Атанас Узунов (революционер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37: Ред 37:
Участва като преводач в Руската императорска армия през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
Участва като преводач в Руската императорска армия през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].


След войната е окръжен управител в [[Лозенград]] (1878) и служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). Пътува до град [[Орел (град)|Орел]] и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).
След войната е окръжен управител в [[Лозенград]] (1878) и служител в [[Сливен]]. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в [[Ловеч]] (1882-1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).


Привърженик на [[Либералната партия]]. Избиран е за народен представител (1886-1887).
Привърженик на [[Либералната партия]]. Избиран е за народен представител (1886-1887).

Версия от 18:44, 19 февруари 2020

Тази статия е за революционера. За българския офицер вижте Атанас Узунов (офицер).

Атанас Узунов
български революционер

Роден
1851 г.
Починал
26 юни 1907 г. (56 г.)
Политика
Депутат
III ВНС   
Семейство
Братя/сестриАнастасия Желязкова

Атанас Цвятков Узунов е български революционер и лидер на ВРО.

Биография

Атанас Узунов е роден през 1851 г. в град Одрин. Семейството е на копривщенския чорбаджия Цвятко Узунов. Брат е на Анастасия Желязкова. Семейството му се преселва в Цариград (1856) и учи в гръцко и френско училище (до 1865). Завършва гимназия в Николаев (1865-1871).

Завръща се в България и работи като учител в Сливен (1872). Влиза във връзка с Васил Левски и ръководи революционната дейност в района. След смъртта на Васил Левски БРЦК го определя за негов заместник и ръководител на ВРО. Псевдонимите му са Цвятко Крадлеков, Дългия, Иван Конокрадев, Буюклю кара Мустафа, Георги Аргидиадис.

За дейността му по това време пишат Стоян Заимов, Минчо Кънчев, Захари Стоянов и други. След покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо е арестуван и осъден на 15 години каторга в рудниците Аргана Мадени в Диарбекир (1873). Учител е в тамошното гръцко училище (1874). Бяга заедно с Васил Йонков (Гложанеца) и през Ерусалим, Яфа и Цариград стига до Одеса (1876). Установява се като учител в Орел (Русия).

Участва като преводач в Руската императорска армия през Руско-турската война (1877-1878).

След войната е окръжен управител в Лозенград (1878) и служител в Сливен. Учител в Софийската класическа гимназия (1879-1881) и в Ловеч (1882-1884). Пътува до град Орел и се жени за Елисавета Николаевна Верьовкина, дъщеря на генерал-лейтенант Николай Верьовкин (1880).

Привърженик на Либералната партия. Избиран е за народен представител (1886-1887).

След русофилските бунтове през 1887 г. емигрира в Русия и живее в имението на жена си. Инспектор към Българската екзархия в Цариград (1904-1906).

Съчинения

  • Цвятко войвода. Драма в три действия от А. Ц. Узунов, Букурещ, 1876.
  • Узунов, А., Добър хайдутин! Драма в пет действия (написана в Аргана Мадени), София, 1880.

Литература

  • Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година / Под ред. [с предг.] Кирила Възвъзова-Каратеодорова; Прев. от османотур. Стефан Андреев и др. София: Нар. библ. Кирил и Методий, 1975.
  • Димитрова, Е., Заместникът на Левски. Атанас Узунов, София: ОФ, 1987.