Линейни кораби тип „Дюнкерк“

Линейни кораби тип „Дюнкерк“ Classe Dunkerque
Линейният кораб „Дюнкерк“ по време на изпитанията
Флаг	Франция
Клас и тип	Линейни кораби от типа „Дюнкерк“
Производител	Arsenal de Brest в Брест и др., във Франция
Служба
Поръчан	26 октомври 1932 г.
Заложен	24 декември 1932 г.
Спуснат на вода	2 октомври 1935 г.
Влиза в строй	1 май 1937 г.
Изведен от експлоатация	потопени на 27 ноември 1942 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	26 500 t (стандартна) 34 884 t (пълна) „Страсбург“: 27 300 t (стандартна) 36 380 t (пълна)
Дължина	209,0 m (по КВЛ) 215,1 m (максимална)
Ширина	31,1 m
Газене	9,6 m
Броня	„Дюнкерк“: главен пояс: 225 mm; палуби: 40 – 130 mm; барбети: 310 mm; кули ГК: 250 – 330 mm; кули ГК: 130 – 90 mm; бойна рубка: 270 mm „Страсбург“: главен пояс: 283 mm; палуби: 40 – 130 mm; барбети: 340 mm; кули ГК: 250 – 360 mm; кули СК: 130 – 90 mm; бойна рубка: 270 mm
Задвижване	4 парни турбини Parsons; 6 парни водотръбни котли Indret; 4 гребни винта; 107 500 к.с. (проектна)
Скорост	29,5 възела (54,6 km/h)
Далечина на плаване	16 400 морски мили при 17 възела ход
Екипаж	1381 души „Страсбург“: 1302
Въоръжение
Артилерия	2x4 330 mm; 3x4 и 2x2 130 mm Зенитна артилерия: 5x2 37 mm; 8x2 13,2 mm картечници
Самолети	1 катапулт 3 хидросамолета
Линейни кораби тип „Дюнкерк“ в Общомедия

„Дюнкерк“

Дюнкерк (на френски: Dunkerque) са серия френски линейни кораби от времето на Втората световна война. Всичко от проекта са построени два кораба: „Дюнкерк“ (на френски: Dunkerque) и „Страсбург“ (на френски: Strasbourg).

Корабите от този тип, построени през 1930-те години, са първите бързоходни линкори. „Дюнкерк“, проектирани за борба с немските „джобни линкори“ от типа „Дойчланд“, се строят в условията на ограниченията наложени от Вашингтонското съглашение и жестока икономия на средства. Във връзка с това стандартната водоизместимост на „Дюнкерк“ е 26 500 т, което е по-малко от лимита 35 000 дълги тона, постановен от Вашингтонския договор. Особеност при „Дюнкерк“ е оригиналното разположение на артилерията на главния калибър – осемте 330-мм оръдия са разположени в две четириоръдейни кули, поставени на носа.

След заявлението на Италия за строителството на линкорите от типа „Литорио“ със стандартна водоизместимост от 35 000 т, парламента на Франция отделя средства за строителството и на втория линкор – „Страсбург“. Бронирането на „Страсбург“ е усилено, за да противостои на по-мощните оръдия на новите италиански линкори.

С началото на Втората световна война „Дюнкерк“ и „Страсбург“ заедно с корабите на Британския Кралски флот охраняват морските пътища в Атлантика от немските рейдери. След капитулацията на Франция линкорите се намират в Мерс ел Кебир. Британците се опасяват, че новите френски кораби могат да се окажат в ръцете на нацистка Германия или Италия, което пи променило баланса на силите на Средиземно море. Към Мерс ел Кебир е изпратена силна британска ескадра с ултиматум. Опита да се принудят французите да отидат в контролирани от съюзниците пристанища или да потопят корабите е неуспешен, и британците откриват огън по намиращите се в порта кораби на Френския флот. „Страсбург“ пробива блокадата и достига Тулон. „Дюнкерк“ не успява да се промъкне, повреден е от артилерийски огън и засяда на грунта, но след ремонт също е преведен в Тулон. Там, през ноември 1942 г., двата линкора са потопени от екипажите си, за да се избегне пленяването им от немците.

Специалистите оценяват линкорите от типа „Дюнкерк“ доста нееднозначно. Тези кораби добре изглеждат на фона на линкорите от времето на Първата световна война, но в сравнение с по-късните бързоходни линкори, такива като „Литорио“, „Бисмарк“ и „Айова“, линкорите от типа „Дюнкерк“ са с прекалено малък калибър на оръдията и слабо брониране. Някои специалисти отбелязват, че, благодарение на високата си скорост и сравнително мощното въоръжение, според концепцията те по-скоро трябва да бъдат отнасяни към класа на линейните крайцери.

История на създаването

Външен вид на линкор от типа „Норманди“

В края на XIX и началото на XX век френският флот е вторият по сила след британския, обаче Франция не съумява да удържи тази позиция и влиза във второто десетилетие на XX век с недостатъчен брой съвременни кораби. Френският флот по онова време няма линейни крайцери, отсъстват бързоходни леки крайцери. Построените дредноути от типа „Курбе“, въоръжени с двенадесет 305-мм оръдия, значително отстъпват на супердредноутите на Великобритания, САЩ и Япония, които имат оръдия с калибър 343 – 381 мм. През 1912 г. е приет новият „Морски закон“, съгласно който флота на Франция към 1922 г. трябва да се състои от 28 дредноута и линейни крайцера, обаче този план не е осъществен. По време на световната война френският флот получава три линкора от типа „Бретан“ с десет 340-мм оръдия. Строителството на линкорите от типа „Нормандия“, с двенадесет 340-мм оръдия в четириоръдейни кули е спряно, тъй като всички сили са насочени към нуждите на сухопътния фронт. Планираните линейни крайцери даже не са заложени. Войната отслабва икономиката на Франция, за това недостроените корпуси на линкорите от типа „Нормандия“ са предадени за скрап. Изключение е направено само за корпуса на линкора „Беарн“, който е достроен като самолетоносач.

На Вашингтонската конференция от 1921 – 1922 г. за ограничаване на морските въоръжения е приет лимит за стандартна водоизместимост за новите линкори от 35 000 английски (дълги) тона (35 560 т). Съгласно договора линейният флот на Франция е приравнен към този на флота на Италия, и неговата сумарна водоизместимост се ограничава на 175 000 английски тона (177 800 т). За всяка страна е съставен график за строителството на нови кораби за замяна на старите. Договорния лимит от 175 000 д. тона за Франция започва да действа след замяната на всички стари кораби, през 1936 г. Докато за другите страни до 1930 г. има „линкорна ваканция“, и нови линкори не се строят, Франция има възможност да заложи в периода 1927 и 1929 г. линкори. Техния брой не е ограничен, достатъчно е тяхната водоизместимост, на всеки поотделно, да не надхвърля 35 000 т, и Франция има възможността да избира тази квота така, както сметне за необходимо.

През 1924 г. Франция започва подготовката на нова корабостроителна програма. Флота трябва да получи дълговременна програма за отделяне на парични средства за строителството на кораби – „Морски меморандум“, съгласно който всяка година трябва да се строят кораби със сумарна водоизместимост от 40 000 т. „Меморандумът“ не е приет от парламента, който желае да има възможността ежегодно да утвърждава строителството на нови кораби. Фактически в края на 1920 г. и в началото на 1930 година ежегодно построените кораби средно съставят около 33 000 т. Първоначално усилията са съсредоточени към строителството на крайцери и разрушители.

През 1926 г. началника на френския щаб адмирал Анри Сален (на френски: Henri Salaun) издава задание към техническата служба по корабостроене за разработката на капитален кораб със стандартна водоизместимост 17 500 дълги тона. Основната задача на новия линкор трябва да бъде борбата с „вашингтонските“ крайцери. Тъй като строящите се италиански крайцери трябва да развиват висока скорост, в техническото задание за линкора се уточнява неговата 35-възлова скорост. Схема за този проект не е съхранена. За основен начин на бой се смятта преследването на по-слабо въоръжения противник, за това осемте 305-мм оръдия трябва да бъдат разположени в четириоръдейни кули, разположени в носовия край. За достигането на 35 възела скороста при зададената водоизместимост е необходима енергетична установка с мощност 180 000 к.с., за което се предполага да се използват не 8 котела, както е на тежките крайцери от типа „Дюкен“, а 12. Бронирането на линкора е разчетено за противодействие на 203-мм снаряди. Съгласно разчетите, броневия пояс трябва да има дебелина 150 – 180 мм, бронирането на палубите трябва да съставлява около 75 мм. „Черешката“ на проекта трябва да бъдат новите 55-калибрени 305-мм оръдия. Техните установки трябва да осигуряват ъгъл на възвишение от 45° и максимална далечина на стрелбата от 43 000 м при начална скорост на снаряда 965 м/с.

В рамките на разрешените за строителство през 1927 и 1929 г. 70 000 тона е въможно да бъдат заложени четири кораба: два през 1927 г., а другите два през 1929 г. Корабите трябва да бъдат достроени в периода 1930 – 1931 и 1931 – 1932 г. съответно. Според концепцията и характеристиките си тези кораби са сходни с линейните крайцери от типа „Инвинсибъл“ на британския адмирал Фишър и са подложени на подобна критика. Френските кораби трябва добре да се проявяват в борбата с „вашингтонските“ крайцери, обаче всеки противник с оръдия с калибър над 203 мм вече е смъртоносно опасен за тях. След залагането в Германия на „джобния линкор“ с оръдия калибър 283 мм вече има нова неизвестна в уравнението. Освен това, новите кораби не могат да бъдат поставени „в линията“ за бой с линкорите на противника. При това техния строеж изяжда „линкорната квота“ на Франция, а в случай на залагането в Италия на нови пълноценни линкори французите няма да има с какво да отговорят на това. За това генералния съвет на флота, през декември 1927 г., отклонява този проект и препоръчва занапред да се разработват проекти за пълноценни линкори с оглед строителството на кораби с еднородна водоизместимост, напълно използващи отведените им 175 000 дълги тона, – т.е. пет кораба с водоизместимост по 35 000 д. тона, или шест от 29 160 д. тона, или седем – с водоизместимост по 25 000 д. тона.

Проект за 33-възлов линеен крайцер с водоизместимост 37 000 т. Май – юни 1928 г.

През 1928 г., в съответствие с препоръките на генералния съвет на началник щаб на ВМС, адмирал Виолет издава задание за разработката на проект за кораб със стандартна водоизместимост 29 600 т (29 135 д. тона) и скорост на хода 27 възела. Подробностите за този стадий на проектиране не са много известни. В архивите са съхранени няколко версии за проекта на т. нар. 37 000-тонен линеен крайцер (на френски: croiseur de bataille). За разлика от предходния етап, тук е регламентирана не стандартната, а нормалната водоизместимост. При нормална водоизместимост от 37 000 тона стандартната водоизместимост трябва да бъде 32 000 – 33 000 дълги тона, което е междата на предложението на съвета по корабите от 29 160 и 35 000 дълги тона.

Най-ранният варианто за проект на 37 000-тонен кораб е линкор със скорост на хода 33 възела и въоръжение от 305-мм оръдия. Главният калибър е разположен в три четириоръдейни кули – две на носа и една на кърмата. За осигуряване на възможността за водене на разузнаване в открито море кораба трябва да носи четири тежки хидросамолета; обширният хангар за които е разположен в задната част на носовата надстройка. Отстрани на втория комин има два авиационни катапулта. Двенадесетте 130-мм оръдия също са разположени в четириоръдейни кули – една на кърмовата надстройка и две в носовата част, острани на втората кула на главния калибъра. Зенитното въоръжение трябва да бъде осем 90-мм едностволни установки 90-mm MLe 1926 HA. Те се допълват от двенадесет едностволни 37-мм оръдия 37 mm MLe 1925. По двете страни на хангара, в ниши, са разположени двата тритръбни торпедни апарата с калибър 550 мм.

Еволюцията в схемата на защита на френските линкори
Сечение по мидъла на линкор от типа „Норманди“	Етап на ескизното проектиране на линкора „Дюнкерк“. Мидълово сечение на проекта за 33-възлов линеен крайцер с водоизместимост 37 000 т	Сечени по мидъла на линкора „Дюнкерк“

Енергетичната установка трябва да бъде с мощност от 180 000 к.с. Бронирането е направено по „американската схема“ – с добре бронирана цитадела и небронирани крайща. Главният пояс с дебелина 280 мм по височина заема две междупалубни пространства. Отгоре дебелината на намалява до 220 мм. Подводната част на пояса също е с по-малка дебелина. Главната бронирана палуба с дебелина 75 мм, поставена на подложка от 15-мм стомана, върви по 220-мм горен ръб на пояса. Под нея е разположена противоосколъчна палуба с бронирани скосове, спукащи се към долния ръб на пояса. Хоризонталната част на палубата има дебелина 25 мм, скосовете – 40 мм върху 25-мм стоманена подложка. Противоторпедната преграда има дебелина 50 мм.

През юли 1928 г. е разработен вариант с шест 406-мм оръдия. Те са разположени на същите места, както и 305-мм кули на предходния вариант. Броя на 130-мм оръдия нараства до 12. По две четириоръдейни кули има по бордовете зад втората и третата кули на главния калибър. Съхранени са малко подробности за този проект, известно е само, че корабът трябва да има силова установка с мощност 2/3 от 33-възловия вариант и скорост от 27 възела. При по-късия корпус това дава възможност да се увеличи масата на бронята, за това, най-вевроятно, дебелината на вертикалното и хоризонталното брониране е увеличена.

В крайна сметка тези проекти не са реализирани. Първо, във Франция са силно ограничени производствените мощности. Единственият държавен строителен док Салу №4 в Брест може да строи кораби с максимална дължина около 200 м. По-рано строилата линкори частна корабостроителница с док Penhoet в Сен Назер е заета с частни поръчки. Изчислено е, че за строителството на корабите с дължина 245 – 250 м са необходими капиталовложения в производствените мощност, равни по стойност на строителството на два линкора. Второ, изтощената Първата световна война Франция с труд отделя от бюджета средства за обширната програма за строителство на леки сили, поръчвайки ежегодно през двадесетте години един крайцер, шест контраминоносеца и шест подводници. Стойността на един 35 000-тонен линкор е еквивалентна на стойността на четири крайцера. Флот не иска да се отказва от строителството на крайцери, за това строителството на линкора може да започне не по-рано от завършването на построяването на крайцерите – т.е. след 1931 г. Трето, има политически пречки за строителството на линкорите. След световната война в Европа преобладават пацифистските настроения, и Франция е активен участник в преговорите по разоръжаване. Италия също няма голямо желание да строи нови линкори. В тази ситуация построяването на новите мощни капитални кораби би била не на място и явно ще предизвика ново разпалване на гонката във въоръженията.

Ескизни проекти от периода 1926 – 1931 г.
	17 500-т проект	37 000-т проект тип А	37 000-т проект тип Б	23 333-т проект	26 500-т проект
Дата на проекта	1926	1927 – 1928	1928	1930	1932
Водоизместимост
Стандартна, д. т	17 500	32000 – 33000	32000 – 33000	23 333	26 500
Нормална, д. т		37 000	37 000
Размени Дължина×Ширина	205 × 24,5	254 × 30,5	235 × 31	213 × 27,5	215 × 31,1
Скорост, възела	35	33	27	30	29,5
Въоръжение	2 × 4 – 305-мм/55	3 × 4 – 305-мм 12 × 130-мм	2 × 3 – 406-мм 16 × 130-мм	2 × 4 – 305-мм 12 × 130-мм универсални	2 × 4 – 330-мм 16 × 130-мм универсални
Брониране, мм
пояс	150 – 180	280 – 220	?	230 – 215	250
палуба	?	75	?	130 – 100	140 – 130

Още през 1927 г. в Женева, на конференцията по ограничаването на морските въоръжения, Великобритания предлага да се строят линейни корабли само с 305-мм оръдия и водоизместимост не повече от 25 000 т. Франция и Италия не се съгласяват с тези предложения, но основните усилия на френските корабостроители са съсредоточени в разработката на именно вариант със стандартна водоизместимост от 23 333 до 25 000 т с 305-мм оръдия. През 1928 г. Германия обявява строителството на броненосците от типа „Дойчланд“, които при стандартна водоизместимост от 10 000 т и скорост на хода 27 възела имат на въоръжение 280-мм оръдия. Този проект трябва да стане един от противниците на новия френски капитален кораб. Също в качеството на противник се разглеждат и старите италиански линкори с оръдия калибър 305 мм. За това защитата на новия линкор вече се разчита за противодействие на 283-мм германски и 305-мм италиански снаряди. Проектът е представлен за разглеждане през октомври 1930 г. Този вариант има въоръжение както на 17 500-тонния проект от 1926 г. Осем 55-калибрени 305-мм оръдия разположени в две четириоръдейни кули в носовата част. Както в 37 000-т проект 130-мм оръдия са разположени в четириоръдейни кули, но вече са станали универсални. Дължината на кораба съставя 213 м при ширина от 27,5 м. Скоростта е намалена до 30 възела и вече се използват котли с паропрегреватели. Ръстта във водоизместимостта е даден за усилване на защитата. Пояса има дебелина 230 мм, палубата 100 мм над машините и 130 мм над погребите.

Италия и Франция изпадат от преговорния процес по лондонското морско съглашение от 1930 г. Независимо от това, са продолжени контакти на двустранно ниво. В периода януари – февруари 1931 г. при активното въздействие на Великобритания страните обсъждат последващото военноморско строителство. Базата на бъдещето съглашение трябва да бъдат подписаните на 1 март 1931 г. „Основи на договора“ (на английски: basis of agreement). В основите се говори, че Франция и Италия, в рамките на своите права според вашингтонския договор, до 31 декември 1936 г. ще заложат по два линкора с водоизместимост 23 333 т.

В крайна сметка договорът не е подписан, но това не води до преразглеждането на изискванията към новите линкори. Отчитайки „основите на договора“, на 4 май 1931 г., кабинета на министрите одобрява проект за нов линкор с водоизместимост от 23 333 т и въоръжение от осем 305-мм оръдия. Проектът влиза за разглеждане от парламента, където е подложен на критика за прекалено малката водоизместимост. От друга страна, парламентаристите не разбират, защо за противодействие на 10 000-тонните немски кораби е нужно да се строят кораба с два и половина пъти по-голяма водоизместимост и защо правителството не иска да дочака насрочената за 1932 г. нова конференция по разоръжаване. В резултат на двумесечни бурни дебати, на 10 юли 1931 г., парламентът санкционира отделянето на средства за следващия стадий по проектирането на новия линкор, с условието да разгледа неговите характеристики и впоследствие те да се утвърдят от парламента преди издаването на поръчката за строителство.

Началникът на генералния щаб поставя на техническия отдел задачата да проведе следващия стадий работи по проекта за линкор с водоизместимост 23 333 – 28 000 т. Техническият отдел пристъпва към работата над проекта изходя от следните характеристики:

• водоизместимост 25 000 тона;
• главен калибър от осем 330-мм оръдия в две четириоръдейни кули, разположени на носа;
• брониране на борда което да противостои на 280-мм снаряди;
• брониране на палубите трябва да издържа взрив на 500-кг авиационна бомба, пусната от 3000-метрова височина;
• противоторпедната защита трябва да издържа на взрив на торпедо с 300-кг заряд на 3,5 м под водолинията.

При опита да се удовлетворят тези изисквания става ясно, че стандартната водоизместимост нараства до 26 000 т. След по-детайлни разчети тя се увеличава до 26 500 т. Проектът е окончателно утвърден в началото на 1932 г., а на 27 април 1932 г. техническия отдел утвърждава окончателните характеристики на проекта. По сравнение с проекта за 23 333-т линкор вместо оръдия 305-мм/55 се поставят 330-мм/52, дължината нароства с 2 метра, а ширината с 2,5 м. Поясът се увеличава от 230 до 250 мм, броневата палуба от 100 – 130 мм нароства до 130 – 140 мм; добавена е долна противоосколочна 45-мм палуба. В допълнение на трите четириоръдейни 130-мм установки линкорът получава две бордови 130-мм сдвоени със защита само от противоосколъчни екрани, осем 37-мм двуцевки в двуоръдейни установки образец 1933 г. и 32 13,2-мм картечници Хочкис в четиристволни установки. Скоростта пада до 29,5 възела.

Поясът на новия линкор дава защита не само срещу 280-мм немски снаряди, но и от 305-мм снаряди на старите италиански линкори. За това той може да се използва не само в Северния Атлантик против немските „джобни“ линкори, но и в Средиземно море. Новият линкор там може да играе ролята на „бързоходно крило“ в съединение с „тежките“ линкори от типа „Бретан“. Средствата за строителството на новия линкор са заложени в бюджета за 1932 г., утвърден от парламента на 31 март 1932 г. Франция отбелязва, че започва строителството на линкор с водоизместимост и калибър на оръдията под разрешените с Вашингтонския договор лимити, и се надява, че нейния пример ще бъде последван и от другите страни.

Окончателни характеристики на проекта „Дюнкерк“
Характеристика	Стойност
Водоизместимост стандартна/пълна, т	26 925 / 36 270
Дължина×ширина×газене, м	209,1 × 31,08 × 9,63
Въоръжение	8 × 330-мм/52 (2 × 4) 16 × 130-мм/45 (3 × 4 и 2 × 2) 8 × 37-мм (4 × 2) 32 × 13,2-мм (8 × 4)
Мощност към валовете, к.с.	103 860
Скорост, възела	29,5
Брониране, мм	пояс – 250 горна палуба – 130

„Дюнкерк“ е поръчан на арсенала на Брест на 26 октомври 1932 г. Флотът се стреми да поръча втория кораб колкото се може по-бързо, поради това, че към края на 1932 г. става известно за залагането на втория и третия кораб от типа „Дойчланд“. Залагането е планирана в рамките на бюджета за 1934 г. Но на 26 май 1932 г. става известно за плановете на Италия да заложи двата линейни кораба от типа „Литорио“ с водоизместимост 35 000 тона. Франция разглежда варианта вместо планирания втори кораб от типа „Дюнкерк“ да построи 35 000-тонен линкор. Но поради времето за разработка на нови чертежи и оръдия задръжката за неговото влизане в строй би съставила от 15 до 18 месеца. За това, на 25 юни 1934 г., Върховния съвет решав да не сменя плановете си и да се строи и втория кораб по проекта на „Дюнкерк“, с незначителна преработка на проекта с цел усилването на вертикалната защита. Линкорът „Страсбург“ е поръчан на частната фирма Chantiers de l’Atlantique в Сен Назер на 16 юли 1934 г.

Конструкция

Корпус и надстройка

Схема на сечението на линкора „Дюнкерк“

За разлика от линкорите от Първата световна война при проектирането на новите си линкори френските корабостроители подхождат по-щателно. Заради достигането на висока скорост е избрано относително голямо удължаване на корпуса, а за повишаване на мореходността и здравината на корпуса е увеличена височината на борда. За формиране на обводите на корпуса широко се използват изпитания на модели в басейн и сложни математически разчети, позволяващи на конструкторите да определят оптималното съчетание на формите и относителните размери на подводната част на корпуса от гледна точка получаването на максимална скорост при минимална мощност на двигателите. За намаляването на хидродинамичното съпротивление в носовата подводна част на „Дюнкерк“ е използван бълб. Електрозаваряването се използва не само на второстепенните места, но и при елементите на надлъжния набора, противоторпедната и напречните прегради. Използването на електрозаваряване позволява да се ускори строителството и да икономиса тегло.

Системата на набор на корпуса е комбинирана, напречно-надлъжна. Напречният набор се използва в конструкцията на броневите палуби, а бордовата обшивка е изпълнена по напречно-надлъжната схема. Главната носеща палуба, двойното дъно и другите части на корпуса имат надлъжен набор. В подводната част между шпангоутите са поставени неголеми надлъжни греди, служещи за противодействие на взривове.

Външно корпусът на „Дюнкерк“ също силно се различава от предходните френски кораби с техния тъп форщевен, дълъг полубак и хоризонтални палуби. На новия линкор се появяват доста видим подем на горната палуба към носа и спардека. Форщевена получава изящен наклон напред – т. нар. „клиперен нос“.

При проектното газене диапазона на устойчивост съставя 64,33°, запаса плаваемост е 28 160 т, а метацентричната височина при нормална водоизместимост от 30 750 т се равнява на 2,62 м.

Основни характеристики при влизането в строй
	„Дюнкерк“	„Страсбург“
Водоизместимост
Стандартна, дълги тона	26 500	27 300
Нормална, д. т	30 750	31 570
Пълна, д. т	35 500	36 380
Размери, м
Дължина между перпендикулярите	209
Максимална дължина	215,14	215,5
Ширина	31,1
Газене нормално	8,57	8,73
Газене пълно	9,71	9,89

Характерното отличие на тези кораби е високата кулоподобна носова надстройка. На нейния връх са поставени три директора за управление на артилерията, които независимо се въртят около централната ос. На покрива на горния зенитен директор е поставен неголям флагщок. Личният състав се доставя с асансьор към високо разположените бойни постове, разположен вътре в надстройката. Кърмовата надстройка е значително по-малка, само с два директора, неголяма рубка и гротмачта.

На носа са разположени три 9-тонни котви. Звената на веригите им имат дебелина 82 мм. На кърмата се разполага 3-тонна спомагателна котва. Звената на нейната верига имат дебелина 48 мм. Също така има две резервни котви по 1,5 тона.

Разпределение на теглата
	„Дюнкерк“		„Страсбург“
	тона	%	тона	%
Корпус	7011	22,80	7040	22,30
Оборудване и арматура	2767	9,00	2809	8,90
Въоръжение	4858	15,80	4858	15,39
Брониране
Корпус	8364	27,20	8904	28,20
Кули	2676	8,70	2885	9,14
Машини	2214	7,20	2214	7,01
Нефт (3/4 пълно)	2860	9,30	2860	9,06
Всичко нормална водоизместимост	30 750	100,00	31 570	100,00

Литература

На руски език

• Балакин С. А., Дашьян А. В. и др. Линкоры Второй мировой. Ударная сила флота. М., 2005. ISBN 5-699-18891-6.
• Патянин С. В. Авианосец „Арк Ройал“. Приложение к журналу „Моделист-конструктор“. М., 2001.
• Сулига С. Линкоры „Дюнкерк“ и „Страсбург“. М., 1995, 32 с. ISBN 978-0-00-332278-0.
• Сулига С. «Ришелье» и „Жан Бар“. М., 1995, 32 с.

На английски език

• Robert O. Dulin, William H. Garzke. British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II. London, 1980. ISBN 0-7106-0078-X.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. Conway Maritime Press. London, 1992. ISBN 0-85177-146-7.
• Jordan, John. Dumas, Robert. French Battleships 1922 – 1956. – Barnsley, Yorkshire: Seaforth Publishing, 2009. – 224 p. – ISBN 978-1848320345.
• Campbell, John. Naval Weapons of World War Two. – London: Conway Maritime Press, 2002. – 403 p. – ISBN 0-87021-459-4.

На немски език

• Groner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugtrager, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

На френски език

• Robert Dumas. Les cuirasses Dunkerque et Strasbourg. Nantes, 2001. ISBN 978-2-909675-75-6.

Външни препратки

• DUNKERQUE battlecruisers (1937 – 1939) ((en))
• www.wunderwaffe.narod.ru ((ru))
• ship.bsu.by ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Линейни кораби тип „Дюнкерк“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Линейные корабли типа „Дюнкерк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​