Благун (дъб): Разлика между версии
Utar Sigmal (беседа | приноси) |
Utar Sigmal (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
== Други названия == |
== Други названия == |
||
Официални алтернативни названия:<ref name="D">Делков, Недялко (1988), ''Дендрология'' (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152</ref> '''сладун, граница, стожер |
Официални алтернативни названия:<ref name="D">Делков, Недялко (1988), ''Дендрология'' (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152</ref> '''сладун''', '''граница''', '''стожер'''. |
||
Народни, диалектни и старинни названия:<ref>П. Козаровъ (1925), ''Български народни названия на растенията'', София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59</ref> ''лопухъ, лапухъ'' (Кюстендилско, Радомирско), ''лопунъ'' (Софийско и Трънско), ''граничово, грань, граница, гранѝка, гръница,'' (Софийско), ''горунъ'' (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), ''гореначка'' – за малки екземпляри (Троянско), ''магерешлякъ'' (Софийско), '''''унгарски дѫбъ,''' плочкач |
Народни, диалектни и старинни названия:<ref>П. Козаровъ (1925), ''Български народни названия на растенията'', София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59</ref> ''лопухъ, лапухъ'' (Кюстендилско, Радомирско), ''лопунъ'' (Софийско и Трънско), ''граничово, грань, граница, гранѝка, гръница,'' (Софийско), ''горунъ'' (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), ''гореначка'' – за малки екземпляри (Троянско), ''магерешлякъ'' (Софийско), '''''унгарски дѫбъ,''' плочкач (Македония{{източник||2020|02|19}}).'' |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
Версия от 04:19, 19 февруари 2020
- Вижте пояснителната страница за други значения на Благун.
| Благун | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Ten. | ||||||||||||||||||||
| Благун в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Благунът (Quercus frainetto) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, а по-късно – голи. Листата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 – 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене. Видът се среща на Апенините, Балканският полуостров (плюс Унгария и Румъния) и северозападна Мала Азия; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 м[2] надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид в България са съхранени в Малешевската планина на територията на резервата Соколата.
Други названия
Официални алтернативни названия:[3] сладун, граница, стожер.
Народни, диалектни и старинни названия:[4] лопухъ, лапухъ (Кюстендилско, Радомирско), лопунъ (Софийско и Трънско), граничово, грань, граница, гранѝка, гръница, (Софийско), горунъ (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), гореначка – за малки екземпляри (Троянско), магерешлякъ (Софийско), унгарски дѫбъ, плочкач (Македония[източник? (Поискан преди 1527 дни)]).
Галерия
-
Дървета -
Кора -
Листа -
Мъжки реси -
Женски цветове/зàвръзи -
Жълъди
Източници
- ↑ Quercus frainetto (Ten.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
- ↑ Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152
- ↑ П. Козаровъ (1925), Български народни названия на растенията, София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59
Литература
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)