Австразия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Поправка на правописни грешки от списък в Уикипедия:AutoWikiBrowser/Typos
Редакция без резюме
Ред 59: Ред 59:
* Томас Ходжкин. ''Italy and Her Invaders''. Oxford: Clarendon Press, 1895.
* Томас Ходжкин. ''Italy and Her Invaders''. Oxford: Clarendon Press, 1895.


[[Категория:Исторически държави в Европа]]
[[Категория:Исторически държави в земите на Германия]]
[[Категория:Крале на Австразия| ]]
[[Категория:Крале на Австразия| ]]

Версия от 10:40, 17 февруари 2020

Австразия е в най-тъмно зелено

Австразия (по-рядко наричана Австрия със значение на "източна земя") се оформя в североизточните дялове на Кралството на Меровингите, като се състои от територии, днес принадлежащи на източна Франция, западна Германия, на Белгия, Люксембург и Холандия. Столица е градът Метц, въпреки че някои австразийски крале управляват от Реймс, Трир, и Кьолн. Исторически терминът Австразия се е отнасял и за североизточна Италия, противоположно на Неустрия на северозапад.

След смъртта на франкския крал Хлодвиг I през 511 неговите четири сина разделят кралството на баща си, като Теодорих I получава териториите, по-късно познати като Австразия. Той става родоначалник на кралска династия, властвала в Австразия до 555, когато отново е обединена с другите Франкски кралства под властта на Хлотар I, наследил всички франкски владения до 558. Той отново разделя кралството си между своите четири сина, като след смъртта на Хариберт I през 567 се оформят три компактни монархии: Австразия с крал Сигеберт I, Неустрия с крал Хилперих I, и Бургундия с крал Гунтрам. Тези три кралства дефинират политическия мир на франкските земи до появата на Каролингите и дори след това.

От 567 до смъртта на Сигиберт I през 613, Австразия и Неустрия са в посоянен конфликт, а Бургундия играе умиротворяваща и арбитрираща роля между тях. Тези борби достигат своя пик с войните между Брунхилда и Фредегунд, кралици съответно на Австразия и Неустрия. В края на краищата през 613 г. срещу Брунхилда се надига бунт и тя бива заловена и предадена на краля на Неустрия Хлотар II, неин племенник. Клотар става крал на обединено за пореден път франкско господарство със столица Париж. През този период за първи път се появява титлата majores domus - майор-дом, или господар на двореца. Титлата се носи от официално лице, служещо като медиатор между краля и хората от различните страни на франките. Първите майор-доми на Австразия се подбират от наследниците на Пипин – Пипинидите, което довежда след бавно и постепенно издигане до това, че те изместват Меровингите от трона.

През 633 крал Дагоберт поставя най-големия си син Сигиберт III на трона на Австразия. Този нов крал е широко известен в историческите среди като roi fainéant или крал-безделник от династията на Меровингите. Дворът му се доминира от майор-доми, като през 657 един от тях, Гримоалд Стари успява да настани сина си Хилдеберт Осиновения на трона на Австразия, където той властвал до 662. Оттук нататък Австразия е кралство на Пипинидите(Арнулфингите) като де факто майордоми-самодържци и е център на тяхната власт и мощ. В битката при Тертри през 687, Пипин Херисталски побеждава краля на Неустрия Теодорих III и установява майордомството си над всички Франкски земи. Още веднъж, през 718, Австразия трябва да докаже мощта си над Неустрия когато майор-домът Карл Мартел осигурява на Меровинга Хлотар IV трона на Австразия след неговата подкрепа във войната с Неустрия. Така, през 719 Франкия се обединява окончателно под австразийска хегемония.

Меровингски крале

Майор-доми

Източници

  • Чарлз П. Оман. The Dark Ages 476–918. London: Rivingtons, 1914.
  • Томас Ходжкин. Italy and Her Invaders. Oxford: Clarendon Press, 1895.