за излизане за прикритие на 3 празни конвоя в Бенгалския залив. Конвоите трябва да имитират десант на Андаманските острови (Operation STAB). Целта на операцията е да се отвлекат японски сили от Соломоновите острови, където скоро предстои операцията по нахлуването на съюзните войски на Гуадалканал. На 2 август операцията е отменена, след обявяване от главното командване за това, че целите на операцията са изпълнени. На 11 август крайцера заедно с минния заградител Manxman се връща в Килиндини.

На 5 септември крайцера заедно с Източния флот в състав крайцера Gambia, авиотранспорта Albatross разрушителите Express, Fortune, Hostspur и Inconstant и холандския крайцер Van Heemskerk с 29-та пехотна бригада (29th Infantry Brigade) на борда се насочва към Махадзанга за операции по превземане на Мадагаскар (Operation Stream). На 10 септември крайцера прикрива десанта в Махадзанга. От 12 до 15 септември поддържа десанта в Antanarive, а на 18 септември десанта в Тоамасаве.

През периода октомври – ноември се връща към защитата на търговското корабоплаване в Индийския океан. На 24 ноември спасява хората от парахода Tilawa, потопен от японската подводница I-129 при Бомбай. След това до февруари 1943 г. продължава патрулирането в Индийския океан, докато не е назначен за преход до Великобритания.

На 1 март отплава като охрана на конвоя WS26 от Дърбан, съвместно с крайцера Ceres. Корабите се насочват към Аден. На 8 март от конвоя се отделя Ceres, а на 9 март и „Бирмингам“ е заменен от крайцера Hawkins, след което кораба се насочва към Девънпорт. С пристигането му там, през април, крайцера започва ремонт и модернизация, с планирано последващо връщане в състава на Източния флот. На крайцера поставят РЛС за управление на зенитния огън Type 285, РЛС за въздушно наблюдение Type 281 и система за разпознаване „свой-чужд“. Също радара Type 291 е заменен с 10 cm радар за наблюдение въздух-повърхност Type 273. С края на ремонта през септември, преминава изпитания в Плимът.

Повреда от торпедо

През октомври е определен за дипломатическа служба в състава на флота на Метрополията, с края на която, на 18 ноември 1943 г. през Средиземно море отново се насочва в състава на Източния флот. На 27 ноември крайцера пристига в Източното Средиземноморие, а на 28 ноември при бреговете на Киренайка, в точката 33°05′ с. ш. 21°43′ и. д.33.083333° с. ш. 21.716667° и. д.33.083333, 21.716667, получава торпедо от немската подводна лодка U-407. В резултат на попадението загиват 29 души, на крайцера са потопени носовите погреби, а кораба получава диферент от 8 градуса, а скоростта му пада до 20 възела.

От декември до април 1944 г. крайцера е във временен ремонт в Александрия за подготовка към предстоящия му преход до САЩ.

Ремонт в САЩ и последваща модернизация

През месец май крайцера поема към САЩ, пристигайки на 9 юни в корабостроителницата Navy Yard в Норфолк (Вирджиния). Ремонта, в хода на който са проведени подготвителните работи за поставяне на допълнителното радиолокационно оборудване, продължава до октомври.

През ноември, след провеждане на изпитанията крайцера прави преход до Великобритания за окончателния ремонт, в Портсмът. По време на ремонта в поставен радар за управление на зенитния огън Type 282, а също е свалена кърмовата кула „X“ и авиационното въоръжение.

Отново в британски води

На 14 януари 1945 г. крайцера влиза в състава на 10-та ескадра крайцери на Home Fleet в Скапа Флоу. През февруари и март в състава на флота излиза в морето за нарушаване на корабоплаването при норвежките брегове.

На 3 април излиза заедно с крайцера Bellona за прикритие на ескортните самолетоносачи Queen, Searcher и Trumpeter в подобна операция, която е отменена заради лоши метеорологични условия. Въпреки това крайцера продължава патрулирането зад полярния кръг до 12 април.

На 5 май заедно с крайцера Dido и разрушителите Zealous, Zephyr и Zest отплава за Копенхаген, за да приеме капитулацията на немски кораби (Операция Cleaver). На 6 май пристига там и приема капитулацията на немските крайцери Prinz Eugen и Nurnberg. На 13 май е заменен от крайцера Devonshire и се насочва за Скапа Флоу.

На 26 май натоварва в Розайт на войски на борда си се насочва към Тронхайм, за оказване на помощ за пленяването на немските войски, които все още не са капитулирали в този район, където пристига на 28 май.

До края на Втората световна война, през юни – август 1945 г. изпълнява задълженията на флагман на 10-та ескадра крайцери, до самата капитулация на Япония.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
• Патянин С. В. Гордость британского флота. Легкие крейсера типа Таун. ISBN 978-5-699-75584-4.
• Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
• M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. – London, Arms & Armour, 1995.
• Smithn P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. – London: William Kimber, 1981.
• Дашьян, А. В., Патянин С. В., и др. Флоты Второй мировой. ISBN 978-5-699-33872-6.

Външни препратки

• SOUTHAMPTON class light cruisers (1937) ((en))
• Gordon Smith. Naval-History.Net H.M.S. Birmingham // Архивиран от оригинала на 8 май 2012. Посетен на 2010-08-24. (на английски)
• Gudmundur Helgason. uboat.net – The U-boat War 1939 – 1945 HMS Birmingham (19) // Архивиран от оригинала на 8 май 2012. Посетен на 2010-08-24. (на английски)
• Mike. World War 2 Cruisers. HMS Birmingham // Архивиран от оригинала на 8 април 2012. Посетен на 2010-08-24. (на английски)
• HMS Birmingham torpedoed ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно Бирмингам (лек крайцер, 1936)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата HMS Birmingham (1936) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​