Княз Александър I (площад в София): Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''„Княз Александър |
'''„Княз Александър I“''' е [[площад]] в централната част на [[София]], столицата на [[България]]. Наречен е на княз [[Александър I Български]]. |
||
На площада се намира бившият [[Царски дворец (София)|царски дворец]] (в който днес се помещават [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]] и част от [[Национална художествена галерия|Националната галерия]]), а от 1949 до 1999 г. на него е бил и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолеят]] на [[Георги Димитров]]. |
На площада се намира бившият [[Царски дворец (София)|царски дворец]] (в който днес се помещават [[Национален етнографски музей|Националният етнографски музей]] и част от [[Национална художествена галерия|Националната галерия]]), а от 1949 до 1999 г. на него е бил и [[Мавзолей на Георги Димитров|мавзолеят]] на [[Георги Димитров]]. |
||
Версия от 11:11, 21 февруари 2020
| Княз Александър I | |
 Националната галерия | |
  Местоположение в България София Център | |
| Селище |  София, България |
|---|---|
| Улици | Цар Освободител Княз Александър I Дякон Игнатий Московска Малко Търново |
| Обекти | Национална художествена галерия |
| Княз Александър I в Общомедия | |
„Княз Александър I“ е площад в централната част на София, столицата на България. Наречен е на княз Александър I Български.
На площада се намира бившият царски дворец (в който днес се помещават Националният етнографски музей и част от Националната галерия), а от 1949 до 1999 г. на него е бил и мавзолеят на Георги Димитров.
Площадът е преименуван на „Александър I“ от юни 2007 г.
История
Площадът съществува от преди Освобождението, когато се е намирал 200 м южно от настоящото му местоположение. Всъщност, площадът се „мести“ най-малко два пъти в историята си. Преди да бъде въведен новия градоустройствен план на столицата в края на 19 век, площадът се е намирал отвъд Градската градина, която тогава е била по-малка и площадът е бил на мястото на днешния фонтан пред Народния театър. [1] По време на Царска България, площадът е бил разположен западно от двореца, където днес се намира паркинга между галерията и Партийния дом, като районът на днешния площад е бил заграден като част от градините на двореца. [2][3][4]
По времето на комунизма, площадът е преместен на днешното му място, южно от Галерията и се е наричал „площад Девети септември“, като от южната му страна караулното на Двореца е било съборено, а по-късно на негово място е построен мавзолеят на Георги Димитров. [5] През 1999 г. с решение на правителството на Иван Костов мавзолеят е разрушен, като на 21 август 1999 г. под командване от министър Евгений Бакърджиев е неуспешно взривен в 14:37 ч, а по-късно след още три големи взрива разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.
След 1990 г. площадът е преименуван на площад „Княз Александър Батенберг“, но е популярен и с името площад „Демокрация“. С Решение № 638 от 12.07.2007 г. на Столичния общински съвет името на централния площад на столицата е коригирано на площад „Княз Александър I“.
Понастоящем, той е около 100 м дълъг и 30 м широк, като според някои карти се простира на още 50 м северозападно, по продължение на бул. Цар Освободител, в района между бившия Партиен дом и Българската народна банка.
Мероприятия
На площада редовно се състоят концерти, в частност новогодишни, например на Горан Брегович през 2009/10 г., [6] и международния концерт/наградна церемония на телевизия Балканика през май 2010. [7] През декември 2007 е построена специална 30-метрова рампа и са докарани 250 тона сняг за кръг от световния шампионат по сноуборд. [8][9]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Кадастрален план на София, 1881 г, Стара София. Посетена март 2013.
- ↑ Карта на София, 1908 (квадрат D3), Bamberg Universitaet Kodeks. Посетена март 2013.
- ↑ Карта на София, 1927, Bamberg Universitaet Kodeks. Посетена март 2013.
- ↑ Парад пред двореца, 1916 г, Изгубената България. Посетена март 2013.
- ↑ София – План-указател, КАБ – Главно управление по геодезия, картография и кадастър, София, 1979 г. (Стр. 30)
- ↑ Посрещаме 2010 с Горан Брегович на „Батенберг“, Ibox, 17 ноември 2009. Посетена март 2013.
- ↑ Балканските награди на площад Батенберг, Signal.bg, 27 април 2010. Посетена март 2013.
- ↑ NOKIA Snowboard FIS World Cup SOFIA 2007, Ski.bg, 22 декември 2007. Посетена март 2013.
- ↑ 250т сняг в центъра на София за световен сноуборд шампионат, Slusham.com, 11 декември 2007. Посетена март 2013.
