Афоризъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}}
Основна преработка, източници
Ред 1: Ред 1:
'''Афоризмът''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: αφορισμός – определение, ограничение) представлява кратко изречение, което с малко думи изразява значителна мисъл, житейска мъдрост, сентенция.<ref>Речник на чуждите думи в българския език. София, Наука и изкуство, 1970, с. 94.</ref><ref name=":0">Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. София, Наука и изкуство, 1972, с. 140.</ref>
{{без източници}}

'''Афоризмът''' (от [[Гръцки език|гръцки]]: αφορισμός) спада към [[проза]]та в литературата и представлява кратко изречение, което изразява житейска мъдрост, сентенция. Афоризмът се различава от [[поговорка]]та по това, че докато поговорката и пословицата са народни мъдрости, афоризмът изказва мъдростта на автора си, обикновено писател или поет.
Афоризми са много народни пословици с трайно значение („Ум царува, ум робува, ум патици пасе“). Афоризми са и авторски стихове с богато съдържание и силно въздействие върху читателите („Септември ще бъде май“ – Гео Милев), синтезираната идея на някои произведения („Не се гаси тъй, що не гасне“ – Иван Вазов), моралното заключение на басните („Несговорна дружина не могат си почина“ – П. Р. Славейков), отделен израз от драматично или белетристично произведение и др.<ref name=":0" />

Афоризмите са средство за житейско и художествено обобщение на една или друга идея със силно въздействие и разпространение.<ref name=":0" />
== Източници ==
<references />


[[Категория:Литературни жанрове]]
[[Категория:Литературни жанрове]]

Версия от 07:52, 18 февруари 2020

Афоризмът (от гръцки: αφορισμός – определение, ограничение) представлява кратко изречение, което с малко думи изразява значителна мисъл, житейска мъдрост, сентенция.[1][2]

Афоризми са много народни пословици с трайно значение („Ум царува, ум робува, ум патици пасе“). Афоризми са и авторски стихове с богато съдържание и силно въздействие върху читателите („Септември ще бъде май“ – Гео Милев), синтезираната идея на някои произведения („Не се гаси тъй, що не гасне“ – Иван Вазов), моралното заключение на басните („Несговорна дружина не могат си почина“ – П. Р. Славейков), отделен израз от драматично или белетристично произведение и др.[2]

Афоризмите са средство за житейско и художествено обобщение на една или друга идея със силно въздействие и разпространение.[2]

Източници

  1. Речник на чуждите думи в българския език. София, Наука и изкуство, 1970, с. 94.
  2. а б в Речник на литературните термини. 3 прераб. и доп. изд. София, Наука и изкуство, 1972, с. 140.